Как да се реши проблемът с недостига на IT кадри. Интервю с шефа на Luxoft за България Константин Конов

Диана Маркова Последна промяна на 15 март 2016 в 12:54 11019 4

Константин Конов
Константин Конов

Константин Конов е Генерален директор на Luxoft за България. Той има 20-годишен опит в областта на IT услугите в България. Преди да се присъедини към Luxoft, Константин Конов е бил ръководител в Hewlett Packard (HP) Global Operations Center за България - основният център за IT операции на HP за EMEA (Европа, Близкия Изток и Африка). Преди това е управлявал Технологичния отдел в Citibank Bulgaria. Константин Конов има магистърска степен по компютърни науки от Техническия университет в София. Женен, с едно дете. Има интереси в управлението на процеси и ресурси в областта на високите технологии. Хоби му е спортът.

- Господин Конов, нека най-напред да кажем колко специалисти работят в момента в Luxoft България и очаквате ли те да нарастнат до края на 2016-а година?

В този момент екипът ни се състои от 190 човека и определено техният брой ще се увеличава, очакваме да достигнем до 300 в края на годината. С колко точно - ще зависи както от пазара на кадри, така и от разширяването на работата по вече стартираните и от привличането към България на изпълнението на нови проекти на глобалните клиенти на компанията. Преди две години започнахме с предоставяне на фокусирани услуги на глобални финансови институции, към които с времето успяхме да привлечем изпълнението на разработки за автомобилния сектор. Предвиждаме добавянето и на нови сектори.

- Съществува ли практика в Luxoft да бъдат назначавани кадри от страни извън ЕС? Ако да, какви са пречките за това и какво трябва да се предприеме за преодоляването им?

Поради недостига на българския пазар това е необходимо. Сред ИТ компаниите у нас ние сме вероятно с най-много натрупан опит в тази област. Всъщност не назначаваме целенасочено кадри от страни извън ЕС, по-скоро релокираме кадри от страни, в които компанията има действащи развойни центрове. Релокацията е свързана с изпълнението на глобалната ни стратегията за диверсификация на бизнеса – стремим се представителството на Луксофт в даден географски район по отношение на общия брой на персонала от инженери да не надхвърля 25 процента. В съответствие със заложеният план за разпределение на общия персонал по географски региони предлагаме на определени професионалисти доброволно временно или постоянно да се преместят, за да подпомогнат разрастването на компанията на нови места, какъвто е случаят и с Луксофт България, стартирала в началото на 2014 г.

В тази връзка провеждаме диалог с държавните институции, ангажирани с процеса, и можем да твърдим, че подобрение в процедурите за издаване на работни визи определено се забелязва, макар и да има какво още да се желае, особено по отношение на експедитивност. Трябва да се подобри взаимодействието между всички въвлечени институции като МВР, МВнР, Агенция по заетостта.

- Сътрудничи ли си Luxoft с образователните институции в България? Какви са Вашите планове за 2016-2017-а година?

За нас е основен приоритет подкрепата за развитието на по-добро образование за софтуерни инженери в България като част от усилията за преодоляване на дефицита на ИТ кадри. Популяризираме сред българските ИТ специалисти онлайн семинарите на Луксофт с участие на утвърдени експерти на международно ниво, включваме се активно в почти всички обучителни събития в ИТ сектора у нас, подпомагаме дейностите на СофтУни. Предстои да стартираме и проект, в рамките на който ще подпомогнем участието в курс Дигитални изкуства на 10 деца със заложби и мотивация от семейства с ниски доходи. Много от усилията ни за подобряване на образователната система са съсредоточени в обединените усилия на бранша чрез БАСКОМ.

- Компанията е разработила проекти за интегрирането на „Професия програмист” в занятията на учениците от средните училища. Разкажете ми повече – кои училища и кои ученици са във фокуса на проекта, какво ще представляват учебните занятия и каква реализация да очакват бъдещите кадри?

Луксофт активно участва в инициативата на БАСКОМ в тази посока. Основната идея е всички ученици да имат възможност да учат за тази професия едновременно със общообразователната подготовка, независимо какво училище посещават. БАСКОМ ще поеме организацията на стажове и дуално обучение като възможност за младите хора да продължат образованието си във висши училища и да продължат да придобиват професионален опит паралелно. Учебната програма ще се състои в: Основи на информатиката; Основи на програмирането (с учебен език); Въведение в професията; Технологии и методи на професионалното програмиране (с екипни курсови проекти); Практически стаж във фирми. В рамките на инициативата предстоят одобрението на държавен стандарт за професия „програмист“ и старт на пилотни центрове за обучение, като перспективата е до 2019-20 г. тези центрове да бъдат напълно разгърнати, наред със система за обучение и развитие на учителите система за сертификация на завършващите.

- Какви са Вашите очаквания по отношение на държавата? Основно нейна отговорност ли е въвеждането на такава програма или Luxoft възнамерява да инвестира средства и други ресурси за тази цел?

Отговорност на държавата е определянето на приоритетите на национално ниво – за подпомагане на конкретни сектори, включително чрез съпътстващата социална инфраструктура и образователни институции. Усилията на бизнеса да извърви своята част от пътя са налице, включително и от страна на Луксофт. Разчитаме на взаимодействието между бизнес, държавни и образователни институции, защото никоя компания не може да реши сама дългосрочния проблем с преодоляването на дефицита и обучението на необходимите ИТ кадри.

- А какви са бариерите пред въвеждането на „Професия програмист”?

Липса на ясни приоритети на национално ниво и може би произтичащата от това мудност на държавните институции при предприемане на конкретни стъпки.

- Смятате ли, че допълнителните часове по програмиране за учениците могат да заместят висшето образование в техническите университети?

Бакалавърските и магистърски програми в техническите университети имат своето място, разбира се, ако са обвързани с потребностите на бизнеса и актуалното развитие на ИТ. Часовете по програмиране за учениците по-скоро ще дадат възможност за ранна професионална ориентация и квалификация като младши програмисти. Впоследствие те биха могли да съчетават обучението си във ВУЗ с реална работа в IT компании, като се развиват професионално и придобиват ценни умения за ефикасно и ефективно изпълнение, поемане на отговорности и работа в екип.

- Какви други мерки трябва да бъдат предприети, за да се реши проблема с недостига на IT кадри?

Да се изготви цялостна стратегия за приоритетните отрасли в икономиката. Тези, в които България има или би имала в бъдеще някакво конкурентно предимство. И за тях да се изгради система за стимулиране на включването на хората - например данъчни облекчения (както е например в Румъния, където голяма част от IT инженерите не плащат ДОД).

- Кои, според Вас, са най-големите заплахи пред сектора, които могат да вземат връх в следващите няколко години?

Липса на подобрение в посока преодоляване недостига на кадри, както и цялостно влошаване на бизнес средата със сигурност биха ограничили развитието на компаниите, които вече работят тук. Интересът към България като ИТ дестинация за бъдещи инвеститори също ще бъде поставен под въпрос.

- Известно е, че Luxoft предлага конкурентно възнаграждение за своите служители, както и атрактивни условия на труд. Появява ли се все пак разминаване между очакванията на компанията и компетенциите на специалистите?

Определено сме доволни от екипа ни и от професионалните качества на ИТ специалистите тук, това е и основната причина компанията да дойде в България. Развиваме талантлив състав от инженери, от които 80% имат магистърска степен, а повече от 85% имат повече от 5 години опит в областта на информационните технологии (включително вертикални и/или хоризонтални експертни познания). Разбира се, има някои области, където са нужни допълнителни обучения и придобиване на специфични умения и ние предоставяме такива на нашите служители, включително обучения в центровете на компанията в други страни. Имаме изключително добри резултати по отношение на задържане на талантливите служители, което е характерно за компанията и в глобален мащаб. Типично за сектора 90% от служителите ни са на възраст под 35 години - това пък е приносът ни за задържането на младите хора в страната.


Информация за Luxoft:

Luxoft е водещ доставчик на услуги в разработка на софтуер и иновативни IT решения в световен мащаб, обслужващ основно големи международни корпорации. Компанията предоставя услуги в проектирането, разработката, тестването и поддръжката на мащабни софтуерни решения и консултации в сферата на информационните технологии. Решенията на Luxoft се базират на специално разработени продукти и платформи, които влияят пряко върху бизнес резултатите на клиентите, увеличават бизнес ефективността, предоставят информационна сигурност и надеждност и непрестанно се допълват с нови разработки. Luxoft работи в 17 страни, има 27 специализирани центъра по целия свят и 31 представителства, в които работят над 10500 души. Централата на Luxoft се намира в Цуг, Швейцария и акции на компанията се търгуват на Нюйоркската фондова борса, (NYSE:LXFT US). За допълнителна информация посетете www.luxoft.com .

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.03 2016 в 17:59

Тия всеки ден ме спамят. Конов, колко пъти трябва да обяснявам на HR-kите ти, че НЕ СИ ТЪРСЯ РАБОТА! Да ddos-на нечие SMTP ли трябва? Що не ги пратиш някоя сряда на ИББ в "Кривото" на "Будапеща", да продухат каквото е останало от хакерското войнство, току виж някой се навил да започне?

16.03 2016 в 07:28

Един от малкото нормални сектори в Булгаристан. Браво, дерзайте! Това е бизнесът с висока добавена стойност, не усвояването на фондове. И шансът да остане някой бял ако не в България, то поне в София след 20 години.

15.03 2016 в 23:38

Луксаджиите са разконспирирани от доста време. Няма какво да има правите реклама. Замислям се дали не са ви бутнали някакви жълти стотинки за статията.

15.03 2016 в 22:33

Браво. Много хубаво интервю. На мен обаче са ми интересни финансовите показатели на дружеството. За 2014-та приходи 2 млн, загуба 3 млн, т.е. разходи 5 млн.

Украино-кипърски номера...