Лекция: Д-р Петър Берон - учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик

„Д-р Петър Берон – учен-енциклопедист, педагог, философ и естественик“ – последната публична лекция за 2024 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която са Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски, ще се състои на 10 декември (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4.

Лектор е д-р Силвия Найденова, тя е директор на Централна библиотека на БАН от 2013 г. Получава докторска степен по библиотекознание, след като защитава дисертация на тема „Конвергентни модели и информационно осигуряване на българската наука“. Основните области, в които работи, са библиотекознание и библиография. Ръководител на проекти и програми, свързани с опазване на книжовно-документалното наследство чрез дигитализация, по които работи Централна библиотека на БАН през последните 10 години.

Страница 2 от Предисловието на първото издание на „Рибен буквар“, 1824. ЦБ – БАН

Илюстрация към първото издание на „Рибен буквар“, 1824. ЦБ – БАН

През 2024 г. се навършиха 200 години от издаването на „Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича“ – известен като „Рибен буквар“. Авторът му – възрожденецът д-р Петър Берон, 24-годишен по това време, го издава през 1824 г. в Брашов с финансовата подкрепа на просветителя Антон Йованович. В Централната библиотека на Българската академия на науките (ЦБ – БАН) се съхранява негово първо издание (1824), както и издания от 1847 г. и 1850 г.

Името на д-р Петър Берон е записано със златни букви върху Пантеона на българските будители. Абаджия, учител, лекар, учен и дарител, д-р Петър Берон е сред тези българи, които милеят за българската просвета и посвещават голяма част от работата и финансите си на това, да съхранят и развият българското образование и култура
В лекцията се проследяват важни моменти от историята на създаването на тази уникална книга.

В „Предисловието“ ѝ откриваме новите педагогически схващания на Петър Берон, който в своя „Буквар“ изтъква предимствата на взаимоучителната (Бен-Ланкастърската) система, както и на живото, говоримо източнобългарско наречие.

Ще бъде отделено внимание и на предшествениците и следовниците на Петър Берон. Книжовниците преди него, сред които Софроний Врачански, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович и други, са духовници от епохата на килийното образование.

Ще бъдат представени първите стъпки на Петър Берон в Букурещ и Брашов, обучението му в Европа, развитието му като учен и – не на последно място, ролята му в българското културно пространство като дарител – редовно отпуска пари за обучението на будни българи в чужбина (сред които Николай Павлович, чието дело е известният портрет на учения от 1885-1886 г.).

В лекцията ще бъде разказано и за възникването на идеята за популяризирането в страната и в чужбина на тази значима годишнина чрез изложба, посвена на д-р Петър Берон – една от инициативите, съпътстващи отбелязването на 155-та годишнина от създаването на БАН.

Още по темата

01/11/2024

Новини

БАН отбеляза Деня на народните будители