На 1 юни в Осло се обявиха лауреатите на наградата Кавли за 2016 - девет учени от Германия, САЩ, Швейцария и Великобритания, съобщи сайтът на наградата.
Наградата е от Норвежката академия на науките, Американската фондация Кавли и Министерството на образованието и науката на Норвегия. Тя се присъжда на всеки две години от 2008 г. насам по инициатива на американския физик и филантроп от норвежки произход Фред Кавли (Fred Kavli). При основаването на премията през 2005 г., той обясни, че избира астрофизиката, нанонауките и неврологията, защото те се занимават с най-голямото, най-малкото и най-трудното. Според замисъла наградата трябва да бъде по-малко консервативна алтернатива на Нобелова награда.
Размерът на наградата във всяка от трите области на науката е един милион долара. Наградите ще бъдат връчени на специална церемония на 6 септември в Осло, Норвегия от принц Хаакон.
Наградата за астрофизика се разделя от създателите на лазерната интерферометърна гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO) Райнер Вайс (Rainer Weiss) от Масачузетския технологичен институт, Роналд Древер (Ronald Drever) и Кип Торн (Kip Thorne) от Калифорнийския технологичен институт "за пряката регистрация на гравитационните вълни".
Наградата за нанонауки отива при бившия сътрудник на Цюрихската изследователска лаборатория на IBM Герд Биниг (Gerd Binnig), Кристоф Гербер (Christoph Gerber) от университета в Базел и Келвин Куейт (Calvin ватна) от Станфордския университет, "за разработката и създаването на атомно-силов микроскоп". Това устройство може да анализира повърхността на твърди вещества с атомна резолюция. То е създадено през 1986 г. и през последните 30 години се използва широко в много научни дисциплини. Бининг взема заедно с Хайнрих Рорер (Heinrich Rohrer) Нобеловата награда по физика за разработката на сканиращ тунелен микроскоп през 1986 .
Лауреати в областта на неврологията станаха Ив Мардер (Eve Marder) от Университета на Брендайс, Майкъл Мерзенич (Michael Merzenich) от Университета на Калифорния в Сан Франциско и Карла Шатц (Carla Shatz) от Станфордския университет "за откритието си на механизми, които позволяват полученият опит и невронална активност да моделират отново функциите на мозъка". Тези изследователи с различни методи потвърдиха, че мозъкът на човека има пластичност и може да променя своята архитектура и функции под влияние на околната среда. Организационният комитет заяви, че разбирането на това дава надежда за разработването на нови терапии за неврологични заболявания, досега смятани за нелечими.
Трите комисии, които определят лауреатите, включват признати експерти, препоръчани от Националната академия на науките на САЩ, Кралското научно общество, Обществото Макс Планк, Френската и Китайската академия на науките. Предложените лауреати се потвърждават от Норвежката академия на науките.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари