Днес Земята е най-далече от Слънцето за цялата 2022 г. Честит афелий!

На 4 юли в 10:10 ч. българско време Земята ще премине през точката си на афелий - най-отдалечената си позиция от Слънцето на своята орбита.

Нашата планета се движи по елиптична орбита и днес ще бъде най-далече от Слънцето - на разстояние 152 098 455 км.

Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-малък видим размер. В афелий Земята е с около 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото в перихелий, когато слънчевият диаметър е малко по-голям, отколкото в афелий като разликата е незабележима за човешкото око.

Думите перихелий и афелий идват от старогръцки, където peri означава близо, apo означава далеч, а helios означава слънце, и е името и на съответния бог, който го олицетворява. Тези термини се използват в астрономията за обозначаване на най-близките и най-отдалечените точки от орбитите на всеки обект, който се върти около Слънцето. Заедно те се наричат ​​апсиди - точките на най-малко или най-голямо разстояние от небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло.

Земната орбита е елиптична, но с малък ексцентрицитет и затова изглежда почти кръгла, както се вижда на илюстрацията по-долу.

^{Това симулирано изображение показва Земята в афелия, най-отдалеченото от слънцето. Кредит. Starry Night}

Тази година Земята преминава през перихелий, най-близката точка до Слънцето на 4 януари. Миналата година, 2021 г., Земята преминава през перихелий на 2 януари, а през афелий - на 6 юли. През 2023-ра ще бъдат на 4 януари и 6 юли съответно.

Датите, когато Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било на същия ден, когато Земята е достигнала перихелия си. Оттогава датите на перихелиите и афелиите се местят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план, датите могат да варират до 2 дни от една година до друга.

Математиците и астрономите са изчислили, че през 6430 г., след 4000 години, времето на перихелия и на мартното равноденствие ще съвпаднат.

Нашата планета достига афелий само веднъж годишно и събитието обикновено се пада приблизително 14 дни след юнското слънцестоене, което отбелязва първия ден на лятото за Северното полукълбо и първия ден на зимата за Южното полукълбо. По подобен начин перихелият се случва две седмици след декемврийското слънцестоене.

_{Анимация: ERIK MARTIN WILLÈN}

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.

Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.

В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.

Тъй като нашата планета сега е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афелий - 29,27 км/сек.

Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.

Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.

Източник: Aphelion Day 2020: Earth is farthest from the sun today!

Още по темата

21/06/2022

Животът

Юнско слънцестоене 2022 г.: Всичко, което трябва да знаете

05/07/2021

Земята

Днес Земята е най-далече от Слънцето за 2021 г. Честит афелий!