Аляска: Живот в дивото (галерия)

В американския щат Аляска членовете на семейство Ачли са единствените хора, които живеят по река Ноуитна с дължина 400 км. Те прекарват 11 месеца в годината в пълна изолация. През изминалите 18 години само шепа хора са ги посещавали в тяхната отдалечена къща, на 160 км от най-близкия град Руби. Фотографът Ед Голд (Ed Gold) е един от тях. ВВС предава неговия фоторазказ.

Веднъж в годината Дейвид, Роуми и 13-годишният им син Скай посещават града, за да си набавят провизии за една година напред. Мазето на къщата им е пълно с над 1 000 консерви с храна - от мляко до доматен сос, както и ориз, захар, боб. През останалото време храната си набавят сами - като ловуват черни мечки, вълци, зайци, патици, бобри. От шипки и червени боровинки пък си правят сладко.

"Веднъж трябваше да застрелям сама мечка докато Дейвид го нямаше", споделя 44-годишният Роуми. "Напълно сама трябваше да одера кожата, да я опърля и да се справя с месото, което ми отне цял ден", допълва тя. 

Семейството спазва свое собствено часово време съобразно нуждите си - измества часовника с три часа напред или назад в зависимост от дневната светлина.

Принципно закусват в 16,30 ч., като прекарват късите зимни светли часове заети с дърводелство, почистване и ремонти. След вечерята около 22 ч. имат свободно време за общуване, разговори, свирене на китара, писане. Нощта започва около 4.00 ч.

Ако изпитат липса на пари, 52-годишният Дейвид продава опърлени кожи, строи дървени къщи или взима работа в местната златна мина, на около 160 км от къщата им. Основно обаче разчитат само на плодовете от земята и дивите животни, и използват слънчева енергия. По този начин те успяват да живеят само с 12 000 долара на година.

Скай получава домашно образование. Родителите му наблягат върху развиване на различни умения като преподаване на математика чрез готвене или дърводелство. Дейвид и Роуми го оставят да играе на компютърната игра Grand Theft Auto като част от образованието му. "Това ми дава увереност, висок дух в играта, уча се да не приемам нещата на сериозно", споделя Скай.

Той никога не е ходил в обикновено училище. "Вероятно няма да ми хареса", смята Скай. Най-близкият му приятел е кучето Чарли. "Имам една приятелка във Феърбанкс (на 75 минути със самолет от град Руби) която търся, за да се видим, когато ходим в града веднъж в годината. Името й е Ела, но всъщност тя е непозната за мен, не я виждам много", споделя Скай.

Руби е достижим за семейство Ачли само по реката (която преминава през цялото протежение на Централна Аляска, за да се влее в река Юкон). Когато дойде лятото това става с лодка, а през зимата - със снегомобил по замръзналата й повърхност.

Пътешествието обаче може да е опасно, особено през зимата, с риск от попадане върху нестабилен лед или джобове от незамръзнала вода. "През 1999 г. първото ми пътуване до там беше и най-страшното", споделя Дейвид. "Можех да чуя как леда се пропуква под снегомобила докато карах, а аз бях малко по-тежък, защото се бях презапасил", описва той случилото се. 

При спешни случаи най-близката болница се стига за цели шест часа, а семейството използва сателитен телефон, за да се свърже с лекарите. Ако нещо извънредно се случи по времето на топене на снеговете, бреговата охрана пуска кошница с хеликоптер.

Отдалечеността на къщата е нещо, което семейството харесва, въпреки че първоначално е безпокояла Роуми. "Когато се преместих тук в началото си мислех за разни неща, които могат да се объркат и трябваше наистина да се справя със страховете си", споделя тя. "Ами ако някой получи криза с апендисит или ако резачката ни се счупи и нямаме дърва за огрев? Но това, което научих, е да живея за момента". 

Най-много на живота в самота се радва Дейвид. "Хората питат как се отразяват 18 години в изолация. Тя те променя. Имаш време да отделиш повече мисли върху дадено нещо. Прекарваме с месеци в разговори само по една тема, защото имаме време да го правим".

Още по темата

24/12/2015

Медицина

„Ледeният човек“ Уим Хоф