БАН предлага конкретни действия за защита богатството и красотата на българския език

Призив на Българската академия на науките за защита богатството и красотата на българския език представиха на пресконференция учени от БАН.

Тревогата ни е голяма, защото всички ние сме отговорни, каза акад. Светланка Куюмджиева. България е една от най-старите европейски държави, с дълбоки езикови корени. Историческата мисия на БАН винаги е била да твори знание, да обръща внимание на учеността, на образованието и на духовността, отбеляза тя и допълни, че Призивът на БАН, прераснал в общоакадемичен разговор, е да обединим силите си за грижа за българския език - всички отговорни институции и медии.

С този призив, който чрез медиите достига до цялата българска общественост, приканваме към разговор, който да се превърне в работна програма – политика за езика, каза чл.-кор. Мирослав Дачев. Най-лошото, което може да се случи в едно общество, е то да престане да бъде чувствително към онова, което погубва неговата идентичност. Няма спор – езикът, културата, историята са основата на българската идентичност. Езикът трябва да бъде уважаван и да бъде обичан, заяви чл.-кор Дачев.

Необходима е промяна, насочвана от знаещите и можещите в Българската академия на науките, университетите, ръководещите образованието и хилядите учители още от детските градини, не поотделно, а заедно, каза чл.-кор. Иван Илчев. Езикът носи в себе си характеристиката на личността, каза още той и допълни, че е необходимо учебниците да разпалват въображението на децата и те да гледат на тях като на приключение.

Чл.-кор. Иван Гранитски отбеляза, че тази инициатива на БАН е много навременна и припомни, че създателите на Българското книжовно дружество са хора на езика, първостроители на модерния български език. Той припомни, че през годините членове на БАН са били най-големите български писатели и специалисти в областта на езика и те са го развивали. Езикът се развива, но се нуждае и от грижа, каза чл.-кор. Гранитски.

Проф. Ана Кочева от Института за български език диагностицира българския език като потенциално застрашен език и допълни, че неговото запазване е въпрос на национална сигурност.

Доц. Елка Трайкова от Института за литература и научен секретар на БАН в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ представи конкретни стъпки на действие, с които се цели да се обединят усилията на всички институтции, призвани да работят за престижа на българския език и българската публична реч.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

Необходимо е да се извърши целенасочено и методично езиково и образователно планиране със стратегически хоризонти. Това означава, че официалните институции трябва да предприемат мерки, с които да повлияят върху използването на езика в рамките на обществения живот и за възстановяване на езиковата интелигентност, сред които:

 Въвеждане и отстояване, проверка и оценяване на задължителна компетентност по български език и българска култура във всички учебни планове, която да кореспондира с резултатите от провежданото в България образование във всички негови степени.

 Във висшето образование компетентността по езикова култура да бъде задължителна за всички професионални направления и области, а не само за хуманитарните науки и за изкуствата, свързани със сценична реч.

 При оценяване и акредитиране на висшите училища Националната агенция за оценяване и акредитация да проверява наличието и постигането на съответната компетентност по езикова култура, като това се изведе с особена тежест в нейната методика.

 Владеенето на български език, литература, история и култура да се обвърже и със Закона за българското гражданство.

 Да се подкрепят публикационната и издателска дейност в областта на българския език, история, литература и култура. Да се създаде нова база данни към Националния референтен списък на НАЦИД за всички монографични изследвания в посочените области.

 Да се възстанови добрата практика от миналото, при която специалисти от хуманитарни направления в БАН, СУ „Св. Климент Охридски“ и останалите университети в страната провеждат курсове по езикова култура за всички, ангажирани в медийното пространство.

 Засилване на ролята на българските общности, училища, образователни и културни институции в чужбина.

 Създаване на Български културен институт по модела на „Гьоте институт“, „Сервантес“, „Британски съвет“.

Съхранението на българския език е въпрос не само на национална идентичност, но и на национална сигурност.

Още по темата

24/05/2023

Новини

Езикът: Време за гордост, време за размисъл и тревога