Нощното безпокойствие е често срещано сред хората с Алцхаймер и мнозина от пациентите остават задъхани и притеснени много след като всички останали членове на семействата им са заспали. Сега учените смятат, че са разбрали защо се случва това: изглежда, че заболяването уврежда специален тип клетки в окото, които подсказват на мозъка дали е ден или нощ.
Ако откритието се потвърди това може да осигури на лекарите нови начини за регистриране на прогресията на болестта на Алцгаймер и да доведе до разработване на лечения, които да възстановяват нормалния нощен сън при пациентите.
Въпросните клетки са известни като меланопсин ретинални ганглийни клетки. Те изпращат сигнали към мозъчните центрове отговорни за циркадните ритми - часовниците в нашите тела. Тези клетки представляват около 1-2% от светлочувствителните сензорни клетки в окото, но те не играят пряка роля в зрението, разказва водещия автор Киара ла Моргиа (Chiara La Morgia), неврофизиолог от Университета на Болоня в Италия. Вместо това, те регистрират нивата на светлина около нас и ни казват кога е време да ни си приспи и кога трябва да се събудим.
Имайки предвид основните проблеми със съня, които се наблюдават при Алцхаймер, ла Моргиа и нейните колеги се запитали дали функцията на тези клетки не са нарушава с напредването на заболяването. "Ако това се случва, би трябвало да се наблюдава разстройване на циркадните ритми и нарушения в съня," коментира Алфредо Садун (Alfredo Sadun), невроофтамолог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и съавтор в изследването. "Точно такива симптоми наблюдаваме и при болестта на Алцхаймер."
За да разберат повече, учените използвали багрила, с които белязали меланопсиновите клетки в окото на 30 наскоро починали донори на органи. Те открили около 24% по-малко меланопсинови клетки в очите на хората с Алцхаймер в сравнение с очите на донорите без това заболяване. Освен това меланопсиновите клетки при хората с Алцхаймер изглеждали по-различно. Здравите меланопсинови клетки имат окръглени тела с много дълги израстъци, които се кръстосват в ретината, образуващи мрежа, подобна на останки от изоставена паяжина. При хората с Алцхаймер, клетките били по-издължени, с по-тънки израстъци, образуващи по-рехава мрежа. Резултатите ще бъдат представени в предстоящото издание на списанието Annals of Neurology
Търсейки причини, които да обяснят дегенерацията на тези клетки, учените използвали флуоресцентни багрила за да инспектират ретиналната тъкан за протеинът амилоид β, който се натрупва в мозъците на хора с болестта на Алцхаймер, образувайки неразградими плаки. Те открили този токсичен протеин натрупан около деградиралите меланопсинови клетки.
Учените все още не могат да кажат дали меланопсиновите клетки се поразяват от Алцхаймер преди заболяването да атакува другите части на мозъка или сигналите от дегенериращия мозък карат клетките да се свият, коментира Валентино Карели (Valerio Carelli), неврофизиолог от Университета в Болоня и съавтор в изследването. Въпреки това, той смята, че откритията може да повлияят както лечението, така и диагностиката на заболяването. Ретината е единствената част от мозъка, която не е покрита от черепа, отбелязва той, което означава, че учените имат сравнително лесен достъп до нея. Разработването на методи, които да позволят на лекарите да регистрират количеството на амилоид β в окото или промените във функцията на меланопсиновите клетки с течение на времето, може да помогне в мониторинга на болестта.
Откриването на начини за предпазването на тези клетки или по-доброто им стимулиране може да облекчи разстройствата в съня поне при някои пациенти, смята съавтора Мая Коронио-Хамауои (Maya Koronyo-Hamaoui), невроимунолог от Cedars-Sinai Medical Center в Лос Анджелис, щата Калифорния. Тя отбелязва, че нарушенията в съня могат да предизвикват "порочен кръг", при който нарушената почивка разстройва имунната система и при това имунните клетки стават по-малко ефективни в прочистването на токсичните протеини. Това от своя страна води до влошаване на състоянието на пациентите.
Изследването разкрива подробности за механизма отговорен за "важен аспект от заболяването, който често се пренебрегва", смята клетъчният биолог, Джеръми Сивак (Jeremy Sivak), от Университета на Торонто в Канада, който не е участник в това изследване. Той няма търпение да види следващата стъпка: изследване, което да демонстрира корелация между загубата на функцията на тези клетки и тежестта на нарушенията в съня в групи от живи пациенти. Тази демонстрация, според него, ще бъде необходима, за да се уверят учените, че именно пораженията по меланопсиновите клетки стои зад разстройствата в съня при хората с Алцхаймер.
Източник: Science Magaizne
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
09.12 2015 в 21:11
Последни коментари