Натрупват се все повече доказателства, че някои медицински процедури могат да са разпространили болестта на Алцхаймер сред хора получили растежен хормон или присадки при мозъчни операции, извършени преди няколко десетилетия.

Аутопсиите са открили следи от Алцхаймер в мозъците на пет човека, които преди много време са получили хирургическа присадка на дура матер (най-външната мембрана от общо трите обвивки на главния и гръбначния мозъка, наричани още менинги). Преди изобретяването на синтетични мембрани, мембранна тъкан е била взимана от трупове, за да се възстанови обвивката на пациенти след мозъчна операция.

Аутопсии били извършени на седем човека, които са получили такива присадки и в последствие умрели от прионното заболяване Кройцфелд-Якоб (CID). Но аутопсиите разкрили, че пет от тези хора, на възраст между 28 и 63 години - преди обичайното развитие на болестта - имали също и амилоидни плаки характерни за заболяването на Алцхаймер в сивото си мозъчно вещество и около кръвоносните съдове.

Това откритие е второто в последните месеци, което предполага, че заболяването на Алцхаймер може да се разпространява при медицински процедури, чрез "посяване" на амилоидни плаки. Миналия септември, друг екип публикува доказателства, че шест човека, които преди са получавали инжекции с растежен хормон, изолиран от мъртви донори между 1958 и 1985 г., са развили амилоидни плаки.

И двете изследвания са върху хора, които са умрели от CJD след като са получили тъкан, съдържаща приони или хормон взет от трупове. Това може и да е намекнало, че съществува връзка между двете заболявания.

Но в своето изследване с растежния хормон, Джон Колиндж (John Collinge) и неговите колеги от University College в Лондон не открили доказателства за наличие на амилоидния протеин в мозъците на други 116 човека, починали от CJD или други свързани с приони заболявания, които обаче не са получавали контаминиран растежен хормон. Това предполага, че появата на амилоидните плаки не е просто някакво неочаквано последствие от развитието на CJD.

Въпреки това, някои учени се съмняват, че тези процедури може да са представлявали риск от развитие на Алцхаймер. Тъй като всички пациенти са починали от CJD е невъзможно да разберем дали състоянието им е щяло да доведе до развитие на заболяването на Алцхаймер.

И ако не успеят да се открият амилоидни протеини в растежния хормон или в пробите от дура матер (външната обвивка на черепния и гръбначния мозък), които са били използвани при тези хора, ще бъде много трудно да се демонстрира, че те са прихванали плаките именно от своите мъртви донори.

Според Матиас Юкер (Mathias Jucke) от Немския Център за Невродегенеративни Заболявания в Тубинген, реални доказателства могат да се получат само ако се инжектират останалите проби от контаминирания хормон в мишки и да се види дали гризачите също ще развият характерните за Алцхаймер плаки.

Колиндж твърди, че тези проби съществуват, но въпросните експерименти могат да отнемат няколко години.

По материали от: Swiss Medical Weekly, DOI: 10.4414/smw.2016.14287

Източник: New Scientist

Още по темата

28/12/2015

Медицина

Откритие в медицината може да забави болестта на Алцхаймер (видео)

09/12/2015

Медицина

Алцхаймер може да поразява очите и по този начин причинява нарушения в съня

01/12/2015

Медицина

Учени са установили как ранният Алцхаймер унищожава връзките в мозъка

27/10/2015

Медицина

Ранното диагностициране на Алцхаймер е възможно с помощта на виртуалната реалност