Калият показа как се е формирала Луната (видео)

Наука ОFFNews Последна промяна на 13 септември 2016 в 15:40 10970 1

Според точен анализ на съдържанието на калиеви изтопи в проби лунни и земни скали, се установи, че нашият спътник Луната се е образувал от материала, изпарил се от мантията на Земята, когато в ранната й история нашата планета се е сблъскала с гигантски обект с големината на Марс.

Изследването е публикувано в Nature.

Произходът на Луната за дълго време остава загадка. Но сега от множеството хипотези останаха само няколко.

Основният вариант е хипотезата, че Луната е образувана от сблъсъка на древната Земя с гигантска протопланета, наречена Тея, приблизително равен по размер на Марс.

Всъщност има два основни "ударни" сценарии за образуването на Луната:

  • В първия случай се приема, че спътникът на нашата планета е образуван от фрагменти от древната Земя и обекта, сблъскал се с нея.
  • Поддръжниците на втория вариант твърдят, че мантията на протоземята просто се е изпарила в резултат на сблъсъка. Частиците на мантията са попаднали в заобикалящото нашата планета пространство. От този материал започва да се образува Луната от кондензирания материал на изпареното вещество.

За да се получат доказателства в подкрепа на този или онзи сценарий, учените сравняват количеството на калиевите изотопи в кората на Луната и Земята. Учени от Университета на Вашингтон и Харвард са успели да разработят надеждна методология за сравнение на калиевите изотопи едва миналата година. Точността на този метод 10 пъти превъзхожда възможностите на всички съществуващи методи за анализ досега. Използвайки своята методика, учените са получили доказателство за валидността на втория вариант за произхода на Луната. Според експертите, сблъсъкът на Земята с Тея е изключително мощен.

Всъщност древната мантия на Земята просто се е изпарила по време на удара.

Теорията за образуването на Луната при удар с огромно тяло

Тази теория е предложена от две групи астрофизици през 70-те години на миналия век. Учените предполагат, че Луната се е образува по време на удар на Земята с тяло, чийто размер е приблизително равен на размера на Марс. След това този обект е разрушен. От Земята също са се отчупили огромни фрагменти. От този материал милиони години по-късно се оформя нашият естествен спътник. Хипотеза е приета добре и оттогава се счита за една от основните.

През 2001 г. още една група учени провежда изотопен анализ на земни и лунни скални проби и установява, че в пробите се съдържат еднакво количество от три стабилни изотопа на кислорода.

Това е странно, тъй като, ако Луната се е образувала основно от парчета от другия обект, разбил се в Земята, изотопите на кислорода в земните и лунните скали ще бъде различно количество. Вероятността количеството на кислородните изотопи в Земята и протопланетата да бъде еднакво, е пренебрежимо малка. Дори по-малка от вероятността двама човека да имат едни и същи отпечатъци.

Проблемът дори има свое име "изотопна криза". След известно време специалистите провеждат повторен анализ с помощта на по-точен метод за определяне на количеството кислородни изотопи в скалите на Земята и Луната. Резултатът е същият.

"Това е най-точното измерване, което може да се направят, и те показват идентичност на количеството изотопи в скалите на Земята и Луната - пишат авторите на анализа.

"Изотопната криза" става още по-сложен проблем, отколкото преди. Вариантът за грешка по време на анализа е изключен - измервания са проверен повече от веднъж.

След това учените заключават, че е необходимо да се променят някои елементи на хипотезата за ударния произход на Луната, за да може актуализираната хипотеза да обясни фактите. Появиха се няколко нови хипотези. Един от тях предполага изпаряването на обекта, който удря Земята и почти цялата магма на нашата планета. Изпарените продукти попада в околното пространство и стават част от нововъзникващия спътник на Земята. Изпареният материал от двата обекта се смесва, образувайки свръхкритичен флуид или свръхкритичната течност. В това състояние във веществото няма никаква разлика между течност и газ. Всяко вещество с температура и налягане над критичната точка, е свръхкритичен флуид.
Облакът горещ силикат първоначално е 500 пъти по-голям от сегашната Луна, след което започва кондензацията и Луната от разтопена топка постепенно се охлажда.

A видео, което обяснява появата на Луната със сблъсък с голям обект без изпаряване на мантията:

Калият като основен аргумент

Група американски геохимици решават да проверят валидността на хипотезата като сравняват съдържанието на калиеви изотопи в лунните и земните скални проби.

Оказа се, че в лунните скали има повече от тежкия изотоп на калия (калий-41), отколкото в земните образци. Според специалистите тази ситуация е възможна, ако Луната се е образувала при налягане, което е десет пъти по-голямо от атмосферното налягане на Земята сега. А това е косвено доказателство за правилността на привържениците на вторият вариант на хипотезата на образуване на нашия спътник. Има и друго косвено потвърждение - на базата на изотопите на цинка.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12142

1

ad a

14.09 2016 в 17:22

Калият показа като формира нова Луна пред очите на учените ли? Нека да се придържаме към наблюденията, а съчиненията да ги оставим за писателите. Гравитационното формиране на планети от прах е невъзможно.