По цял свят има "загадъчни места", които като че ли се противопоставят на гравитацията - места, където топките сякаш сами се търкалят нагоре, а велосипедистите с мъка бутат колелата си "надолу".
Известни също като гравитационни хълмове, тези странни природни феномени вдъхновяват слухове за магьосничество и гигантски магнити, заровени в района.
Но за това явление си има истинско научно обяснение, което ни представя ScienceAlert.
Има данни за десетки гравитационни хълмове по света - в САЩ, Великобритания, Австралия, Бразилия и Италия и всички те имат едно общо нещо - ако оставите колата си в подножието на хълма и изключите двигателя и освободите спирачките, тя ще продължи да се движи нагоре по наклона.
Вижте тази кола на гравитационен хълм в Аришир, Шотландия:
Science Channel
Можете буквално да излезете от колата си и да гледате как тя се отклонява нагоре.
YouTube каналът Phenomenal Travel Videos показва как изпратена надолу топка върху по шосе в Пенсилвания, сама се връща нагоре по хълма към човека, който я е хвърлил:
Phenomenal Travel Videos
И така, какво се случва?
Излиза, че тези странни природни феномени са просто една сложна оптическа илюзия - илюзия толкова добра, че е невъзможно да се разбере без подходящо оборудване.
Ако с някакъв геодезичен инструмент или GPS устройство измерите действителната разлика между "горната част" на наклона и "долната", ще разберете, че всъщност наклонът е обратен.
"Насипът е наклонен така, че създава илюзията, че отивате нагоре", обяснява физикът Брок Уейс от Университета на Пенсилвания в статия, публикувана в Discoveries and Breakthroughs in Science през 2006 година.
"Всъщност се спускате надолу, въпреки че мозъкът ви създава впечатлението, че се изкачвате нагоре".
Но как би могло толкова да се заблудят очите ни всеки път?
Според психолозите всичко се дължи на хоризонта - почти винаги е неясен в райони с гравитационни хълмове, така че нямаме точна референтна точка, или хоризонтът се вижда, но ни заблуждава за наклона на хълмовете спрямо останалата част от пейзажа.
Последното обяснение изглежда работи в Аришир, Шотландия.
"Целият ландшафт е наклонен по същия начин като пътя, но повече от пътя, така че относителният наклон изглежда че е обратен", обяснява британският психолог Роб Макинтош (Rob Macintosh) от Университета в Единбург в Science Channel във видеото:
И ето този гравитационен хълм в Пенсилвания:
Проучване от 2003 г. изследва как отсъствието на хоризонт може да изкриви нашата гледна точка върху гравитационните хълмове като създава поредица "антигравитационни" места в лаборатория, за да изследва реакцията на доброволци.
Изследователи от университетите в Падуа и Павия в Италия построиха настолни модели на няколко гравитационни хълма по целия свят и предложиха на доброволци да ги наблюдават през дупка, за да добият представата, че са там.
Те открили, че без видим хоризонт, забележителности като дървета и знаци наистина играят номера на мозъка на доброволците.
"Открихме, че представата за наклона зависи от височината на видимия хоризонт. Хората имат склонността да недооценяват наклона на повърхността спрямо хоризонталната равнина и че когато се предхожда, следва или е заобиколен от стръмен склон надолу - лекият наклон надолу се възприема като "нагоре" ", съобщават от екипа в Psychological Science.
"Визуалните и психологическите ефекти, получени в нашите експерименти, са аналогични във всичките си аспекти на тези, които се наблюдават в реалността. След приключването на всяка задача, ние поставяхме малка ролка тиксо върху неправилния склон и ролката изглеждаше, че се движи, нарушавайки закона на гравитацията, предизвиквайки изненада и понякога, благоговеен ужас".
Това показва, че въпреки здравия ни разум, гледната точка е определяща.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
23293
3
02.07 2018 в 00:55
"Илюзиите" са странни, около хипнотични състояния. До скоро бяха известни две. "Самолетът виси на едното крило", и "Самолетът кабрира/пикира". Възникват у изтребителите като правило при пробиване на облаците отдолу нагоре, когато отгоре се окаже кръгла луна. Лесно се преодоляват с тренировки по вертикалните претоварвания, и с безпрекословната заповед „Както дойдат таласъмите – така спираш да си вярваш! Караш само по приборите!”.
А сега самолетите им вече летят почти като летящите чинини от комиксите, и мозъците не успяват да се справят със залитанията наляво/надясно, напред/назад, нагоре/надолу. Вече буквално мигновенно, не за десетките секунди на виражите на предишните ероплани. Това птиците го могат, значи и ние нещо сме наследили, генетично. Може би. Сега вече трябва като насекомите.
Тегаво.
Социалната ще подскаже как, те са по-близо да Бога
23293
2
01.07 2018 в 22:59
Но стува ми се, по изоставените още през 80-те габровски села, поне на две места. И някъде в Родопите, поне едно.
Усещането наистина е, че си полудял. Не като виражите с обратен наклон по серпентините в смолянско, по-тежко е.
Добре че бях чувал за илюзиите от опитни пилоти, та не се плашех съвсем. А иначе верно може да стане беля.
Между другото - това се оказва най-най-главният проблем на новите свъхманеврени самолети. Самолетът може, а мозъкът на пилота - вече не. И никой няма време да чака 1 000 години, докато човешките мозъци се научат и на това.
12044
1
14.06 2018 в 13:41
Последни коментари