Питате ли сте се защо хората по света празнуват Новата година точно в този момент?
Оказва се, че Новата година не винаги е била на 1 януари, а и все още не е в някои култури.
Древните месопотамци са празнували своята Нова година с 12-дневен фестивал Акиту в деня на пролетното равноденствие. Името "Акиту" е от шумерски и значи "ечемик". Жителите на древна Месопотамия са го чествали с два празника в чест на началото на всяка от двете половини на годината в шумерския календар, маркирайки засяването на ечемика през есента и жътвата му през пролетта.
Гърците са празнували зимното слънцестоене на 20 декември. Римският историк Луций Марций Ценсорий съобщава, че египтяните са празнували обиколката около слънце на 20 юли, пише в статия от 1940 г. в списание Proceedings of the American Philosophical Society.
По време на римската епоха март бележи началото на календара.
Бог Янус в митологичните представи на древните римляни е бил с две лица, едното старо, обърнато към миналото, а другото на младеж, с лице към бъдещето. По този начин, Янус, в е символизирал прехода от старата към новата година.
Но римляните са почитали бог на име Янус. Той е бил богът на портите и кръстопътищята, имал е две лица - едното гледа напред, а другото гледа назад. Юлий Цезар е решил, че би било подходящо януари, нареченият на името на Янус месец, да бъде вратата към нова година и през 46 пр.н.е., Цезар създава Юлианския календар, който определя Новата година да се отбелязва днес. От 1-ви януари консулите са встъпвали в длъжност и Новата година е преместена от март в януари, за да е по-удобно за администрацията.
За Цезар Юлианският календар е бил политически инструмент и оръжие. Тъй като римските армии завладявали нови земи, Империята често давала на новите си поданици известна свобода при запазването на определени религиозни и социални обичаи. След създаването на календара обаче той се използва във всеки ъгъл на империята не само за съгласуваност, но за да напомни на всички граждани за римската власт и силата на Цезар.
Но дори и Юлий Цезар не може да стандартизира календара. Тържествата за Нова година продължават да се местят назад и напред в календара, докато папа Григорий XIII реализира Григорианския календар през 1582. Григорианският календар е опит да се направи календар, който да спре местенето на сезоните, защото Юлианският календар има повече високосни години, отколкото е необходимо, така че през 1500 г. първият ден на пролетта идва 10 дни по-рано.
Въпреки че изборът на началото на Новата година е по същество произволен от планетарна гледна точка, има едно забележително астрономическо събитие, което се случва по това време: Земята е най-близо до Слънцето в началото на януари - това е точка, известна като перихелий.
Анимация: ERIK MARTIN WILLÈN
Понастоящем 1-ви януари е почти универсално признат за началото на Новата година, въпреки че има няколко отклонения - Афганистан, Етиопия, Иран, Непал и Саудитска Арабия разчитат на свои собствени календари.
Различните религии също празнуват Нова година по различно време.
Така например, еврейският календар е лунен и годината в него има продължителност точно 12 оборота на Луната около Земята, тоест в него има 354 (355) дни. Тяхната Нова година, Рош Хашана е на различна дата, според Григорианския календар.
Ислямският календар също е лунен и датата, определяща Новата година може да се мести значително, тази година е на 2 септември. За начало на календара е избрана датата 16 юли 622 година (петък)
Китайския календар, междувременно, също е лунен, но китайската Нова година се пада между 21 януари и 20 февруари.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари