На 6 юли в 01:27 ч. българско време Земята ще премине през точката си на афелий - най-отдалечената си позиция от Слънцето на своята орбита.
Нашата планета се движи по елиптична орбита и днес ще бъде най-далече от Слънцето - на разстояние 152 100 527 км.
Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-малък видим размер. В афелий Земята е с 5 милиона километра по-далеч от Слънцето, отколкото в перихелий, когато слънчевият диаметър е малко по-голям, отколкото в афелий като разликата е незабележима за човешкото око.
Тази година Земята преминава през перихелий, най-близката точка до Слънцето около 2 януари, а през афелий - около 5 юли. Миналата година, 2020 г., Земята преминава през перихелий на 5 януари, а през афелий - на 4 юли. През 2022-ра ще бъдат на 4 януари и 4 юли съответно.
Датите, когато Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било на същия ден, когато Земята е достигнала перихелия си. Оттогава датите на перихелиите и афелиите се местят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план, датите могат да варират до 2 дни от една година до друга.
Математиците и астрономите са изчислили, че през 6430 г., след 4000 години, времето на перихелия и на мартното равноденствие ще съвпаднат.
Това симулирано изображение показва Земята в афелия, най-отдалеченото от слънцето. Кредит. Starry Night
Нашата планета достига афелий само веднъж годишно и събитието обикновено пада приблизително 14 дни след юнското слънцестоене, което отбелязва първия ден на лятото за Северното полукълбо и първия ден на зимата за Южното полукълбо. По подобен начин перихелият се случва две седмици след декемврийското слънцестоене.
Анимация: ERIK MARTIN WILLÈN
Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.
Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.
В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.
Тъй като нашата планета сега е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афелий - 29,27 км/сек.
Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.
Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.
Източник: Aphelion Day 2020: Earth is farthest from the sun today!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари