Какъв е проблемът с конспирациите

Георги Гърков Последна промяна на 27 октомври 2020 в 07:14 20799 0

“Маски долу! Манипулират ни яко!”, ще заяви един, а друг ще му отвърне, че “това е просто конспирация и параноя”.

Някои подозират, че COVID-19 е създаден в китайска лаборатория като оръжие за биологична война, докато други настояват, че ваксина вече има, но елитите просто крият за нея. Има дори теория, че новият вирус се използва, за да се прикрият ефектите, причинени от новите 5G мрежи.

Макар че конспиративните теории са често срещани около нас, според философа на науката Мартън Баудри те като цяло имат някои сериозни недостатъци, които ги правят съмнителни.

Хората винаги са подозирали тайни заговори с участието на могъщи хора. През Средновековието например много набожни християни вярвали, че Черната смърт се разпространява от евреи, които умишлено тровят кладенци. Защо обаче теориите на конспирацията са толкова трайни и привлекателни? И как така се случва, че едно или друго историческо събитие води с такава лекота до теории на конспирацията?

Несъвършени връзки

През последните десетилетия много учени проведоха изследвания върху конспиративното мислене и теории. Едно от основните открития в тези изследвания е, че хората са по-склонни да прибягват до конспирации в условия на несигурност и когато изпитват ниско чувство на контрол. Вярата в конспирации също така се свързва с по-ниски нива на аналитично мислене, с неблагоприятни социални и икономически условия и със склонност за разпознаване на модели в околната среда. Има обаче една подробност в тези изследвания и тя е, че статистически връзките между тези неща далеч не са силни. И можем да го видим дори с просто око. Високото ниво на образование не предпазва някого от вярата в конспирации и има много хора с добър статус и възможности, които разпространяват какви ли не конспиративни теории. Всъщност на пазара има толкова много различни теории на конспирацията, че както пише политологът Джо Ускински в скорошната си книга по темата, всеки “вярва в поне една или няколко конспиративни теории“.

Причината да се занимаваме с такива предположения е всъщност проста и можем да се допитаме до който и да е конспиролог за нея: конспирациите са нещо реално. Никой разумен човек не би отрекъл, че хората от време на време създават тайни коалиции, за да постигнат някаква подла цел. Страниците на историята са пълни с примери за подобни сюжети: убийството на Юлий Цезар е било конспирация, както и Октомврийската революция в Русия; прикриването на чернобилската авария от БКП; или опитите за масово следене на граждани през компютри и телефони, за които се говори в Уикилийкс. Всъщност почти всички държавни преврати, убийства и политически революции попадат в рубриката „конспирации“. Хора правят заговори срещу други хора откакто човечеството съществува. Вид, който има мисловните способности да участва в стратегическо планиране, да сформира коалиции с други и да прикрива стратегически информация, почти със сигурност ще участва в конспирации.

Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира

Затова и от гледна точка на еволюцията е разбираемо, че сме разработили защити срещу конспирациите. Както един Юлий Цезар може да потвърди, пренебрегването на вероятните заговори срещу нас може да бъде доста вредно за здравето ни. И за да осуетиш заговор, първо трябва да повярваш, че е реален. Онези наши предци, които били нащрек за улики, подсказващи кроежи срещу тях, и които успели да разкрият даден заговор, преди да стане твърде късно, било по-вероятно да оцелеят достатъчно дълго, за да предадат гените си нататък.

Както при много други повтарящи се опасности, проблемът с откриването на конспирациите се решава чрез „теория за управление на грешките“, която описва как да се справим с грешки, носещи асиметрични разходи. Разпознаването на конспирация, когато няма такава (фалшива положителна преценка), е по-малко опасно от провала в разпознаването на конспирация, когато има наистина такава (фалшива отрицателна преценка). Още древните философи коментират ценността на този подход към опасностите. Публий Сир например казва, че "няма опасност за този, който се предпазва, дори когато е сигурен."

Еволюционният психолог Рандолф Несе сравнява това правило с дизайна на детектор за дим: искаме устройството да подава аларма, когато има действителен пожар, дори ако това означава да се примирим със случайната фалшива тревога. Опитваме се да постигнем баланс: точно колкото не искаме да ни събужда детекторът за дим всяка вечер, не искаме да се превърнем в пълнокръвни параноици. Но си струва да сгрешим заради предпазливостта си и теорията за управление на грешките определя с точност до каква степен човек е допустимо да сгреши, в зависимост от съответните разходи.

В това отношение конспиративните вярвания имат сходства с вярата във вълшебства и суеверия, която също може да бъде резултат от логиката на управлението на грешките. Тъй като хващането на причинно-следствените връзки било доста важно за нашите предци, ние сме развили мозъци, които са податливи на фалшиви причинно-следствени връзки (Все пак както един математик веднъж постна във Фейсбук: “Може веднъж да се живее, но и веднъж се умира”). Но има нещо специално в конспиративните теории отвъд тези психологически корени: тяхната изкривена епистемология (т.е. критерии за познание). За епистемолога конспиративните теории са странни зверове.

Всъщност те са единствените теории, които може да приемат, че липсата на доказателства е в тяхна подкрепа; и същото да важи за доказателствата, които ги опровергават. Ако заговорничите срещу някого, обикновено не искате вашите планове да бъдат известни на този човек, за да не се провали някак заверата. Дори след осъществяването на вашите нечестиви планове, може да предпочетете да ги запазите в тайна, поради страх за репутацията ви или обществено порицание. Ако подозирате, че някои хора заговорничат срещу вас, следователно, едва ли подозренията ви ще спрат, щом предполагаемите заговорници отрекат ​​всичко, или ако не намерите убедителни доказателства за някакво злодеяние. Ако враговете ви са наистина умни, те дори могат да изфабрикуват доказателства срещу вашата конспиративна хипотеза, за да ви объркат.

Липсата на доказателства = доказателство, че не липсват?

Въпреки че разсъждения като горните не са безсмислени, можете да видите колко лесно биха ви вкарали в заблуда. Чрез самата си структура конспиративните теории ви позволяват да обясните всяко очевидно опровержение или липса на доказателства. Вашата теория винаги може да бъде спасена от опровержения или противоречиви аргументи, като просто разширите кръга на конспираторите или като ги направите по-умни и по-могъщи. Ако някакво веществено доказателство, изглежда, опровергава вашата теория, можете да кажете, че е поставено нарочно там. Ако очевидец противоречи на вашата история, може би той е бил подкупен. Ако разследване от някой уважаван вестник или правителствена организация не успее да открие никакви признаци за конспирация, това просто потвърждава, че и те трябва да са участници в заговора. В действителност учените, които изследват конспиративни общности, са редовно обвинявани в зловещи злоупотреби от собствените си изследвани лица.

Това не са просто куци оправдания, които човек използва, за да съхрани предпочитаните от него възгледи. Псевдоучените и шарлатаните от всякакъв калибър прибягват до т. нар. имунизиращи стратегии и ад хок маневри, когато реалността оказва съпротива. Разбира се, в историята на науката също има немалко случаи на ад хок маневри; или “заобикаляне” на доказателствата срещу някаква хипотеза с позоваване на странични причини. Например възгледите на Галилео за кръглата земя, въртяща се около слънцето, били успешно “фалсифицирани” по неговото време, защото всъщност изисквали повече сложност в разсъжденията и технологиите, с които да бъдат адекватно проверени.

Проблемът с конспиративните теории е, че заобикалянето на доказателствата произтича от самата им логика. Ако все още сте на ранен етап от разследването на една възможна конспирация, няма защо да ви възпира неспособността ви да откриете доказателства за неправомерни действия. Всеки детектив знае, че веществените доказателства (пръстови отпечатъци, ДНК, оръжие на престъплението) е вероятно да са били поставени от истинския виновник така, че да “натопят” някой съвършено невинен човек (въпреки че такива неща не се случват толкова често в реалния живот, колкото в престъпни драми с неочаквани сюжетни обрати). Но в кой момент трябва да изоставите конспиративната си хипотеза? За съжаление, няма ярка линия, разделяща разумното теоретизиране от пълната параноя. Баудри намира за полезно следното правило: ако вашата конспирация може да бъде спасена от опровержение единствено като приемете предполагаемите конспиратори за изключително умни и невероятно мощни, тогава вероятно е време да се откажете от теорията си.

Да вземем за пример твърдението, че кулите на Световния търговски център са съборени чрез контролирано разрушаване на 11 септември 2001 г. Никой не е намерил доказателства за такава операция, но точно това бихме очаквали, ако тя беше внимателно организирана в тайна от могъщи хора, нали? Проблемът е, че както ще ви кажат експертите по събарянето, подготовката на голяма сграда за контролирано събаряне е сложна и трудоемка процедура, която може да отнеме седмици или дори месеци. Идеята, че тези огромни сгради са били подготвени за разрушаване през седмиците преди 11 септември, без нито един служител или посетител да забележи нещо подозрително (и без нито един човек да си отвори устата след това), е сериозно изпитание пред убедителността. Както веднъж отбелязал Бенджамин Франклин: „Трима души могат да пазят тайна, ако двама от тях са мъртви.“

Но с изкривената си епистемология, конспиративните теории лесно биха могли да обяснят горните възражения. В края на краищата, ще отвърнат поддръжниците, откъде сте толкова сигурни, че е невъзможно да се извърши толкова сложен заговор? От миналия ви опит с истински конспирации? Но ние чуваме само за случаите, в които фактите наистина са били разкрити. Ако някога е имало конспирации от мащаба на контролираното разрушаване през 11-ти септември, те никога не биха попаднали в историческите книги. Дори очевидните доказателства за тезата на Бенджамин Франклин (а именно многобройните неуспешни опити за запазване на тайна) могат да бъдат обяснени с конспиративен обрат. Може би конспираторите понякога умишлено позволяват да се изпуснат някои дребни и маловажни истини, за да ни приспи фалшиво чувство за сигурност. Чрез даването на малки порции доказателства, които предполагат, че всяка конспирация се разкрива рано или късно и че е невъзможно да се опази тайна, нашето внимание се отклонява от действително случващото се зад кулисите.

Философът Стивън Лоу сравнява ирационалните системи от вярвания с „интелектуални черни дупки“, към които хората биват привлечени и държани в плен. Тази метафора е особено подходяща за конспиративността. Спускайки се по-навътре в теорията на конспирацията, става по-трудно да избягате от гравитационното й привличане. Нещо повече, една теория на конспирацията често подхранва други. Изследователите са открили, че едно от нещата, които най-силно предсказват вярата в която и да е конкретна теория на конспирацията, е вярата в други теории на конспирацията. Това също е напълно разбираемо. След като приемете схващането, че сме били масово измамени за едно историческо събитие (да речем, кацането на Луната) и че заговорниците никога не са били подведени под отговорност, ще станете по-подозрителни към други официални версии на исторически събития. Всъщност защо ви е да вярвате на каквото и да е, прочетено във вестника? Една конспирация води до следващата и двете се подсилват една от друга. Преди да го разберете, вече сте преминали хоризонта на събитията на черната дупка; точката, отвъд която връщането е невъзможно.

Как да станем майстори на конспирацията?

Сега можем да видим защо нито едно историческо събитие не е защитено от появата на конспиративни теории и защо те винаги ще никнат около големи новинарски истории като гъби след силен дъжд. Ако искате да създадете своя собствена теория на конспирацията следващия път, Баудри предлага една проста рецепта, която да следвате:

Официалната версия. Каквато и да е официалната версия за събитията, приета от масови медии, правителства или учени, кажете, че е измислена и разпространена от тайна група от могъщи хора, за да се прикрие нещо много по-зловещо. По определение усилията на конспираторите ще изглеждат успешни, тъй като възгледът, който искат да наложат на останалата част от обществото, е точно официалният и общоприет. Леко усложнение възниква, ако приетата гледна точка за нещата вече включва конспирация; както при официалната версия за 11 септември (която в крайна сметка включва престъпен заговор на Ал Кайда срещу САЩ). Но такива случаи се решават лесно: Просто помислете за конспирация от по-висок ред, в която конспирацията на официалната версия е просто операция под фалшив флаг. Който е обвинен в официалната версия, всъщност е невинен.

Изнервете критиците си. Хората ще се опитат да обяснят вашите грешни данни в рамките на официалната история. Не се отказвайте. Продължавайте да задавате повече въпроси и да изхвърляте повече грешни данни. (Можете дори да измисляте неща; ако опонентът ви не може да намери източника, той трябва да е бил изтрит от интернет от конспираторите.) В крайна сметка критиците ви ще загубят търпение и ще започнат да ви игнорират, тъй като винаги отнема много повече време, за да отговорите на въпрос, отколкото да го зададете. След като вдигнат ръце, попитайте ги защо отказват да отговорят на всички тези нерешени въпроси? Кажете им, че сигурно крият нещо.

КОЙ? Намерете всеки, който се е възползвал по някакъв начин от въпросното събитие или би могъл да се възползва. Това е вашият виновник. Тъй като основните исторически събития винаги ще се случват в полза на един или друг, тази стъпка също няма да се окаже особено трудна. Ако нямате под ръка достатъчно добър виновник, можете просто да пропуснете тази стъпка. Винаги имате удобното извинение, че извършителите са били толкова опитни в прикриването на следите си, че е невъзможно да бъдат идентифицирани.

Липса на доказателства за вашата конспиративна теория. Както вече беше посочено, липсата на доказателства никога не трябва да ви обезсърчава. Ако наистина има заговор, липсата на доказателства е точно това, което бихте очаквали. Много са коварни тия заговорници!

Доказателства срещу вашата конспирация. Каквито и доказателства да има, винаги можете да ги обърнете с краката нагоре и да ги обясните чрез теорията си. В крайна сметка е разумно да се предположи, че извършителите са измислили доказателства, за да отклонят смелчаци като вас от истината.

Как да се справим с критиците. Ако ви нападнат, обвинете критиците си, че те самите са съучастници, че са им платили, за да дискредитират честни изследователи, които рискуват да разкрият заговора. Или, разбира се, просто лековерни глупаци, които са заблудени от официалната пропаганда.


Заключение

С оглед на всичко казано до тук, не бива да бързаме с отхвърлянето на всяка конспиративна хипотеза, която ни попадне. Конспирацията не бива да бъде смятана за "мръсна дума" или хората да бъдат автоматично заклеймявани само защото са се усъмнили в официалната версия за нещо. Действително случващото се около нас несъмнено би могло да се окаже по-странно, отколкото бихме допуснали обикновено, и за отхвърлянето или приемането на конспирациите няма универсална рецепта. При все това конспиративните разсъждения са като ходенето по тънък лед и границите на основателното съмнение лесно биха могли да се изгубят. Като цяло, до където и да ни отведат търсенията по някакъв въпрос, не бива да забравяме, че все пак… истината е някъде там...


Използвани източници:

Boudry, M. (2020). How Not to Get Sucked Into an Intellectual Black Hole. On the Warped Epistemology of Conspiracy Theories. URL: https://maartenboudry.be/2020/09/how-not-to-get-sucked-into-an-intellectual-black-hole-on-the-warped-epistemology-of-conspiracy-theories.html

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Скептик

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !