Европейската комисия представя нова стратегия за научноизследователски и технологични инфраструктури, за да даде дългосрочен тласък на иновациите и конкурентоспособността.
Обявена по време на тазгодишните Дни на научните изследвания и иновациите в Брюксел на 16 и17 септември, новата стратегия идва в момент, когато глобалната конкуренция за таланти, технологии и ресурси е по-ожесточена от всякога.
Докато Европа се гордее с някои от най-авангардните научни съоръжения в света, научноизследователските и технологични инфраструктури са гръбнак на европейското научно превъзходство и индустриална сила.
Устойчивост в променящ се свят
Новата стратегия беше посрещната с одобрение от много представители на научната общност.
„Укрепването на тези инфраструктури сега е от съществено значение, защото светът се променя бързо“, казва Анте Кеплер, съпредседател на Форума на ERIC — координационната платформа на консорциумите за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC).
„Като предоставяме на учените устойчив достъп до най-добрите споделени инструменти, основни данни и знания, можем да реагираме по-бързо при кризи, да разработваме зелени решения и да стимулираме постигането на пробиви в медицината.“
За Кеплер по-силните инфраструктури означават по-устойчива и конкурентоспособна Европа, която осигурява реални ползи за благосъстоянието, сигурността и просперитета на гражданите.
Посланието на новата стратегия е ясно: Европа възнамерява да запази преднината си чрез повече инвестиции, отваряне на достъпа и засилване на въздействието на изследванията за учени, новатори и обществото като цяло.
Силата зад прогреса
Новата стратегия ни напомня, че зад всеки пробив в медицината, климатичен модел или откритие за вселената стои научноизследователска инфраструктура, заради която се осъществява работата. Това не са просто сгради или машини — това са центрове на знание и сътрудничество, където учените се справят с едни от най-големите предизвикателства на нашето време.
Да вземем например инфраструктурата относно светлината с екстремни характеристики, базирана в Чехия, Румъния и Унгария. Нейните лазерни съоръжения от световна класа дават възможност на изследователите да изучават от какво е направена материята, да разработват авангардни лечебни терапии и да проправят път на новите материали — работа, която би била невъзможна без такива прецизни инструменти.
Алън Уийкс, генерален директор на мрежата от инфраструктури ELI ERIC и съпредседател на Форума ERIC заедно с Кеплер, обяснява, че тези инфраструктури, които са над 100 в Европа, събират хората заедно.
„Те не са просто физически пространства, а мрежи, които дават възможност за сътрудничество между различни области, институции и граници“, казва той.
Друг отличен пример е Европейската лаборатория по молекулярна биология, която предоставя най-съвременни съоръжения за изучаване на гените, клетките и как функционира животът на молекулярно ниво. Нейните научни изследвания стимулират иновациите в здравеопазването, селското стопанство и биотехнологиите.
В Гренобъл, Франция, Европейският център за синхротронна радиация произвежда изключително ярки рентгенови лъчи, които позволяват на изследователите да виждат материята на атомно ниво. От разгадаването на нови материали до проследяването на развитието на болестите, информацията, която ни дава съоръжението, подпомага открития във физиката, химията и науките за живота.
Тези инфраструктури имат значение, защото никоя отделна страна или университет не би могъл да ги построи и управлява самостоятелно. Чрез обединяване на експертен опит и ресурси Европа създава съоръжения от световна класа, които поддържат конкурентоспособността ѝ, привличат таланти от целия свят и предоставят иновации, които подобряват живота.
„Днес живеем се в силно конкурентен свят. За да се конкурирате в спорта, промишлеността или науката, имате нужда от правилните инструменти. Европейските научноизследователски инфраструктури са ключови стратегически активи“, казва Уийкс.
Защо е необходима нова стратегия сега?
Европа се изправя пред тройно предизвикателство — силна глобална конкуренция, бързи технологични промени и необходимостта от устойчивост в критични области като енергетика, здравеопазване и цифрови технологии.
Във всички доклади на високо ниво, поръчани в последно време от ЕС, единодушно се подчертава един и същ момент: Европа трябва да преодолее изоставането в иновациите, да изгради интегрирана научноизследователска екосистема и да засили контрола си над ключовите технологии и научноизследователски данни.
Това означава да се възприеме всеобхватен подход от фундаменталните изследвания до разработването на технологии, така че идеите да се придвижват по-бързо от лабораторията до пазара. Технологичните инфраструктури ускоряват навлизането на пазара на резултатите от научните изследвания. А това означава също така Европа да остане притегателен център за таланти и партньорства от целия свят.
Новата стратегия се концентрира върху няколко приоритета, чиято цел е научноизследователската среда в Европа да стане по-силна, по-свързана и с по-голямо въздействие.
Първо, тя значително увеличава инвестициите в нови съоръжения на световно равнище — нещо, което се посреща с одобрение от Уийкс.
„Ако имаме по-координиран подход за финансиране, ще можем да планираме по-добре и да предоставим достъп на по-широк кръг потребители. Колкото повече хора могат да използват тези активи, толкова по-конкурентоспособна ще бъде Европа“, казва той.
Свързване на изследванията с индустрията
Стратегията въвежда и съвместни планове за развитие, за да поддържа съоръженията в синхрон с възникващите научни потребности и промишлени тенденции.
Хесус Валеро, президент на Европейската асоциация на организациите за научни изследвания и технологии (EARTO), подчертава колко важни са технологичните инфраструктури.
„Технологичните инфраструктури са мястото, където иновацията става реалност. Те предоставят основните съоръжения и експертен опит, които помагат на компаниите, особено на малките, да разработват, тестват и прилагат нови технологии в по-голям мащаб“, казва той.
Той приветства новата стратегия, защото внася яснота и амбиция в начина, по който такива инфраструктури се подкрепят в цяла Европа. „Така преодоляваме изоставането“, казва той. „Чрез практическо сътрудничество, споделени съоръжения и целенасочена подкрепа.“
По-широк достъп
Достъпът и видимостта са друг ключов приоритет. Изследователите, стартиращите предприятия и фирмите в цяла Европа и извън нея ще могат по-лесно да използват тези инфраструктури и да се възползват от онова, което предлагат.
Освен осигуряването на дългосрочни стабилни възможности за достъп за водещи учени и създатели на нови услуги и продукти, това е насочено към стимулиране на иновациите и създаване на възможности за бизнесите и предприемачите.
Европа вече предлага нещо уникално с взаимносвързаната си мрежа от научноизследователски инфраструктури, която се простира отвъд границите и различните научни области. Новата стратегия се основава на това силно предимство и се вписва в инициативата „Изберете Европа“, стартирала през май 2025 г.
Ключовата амбиция е Европа да се превърне в глобален център за наука и иновации. Чрез насърчаването на взаимосвързани съоръжения ЕС цели да привлича най-добрите таланти в света.
„Всеки знае, че можете да увеличите шансовете за открития, ако имате достъп до най-добрите инструменти, информация и хора“, казва Уийкс. „Точно това правят европейските инфраструктури — привличат най-добрите таланти и създават положителен цикъл на иновации.“
Да запазим водещата позиция на Европа
Изграждането на таланти е най-важната част на стратегията. Целта на ЕС е да обучи следващото поколение експерти и да осигури инфраструктури с правилните функции, които да обслужват растящата и разнообразна потребителска база. В същото време управлението на тези съоръжения ще бъде опростено чрез по-добра координация на ниво ЕС, което ще ги направи по-ефективни и удобни за потребителите.
Цифровизацията е друг приоритет. Научноизследователските инфраструктури ще интегрират усъвършенствани цифрови инструменти и изкуствен интелект, свързвайки се с инициативи като Европейската стратегия за ИИ в науката, която стартира по-късно през 2025 г.
И накрая, стратегията укрепва контрола на Европа върху критичните научноизследователски данни и засилва ролята на инфраструктурите на световно равнище в научната дипломация, изграждайки мостове в международен план, като същевременно поддържа европейските интереси.
Новата стратегия вече оформя действията по „Хоризонт Европа“, водещата научноизследователска програма на ЕС, която се изпълнява до 2027 г. Тя ще служи като план за изцяло нов стълб, посветен на научноизследователските и технологични инфраструктури в следващата програма (2028—2034 г.).
Целта е ясна: да се запази водещата позиция на Европа в науката, технологиите и иновациите — за да бъде от полза на всички.
Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
Повече информация:
-
Към европейска стратегия за научноизследователски и технологични инфраструктури
-
Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Използването на смартфон в тоалетната е свързано с 46% по-висок риск от хемороиди
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?
Козон
Мистериозен череп на гръцки хоминин е датиран на поне 286 000 години
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск