На 22 септември Слънцето ще пресече небесния екватор и ще отбележи началото на нов сезон и есенното равноденствиеза Северното полукълбо. Тази година у нас това ще се случи в 15:43 часа.
През това време Слънцето ще бъде точно над екватора на Земята и ще се появи отгоре по обяд, гледано от екватора. Това се случва приблизително по едно и също време всяка година, когато Слънцето грее директно над екватора и разпределя същото количество светлина от двете страни на планетата.
За този кратък момент през есенното равноденствие нощта и денят са почти напълно равни, преди денят да стане по-кратък от нощта. Това е времето, когато Северното и Южното полукълбо по същество разменят положението си под Слънцето.
За тези в Северното полукълбо той отбелязва началото на астрономическата есен като дневните часове продължават да се съкращават до зимното слънцестоене през декември. За тези на юг от екватора е началото на пролетта.
Снимка: Ваня Милева
Ето някои факти за първия ден на есента.
Как слънцето се движи в небето през цялата година?
Нашите предци са се вглеждали по-често от нас в небето. За тях небесният свод е било и часовник, и календар. Древните хора разбрали, че пътят на слънцето по небето, продължителността на дневната светлина и местоположението на изгрева и залеза се променят по един и същ начин през годината.
В течение на 365-дневната година Слънцето сякаш се движи не само нагоре и надолу в небето, както е определено от нашия наклон на оста, но напред и назад, както е определено от нашата елиптична орбита около Слънцето. Когато двата ефекта се комбинират, се получава фигурата на осмица, известна като аналема. Снимките на Слънцето, показани тук, са избрани 52 снимки от наблюденията на César Cantú в Мексико в течение на една календарна година. Кредит: César Cantú / AstroColors
Равноденствието тази година, 2024 г., ще се случи за нас в 15:43 ч., когато слънцето пресече екватора, насочвайки се на юг. Това е едно от двете равноденствия, които се случват всяка година, това са първите дни на пролетта и есента.
Сателитни изгледи на Земята по време на слънцестоене и равноденствие. Сега сме на септемврийското равноденствие. Кредит: NASA Earth Observatory.
Есенното и пролетното равноденствие, сезоните и променящата се продължителност на светлата част на деня през цялата година се дължат на един факт - Земята се върти около ос, наклонена спрямо орбитата на планетата.
Наклонът - вероятно причинен от удар на масивен обект преди милиарди години - означава, че половин година Северният полюс е насочен към Слънцето (както е показано на снимката по-долу). През другата половина на годината Южният полюс получава повече светлина. Ето защо имаме сезони.
Какво причинява сезоните?
Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е юли и е лято и фактът, че Земята преминава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.
Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.
В периода между пролетното и есенното равноденствие поради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, така че северните ширини получават повече топлина и светлина, отколкото Южното, където е точно обратното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, отколкото в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята преминава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава един и същ, така че сега Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлина и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.
Когато нашата планета е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя се движи по-бавно, отколкото след половин година. Скоростта на Земята в перихелий (най-близката до Слънцето позиция на Земята) е 30,27 км/сек., а в афелий (най-отдалечената позиция на Земята) - 29,27 км/сек.
Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.
Така че в Северното полукълбо есента продължава около 89.8 дни, зимата - 89, пролетта - 92.8, лятото - 93.6. В Южното полукълбо, съответно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.
Снимка: Ваня Милева
Поради наклона на Земята, северното и южното полукълбо си разменят местата за получаване на слънчевата светлина и топлина по-директно. Слънцестоенето показва нашия най-голям (или най-малък) наклон към слънцето в двете полукълба. Равноденствията попадат по средата между слънцестоенията.
И наистина, двете полукълба на Земята получават слънчевите лъчи приблизително еднакво около времето на равноденствие.
Но Земята никога не спира да се движи в орбита около слънцето. И тези дни с приблизително равни дневна светлина и нощ ще се променят бързо, докато се приближаваме към декемврийското слънцестоене.
Може би сте забелязали, че продължителността на дневната светлина се променя по-бързо от ден на ден около равноденствията, отколкото около времето на слънцестоенето?
Наблюдаваната траектория, по която Слънцето преминава през небето, може да бъде проследена, от слънцестоене до слънцестоене, като се използва стенопеичен фотоапарат. Най-ниската следа е зимното слънцестоене, а най-високата пътека отговаря на лятното слънцестоене. Regina Valkenborgh / www.reginavalkenborgh.com
По време на равноденствията светлите и тъмните часове са почти (но не точно!) равни. Те са посредата между слънцестоенията, които се случват в първите дни на зимата и лятото - когато светлите часове отбелязват съответно своя минимум и максимум.
Около времето на равноденствие Северното и Южното полукълбо на Земята получават почти еднакво слънчеви лъчи. Това обаче не означава, че денят и нощта са точно еднакви по дължина. Всъщност 2 фактора причиняват повече ден, отколкото нощ по време на равноденствие. Кредит: Wikipedia (CC-BY-SA).
Денят на 22 септември 2024 г. не е точно равен на нощта. Защо?
Думата "равноденствие" не се нуждае от тълкуване, а Equinox буквално означава "равна нощ". Името равноденствие идва от латинското aequus (равен) и nox (нощ). При равноденствие се казва, че дните и нощите са еднакви по дължина за всички по света. И това е вярно. Те са приблизително равни.
И по време на равноденствието на повечето места на Земята ще имат приблизително 12 часа дневна светлина и 12 часа нощ.
Но денят няма да е равен точно на нощта. Например, в събота във Феърбанкс, Аляска, ще има 12 часа и 18 минути дневна светлина. В София на 22 септември денят ще продължи 12 часа и 09 минути и 08 секунди.
Част от отговора е, че виждаме Слънцето като разделен диск с размери 0,5º, а не като точков източник.
Астрономическата конвенция определя времето на изгрев и залез като първия и последния момент, в който слънчевият диск може да се види, а не когато центърът му пресича хоризонта. Тъй като е нужно известно време, за да се издигне и да се скрие слънчевият диск, това добавя малко допълнителни минути.
Следователно изгревът и залезът са съответно по-рано и по-късно от моментите, в които Слънцето е подравнено с хоризонта.
Изгревът и залезът са съответно по-рано и по-късно от моментите, в които Слънцето е подравнено с хоризонта. Снимка: Валентина Николова
Това "допълнително" дневно време се получава два пъти на ден, докато през хоризонта преминават 0,25º между периферията и центъра на Слънцето.
Пречупването е огъване на вълните, когато те преминават през вещества с различна плътност, както прави слънчевата светлина, когато навлиза в нашата плътна атмосфера от междупланетното пространство.
Дневното време се удължава още повече поради пречупването на слънчевата светлина в земната атмосфера.
Пречупването е огъване на вълните, когато те преминават през вещества с различна плътност, както прави слънчевата светлина, когато навлиза в нашата плътна атмосфера от междупланетното пространство.
 Съществуват различни степени на здрача в зависимост от това колко далеч под хоризонта се намира центърът на слънчевия диск. Кредит: BBC Sky at Night Magazine (превод Наука OFFNews) |
Когато гледаме Слънцето близо до хоризонта, го виждаме през слой атмосфера, който огъва светлината му към нас с цели 0,5º, поради което то изглежда по-високо в небето, отколкото е в действителност.
Това означава, че на зазоряване виждаме целия диск на Слънцето над хоризонта, когато то все още е изцяло под него!
За да може Земята да се завърти под този допълнителен ъгъл, е необходимо повече "допълнително" време с дневна светлина.
Големината на тези два ефекта зависи от географската ширина.
На екватора, където траекторията на Слънцето е перпендикулярна на хоризонта, видимото движение на Слънцето от 1º на всеки четири минути води до това, че денят е с около шест минути по-дълъг от нощта.
С приближаването към полюсите траекторията на Слънцето спрямо хоризонта е все по-наклонена, така че видимото движение на Слънцето във вертикална посока е по-бавно и му е необходимо повече време, за да се скрие от хоризонта.
На 50º с.ш. има допълнителни 10 минути от деня, преди да започне първата есенна нощ.
Сега е добър момент да разберем къде е точно изток и запад
Най-общо казано, да, слънцето изгрява точно от изток и залязва на запад при равноденствията. И това е вярно, независимо къде живеете на Земята. Защо? Защото всички виждаме едно и също небе.
Навсякъде по Земята, с изключение на Северния и Южния полюс, имате на хоризонта източна и западна точка. Тази точка маркира пресечната точка на вашия хоризонт с небесния екватор - въображаемата линия над истинския екватор на Земята.
При равноденствията слънцето се появява точно отгоре по обяд, ако се гледа от екватора на Земята, както показва илюстрацията по-долу.
Илюстрация на местоположението на слънцето на небесния екватор, всеки час, в деня на равноденствие. Кредит: Wikimedia Commons.
Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.
Слънцето на небесния екватор
Ето защо слънцето изгрява право на изток и залязва право на запад за всички нас. Слънцето е на небесния екватор, а небесният екватор пресича всички наши хоризонти в точки на изток и на запад.
Този факт прави деня на равноденствието подходящ ден за намиране на изток и на запад от наши прозорец, балкон или двор, или пък друго любимо място за наблюдение на небето. Просто излезте навън около залез или изгрев и забележете местоположението на слънцето на хоризонта спрямо познатите забележителности.
Ако направите това, ще можете да използвате тези ориентири, за да намерите тези основни посоки на света през следващите седмици и месеци, дълго след като Земята се е движила по орбитата си около Слънцето, пренасяйки изгрева и залеза на юг.
Снимка: Ваня Милева
Кога листата започват да променят цветовете си?
Когато дните започват да растат по-къси, широколистните дървета започват да сигнализират към листата си да намалят производството на хлорофил (зелен пигмент, отговорен за цвета на листата и фотосинтезата) и листата избледняват.
Промяната в цвета на листата зависи повече от светлината, отколкото от температурата и се осъществява по същество по едно и също време на годината.
Температурните и атмосферните условия обаче могат да повлияят на интензивността на есенните цветове и колко дълго ще се задържат. Те могат също така незначително да повлияят на момента кога листата ще започват да се променят. Сушата също може да промени скоростта, с която листата се оцветяват в кехлибарено и медено червено. (вж "Защо листата пожълтяват?")
Снимка: Ласко Георгиев
Навсякъде около нас дърветата и растенията завършват годишния си цикъл на растеж.
Северното сияние по време на есенното равноденствие
За тези, които се намират във високите ширини на Северното полукълбо, има повече шанс да видят полярното сияние по време на есенното равноденствие.
Според НАСА равноденствието е най-доброто време за Северно сияние и геомагнитните дейности е по-вероятно да се извършват през пролетта и есента, отколкото през лятото или зимата.
Есенното равноденствие идва с повишени шансове да се видят полярни сияния. Кредит: Pexels
В нощното небе всяка вечер Фомалхаут - Есенната звезда - си проправя път през небесата.
Фомалхаут, есенната звезда - най-самотната звезда, близо до Юпитер и Сатурн
Съзвездието Южна риба (Piscis Austrinus) и неговата ярка звезда Фомалхаут. Кредит: Torsten Bronger/ Wikimedia Commons (GFDL).
Фомалхаут е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба и една от най-ярките звезди в нощното небе. Понякога се нарича най-самотната звезда, защото е единствената ярка звезда в широк участък от небето. От Северното полукълбо през есента Фомалхаут се издига в самотен блясък по южното небе. Някои я наричат "Есенна звезда". През 2021 г. Фомалхаут не е толкова самотна. Близо до нея в небето се появяват две по-ярки планети - Юпитер и Сатурн.
Фомалхаут достига своята кулминация - най-високата си точка в небето - около полунощ в средата на септември.
Фомалхаут е гореща синя звезда на около 25 светлинни години от нас. Тя е с почти два пъти по-голяма маса и размер на нашето Слънце, но излъчва над 16 пъти слънчевата енергия. Фомалхаут е млада звезда, само на 440 милиона години. (Нашето слънце е на около 4.5 милиарда години. Фомалхаут е от особен интерес за астрономите, защото има няколко пръстена прах и газ около себе си, ранни индикации за процес на формиране планети около тази звезда.
Диск отломки около Фомалхаут - Есенната звезда. Кредит: NASA/Hubble - Rochester.edu
Има ли равноденствие на други планети?
Да! Всички планети в нашата слънчева система се въртят около наклонена ос и следователно имат сезони. Някои от тези накланяния са незначителни (като Меркурий, който е наклонен на 2.11 градуса). Но други са по-скоро като Земята (23,5 градуса) или са още по-екстремни като Уран.
Долу се вижда красиво съставно изображение на Сатурн по време на неговото равноденствие, заснето от космическия кораб "Касини" през 2009 г. Газовият гигант е наклонен на 27 градуса спрямо слънцето и равноденствията на планетата са по-редки, отколкото на Земята. На Сатурн е равноденствие веднъж едва на 15 години (защото за Сатурн са нужни 29 години, за да завърши една обиколка около Слънцето).
Cassini Imaging Team / НАСА
По време на равноденствието на Сатурн неговите пръстени стават необичайно тъмни. Това е така, защото тези пръстени са с дебелина около 10 метра и когато светлината падне върху тях пряко, нямат голяма повърхност, която да я отрази.
Тази схема показва Уран по време на неговите слънцестоене и равноденствия, на четири места в неговата орбита. Когато Вояджър 2 преминава покрай него през 1986 г., южният полюс на планетата е бил обърнат към Слънцето и атмосферата му не е показвала голяма активност. През 2007 г. Слънцето е греело над екватора на планетата, което води до 17-часови цикли ден-нощ. Кредит: M. Showalter и M. Gordon/ SETI Institute/ SSEC
От всички планети Уран има най-интересните сезони поради екстремния си аксиален наклон от 98° - планетата основно се върти настрани спрямо равнината на Слънчевата система.
Ранните хора проследяват движението на Слънцето
Древните хора са прекарвали повече време навън от нас. Те са използвали небето като часовник и календар. Така са забелязали, Слънцето повтаря пътя си всяка година.
Нашите предци са построили първите обсерватории за проследяване на движението на Слънцето. Един от примерите е в Мачу Пикчу в Перу, където е камъкът Интихуатана (Intihuatana), показан по-долу, е точен индикатор за датата на двете равноденствия и други значими небесни периоди. Между другото, думата Intihuatana буквално означава за "обвързване на слънцето".
Камъкът Intihuatana - наричан още Слънчев стълб - в Мачу Пикчу, Перу. Използва се за проследяване на слънцето през цялата година. Кредит: Wikimedia Commons
Хората празнуват есенното равноденствие от хилядолетия
Всъщност хората отбелязват есенното равноденствие като празник на реколтата от хилядолетия по целия свят.
В древна Гърция осхофория е празник, провеждан през есента, за да се отбележи гроздобера за вино.
През 1700 г. баварците измислят Октоберфест, който всъщност започва през последната седмица на септември, и това е време на големи пиршества и веселие, което съществува и днес.
Октоберфест, Мюнхен, Германия. Кредит: Adam Reeder/Flickr (CC BY-NC 2.0)
Празникът на средата на есента в Китай се празнува в нощта на Жътварската Луна и е фестивал в чест на единството на семейството.
Празненства по случай есенното равноденствие (Мабон) в Стоунхендж през 2014 г. Есенното равноденствие е важно за друидите, които го смятат за един от осемте случая, с които отбелязват "Кръговрата на годината". Съвременните друиди използват това събитие, за да благодарят за реколтата и да се подготвят за "пътуването си към зимата". Кредит: Stonehenge Autumn Equinox (Mabon) Celebrations 2014/Flickr (CC BY 2.0)
Мабон е съвременен езически ритуал, с който се отбелязва есенното равноденствие. Този фестивал е кръстен на бога от уелската митология Мабон. Ритуалът изразява благодарност за богатата реколта и признава необходимостта от споделяне на плодовете на Земята през предстоящите зимни месеци. В интерес на истината има малко доказателства, че Мабон се е празнувал в келтските страни и терминът Мабон е бил използван едва през 70-те години на миналия век.
Снимка: Ваня Милева
В японската култура есенното равноденствие се празнува по традиция с празника Хиган. Това е време, в което се споменават починалите роднини, както и се отбелязва преминаването на сезоните. Официално Хиган продължава седем дни, като започва три дни преди равноденствието и завършва три дни след него.
По мaтeриaли на Vox, Еarth&Sky, Тimeanddate.com, Inverse, Sky at night magazine и Royal Museums Greenwich
Още по темата
Земята
Есенно равноденствие 2023: Всичко, което трябва да знаете
Земята
Есенно равноденствие 2022: Какво означава и защо денят всъщност не е равен на нощта на 23-ти
Земята
Есенно равноденствие 2021. Началото на есента и други факти за събитието
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари