Нови изследвания разкриват, че реколтата от култури, включително краставици, картофи и марули, може да бъде до четири пъти по-висока, когато се отглеждат в градски, а не в селски райони - и това е важно откритие за бъдещето на земеделието.
Понастоящем се смята, че 15-20% от световната храна се отглежда в градовете, включително 5-10% от всички бобови растения, зеленчуци и кореноплодни. Нуждаем се обаче от много повече данни, за да разберем дали разрастващите се градове могат да се самоиздържат.
Тъй като животът в градовете става все по-разпространен в целия свят, екипът, който стои зад новото проучване, иска да проучи жизнеспособността на градското земеделие като начин за подобряване на продоволствената сигурност, устойчивостта и устойчивостта.
"Въпреки нарастващата му популярност, все още има доста неща, които не знаем за градското земеделие, като например дали добивите са сходни с тези на конвенционалното земеделие или дори какви култури обикновено се отглеждат", разказва ученият по околна среда Флориан Пайен (Florian Payen) от Университета Ланкастър във Великобритания.
Чрез анализ на 200 предишни проучвания, обхващащи данни от 53 различни държави и повече от 2000 пункта, екипът успява да получи някои категорични отговори. Важното е, че анализът обхваща както "сиви" пространства (като пътища и покриви), така и зелени пространства (като паркове и градини).
Що се отнася до това кои градски пространства са най-подходящи за отглеждане на култури, няма ясен победител. Проучването обаче показва, че някои видове култури са особено подходящи за определени начини на отглеждане.
Така например водолюбивите зеленчуци (като доматите) и зеленолистните зеленчуци дават високи добиви в хидропонна среда, в която вместо почва се използва вода.
Изследователите установяват, че храни като марули, зеле и броколи са по-подходящи за вертикално отглеждане. Проучването също така показва, че градското земеделие ще работи по-добре за някои видове продукти, отколкото за други.
"Изненадващо е, че имаше малки разлики между общите добиви в закрити пространства и открити зелени площи, но имаше ясни разлики в пригодността на видовете култури за различните сиви пространства", заявява Пайен.
"Определено не може да подредите ябълкови дървета в пет или десететажна камера за висок растеж, въпреки че открихме едно проучване, което успя да отгледа пшеница, подредена по този начин."
Това, което остава неясно, е колко рентабилно е градското земеделие в сравнение със селското. Разходите за поддържане на климатизирана среда за отглеждане на храни и за наемане на необходимия персонал са фактори, които трябва да се вземат предвид.
Развитието на градското земеделие би могло да бъде полезно по множество различни начини - от по-добра подготовка за оцеляване при следващата пандемия до намаляване на екологичните разходи за производство на храни - и сега това проучване дава някои солидни данни за това колко жизнеспособно е градското земеделие.
По-нататъшни изследвания биха могли да разгледат доколко лесно могат да се прилагат определени техники за градско земеделие и как замърсяването на града може да повлияе на качеството на реколтата. Все още има какво да се изследва, но това е солидна основа, от която да се започне.
"Това е първата стъпка", отбелязва Пайен. "Това е силата на този набор от данни, за да могат проектантите и политиците да видят дали си струва да инвестират например в градини на покрива или в оранжерии, или хидропонните системи."
Справка: How Much Food Can We Grow in Urban Areas? Food Production and Crop Yields of Urban Agriculture: A Meta-Analysis
Florian Thomas Payen,Daniel L. Evans,Natalia Falagán,Charlotte A. Hardman,Sofia Kourmpetli et all.
Earth's Future, First published: 23 August 2022 https://doi.org/10.1029/2022EF002748
Източник: Surprise Discovery Shows Some Crops Grow Better in Cities Than on Farms, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари