Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

Климатека Последна промяна на 09 януари 2024 в 07:09 10479 0

Кредит Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Горещи вълни, наводнения, циклони и суши – екстремните метеорологични явления стават все по-чести с изменението на климата и засягат целия свят

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Изминалата 2023 г. беше най-топлата в историята на метеорологичните наблюдения – с 1,46°C над средното, спрямо периода 1850 – 1900 г. Всеки месец от юни насам е бил рекордно топъл в световен мащаб, по данни на агенцията Коперник (Фиг. 1). Разликата между 2023 г. и предишните 2 рекордно топли години – 2016 г. и 2020 г., е значителна. Основните причини за този рекорд са предизвиканите от човека климатични промени и явлението Ел Ниньо. 

Фигура 1. Отклоненията на глобалната средната температура спрямо средното за периода 1991 – 2020 г. за 2023 г., 2016 г. и последните 9 десетилетия. Данните са до месец ноември. Източник.

2023 г. беше белязана от множество екстремни метеорологични явления, включително и в нашата страна. Едно явление е екстремно, ако е необичайно за дадено място или време от годината. Такива явления са например горещи вълни, засушавания, тропически циклони и др. Въпреки че не всеки случай на екстремно време може да обвързан с промяна в климата,

факт е, че повишението на средната температура на въздуха увеличава вероятността за и интензитета и честотата на екстремни явления,

в това число и на “съставни” събития – едновременна или последователна проява на екстремуми, например засушавания, след което екстремни превалявания, които могат да доведат до по-сериозни наводнения.

Все по-често се извършват т.нар. атрибутивни проучвания, които целят да установят количествена връзка между конкретно метеорологично явление и климатичните промени. Вече има множество извършени оценки за събитията от 2023 г., на част от които ще се позовем.

Екстремните явления, често водят до бедствия, които могат да имат значителни последствия върху хората, материалния свят и природата, в това число унищожаване на реколтата и земеделските земи, лишаване на хората от дома и собствеността им, трайни смущения в икономиката и до човешки жертви.

Ще разгледаме някои от най-опасните случаи на екстремно време, на които човечеството стана свидетел през изминалата година.

Циклонът “Даниел” беше най-трагичното метеорологично явления през годината

Средиземноморският циклон “Даниел” причини наводнения в Гърция, България, Турция, Либия, Египет и Израел през септември. Първоначално циклонът засегна Балканския полуостров и доведе до интензивни валежи и наводнения в района. В село Загора Пелион в Гърция, северно от Атина, на 5 септември беше отчетен валеж от 759.6 мм, а общият валеж между 4 и 8 септември достигна 1096 мм. У нас най-тежко беше засегнато Южното Черноморие, където в село Кости бяха измерени 329 мм в рамките на 16 часа – количество валеж, което обичайно пада в рамките на няколко месеца

Проливните валежи доведоха до наводнения, преливане на реки, свлачища, разрушаване на плажове и инфраструктура, като например срутването на моста по пътя между Царево и Ахтопол, както и причиниха смъртта на 15 души в Гърция и на 4 души в България.

В следващите дни “Даниел” придоби характеристики, подобни на тези на тропически циклон, като максималната скорост на ветровете достигна до 85 км/ч, което съответства на тропическа буря по скалата на Сафир-Симпсън. Придвижвайки се на югоизток, циклонът достигна до Либия, където бяха предизвикани най-значителните щети.

Фигура 2. Спътникова снимка на Либия от 13 септември 2023 г, показваща значителната площ на наводнените райони в пустинната страна. Източник.

Екстремните валежи засегнаха либийското крайбрежие и близките планини (Фиг. 2), като на 10 – 11 септември в град Ал-Байда паднаха 414,1 мм за 24 часа. Валежът доведе до тежки наводнения, вследствие на които се срутиха 2 язовира в близост до град Дерна, който се оказа най-засегнатият от бедствието. В Либия бяха потвърдени 4345 смъртни случая, а 8500 души бяха обявени за изчезнали. Близо 43 000 души са били разселени в Североизточна Либия в следствие на бурята.

Циклонът “Даниел” причини щети за над 20 млрд. щатски долара, което го прави най-скъпият циклон в историята извън зоната на Северния Атлантически океан.

Сред основните причини за интензивните валежи беше т.нар. Омега-блок, или блокиране на зона на високо налягане, между две зони на ниско, което доведе до това циклонът да е бавноподвижен. Също така температурата на морската вода в Средиземно море беше по-висока от обичайното. Проявата на циклони като “Даниел” е станала с 50 пъти по-вероятна поради повишението на глобалната температура, според оценка на експертната група World Weather Attribution.

Циклонът “Фреди” пък е един от най-дълго продължилите тропически циклони в метеорологичната ни история. 

Той се формира на 6 февруари северозападно от Австралия, премина 2 пъти над Мадагаскар и Мозамбик, и на 11 март окончателно навлезе над сушата в Мозамбик и Малави, където отслабна и се разпадна (Фиг. 3). По време на своя пик на 21 февруари, поривите на вятъра достигнаха до 270 км/ч, което съответства на тропически циклон от 5-та степен.

Фигура 3. Траекторията на тропическия циклон Фреди. Източник. 

Основните последици от циклона бяха причинени от наводненията по време на последното навлизане над сушата в Мозамбик и Малави, когато паднаха изключително интензивни дъждове (до 672 мм в Мозамбик). Части от Мозамбик и Малави все още не са бяха възстановили от бурите през 2022 г., поради което бяха особено засегнати. Най-тежко беше положението в Малави, като бяха отчетени поне 679 смъртни случая и над 659 000 вътрешни разселвания, а в Мозамбик имаше още 165 загинали. Съобщения за жертви имаше и в Мадагаскар, и в Зимбабве. Общият брой на загиналите достигна над 1400 души.

Поради дългия си 37-дневен живот, “Фреди” е циклонът с най-голямата сума на т.нар. акумулирана циконална енергия в историята, или общата отделена енергия по време на живота на бурята. Също така той е третият най-смъртоносен циклон в историята в Южното полукълбо, както и циклонът с най-много цикли на отслабване и усилване.

Интензивните и продължителни горещи вълни

През 2023 г. в различни части на света имаше много сериозни горещини. Сред най-значимите бяха двете поредни интензивни и продължителни горещи вълни в Южна Европа и Северна Африка през втората половина на юли. Те бяха наречени от медиите “Цербер” и “Херон”.

Италия беше особено засегната, като на 24 юли беше измерена максимална температура 48,2°C в селищата Лотзорай и Йерзу на остров Сардиния, което е само с 0,6°C под европейския рекорд, поставен на остров Сицилия през 2021 г. Сред местата с рекордно високи температури бяха Тунис, Тунис (49°C на 24 юли), Тирана, Албания (43°C на 25 юли), Агадир, Мароко (50,4°C на 11 август) и Алжир, Алжир (49,2°C на 23 юли). Екстремните горещини обхванаха Югоизточна Европа през юли, а в края на август и началото на септември горещините засегнаха Западна и Централна Европа. Все още няма окончателни данни за жертвите от горещите вълни през 2023 г., но за референция ще споменем, че в резултат от горещите вълни през 2003 г. в Европа е известно, че са починали над 70 000 души. 

Фигура 4: Необичайно горещо време се наблюдаваше по цялото Северно полукълбо. Източник.

На много места в Южна Франция, Северна Испания и Западна Швейцария бяха поставени рекорди, например в Тулуза температурите достигнаха до 42,4°C на 19 август. През лятото се наблюдаваше и голяма активност на горските пожари, особено в Гърция. В края на август и началото на септември, 

пожарът в Североизточна Гърция, който изпепели 93 000 хектара, беше обявен за най-големия пожар, наблюдаван някога в Европейския съюз.

Горещи вълни причиниха рекордно горещо време и в Северна Америка и Китай. В Долината на смъртта беше отчетена температура от 53,3°C, като на 17 юли през нощта бяха измерени температури над 45°C, а в град Финикс бяха отбелязани рекордните 9 дена, през които минималната температура не падна под 32,2°C.

На 16 юли в Китай беше подобрен рекордът за най-високата температура в страната – 52,2°C в района на град Санбао. 

Ако нямаше климатични промени, такъв тип гореща вълна би се случила веднъж на 250 години в Китай, а наблюдаваните аномалии в САЩ и Южна Европа биха били практически невъзможни, според оценка на World Weather Attribution.

Тропическият циклон “Моча” е най-интензивният циклон, наблюдаван някога в северната част на Индийския Океан

наравно с циклона “Фани” през 2019 г., като по време на пика си достигна до 5-а категория, с максимални 1-минутни постоянни ветрове от 280 км/ч. Той се формира на 11 май на северозапад от остров Суматра и достигна сушата близо до границата между Бангладеш и Мианмар на 14 май. 

Циклонът “Моча” премина през две фази на рязка интензификация, като в рамките на 48 часа скоростта на ветровете му нарасна с около 144 км/ч. По този показател бурята е сред 1% от най-силните в Бенгалския залив. 

Фигура 5. Спътникова снимка на циклона Моча от 13 май 2023 г. Източник.

Децата в региона на Източна Азия и Тихия океан са изложени на множество метеорологични бедствия в по-голяма степен, отколкото в който и да е друг регион на света, според доклад на УНИЦЕФ. Сега “Моча” предизвика разселване на около 1,7 млн. души и доведе до смъртта на 435 души в засегнатите райони в Шри Ланка, Индия, Бангладеш и Мианмар. В Бангладеш силно засегнато беше Кокс Базар, най-голямото бежанско селище в света, в което живеят над 900 000 бежанци от народа рохинга от Мианмар. Жертвите в Мианмар бяха най-малко 148 души, а над 270 000 сгради бяха повредени или разрушени. Последиците от циклона “Моча”, заедно със засилването на войната в Мианмар и рекордно високите цени на хранителните продукти, сериозно влошиха острата продоволствена несигурност, особено за 3 – 4 млн. уязвими хора, които имаха нужда от хуманитарна помощ, сред които жени, деца и хора с увреждания.

При пожарите в Канада изгоряха около 5% от общата горска площ в страната

Сезонът на горските пожари в Канада беше най-интензивният в историята на страната, със значително по-голям обхват от която и да е била предишна година (Фиг. 6). Значителната пожарна активност започна в края на април, нарасна през много топлия и сух май и продължи през цялото лято и началото на есента. 

Към 15 октомври изгоряла площ в национален мащаб беше 18,5 млн. хектара, което е над 6 пъти повече от средния 10-годишен период (2013 2022 г.) и далеч над предишния сезонен рекорд от 7,1 млн. хектара през 1995 г. 

Фигура 6. Годишна площ на изгорелите гори в Канада (в млн. хектари) за периода 1983 – 2023 г. Източник: Предварителен доклад за състоянието на глобалния климат през 2023 г., СМО.

Пожарите доведоха и до значително и широко разпространено замърсяване с дим, особено в гъстонаселените райони на Югоизточна Канада и североизточните части на  Съединените американски щати през първата половина на юни. Пожарният дим достигна и до Западна Европа. Шест смъртни случая са пряко свързани с пожарите, въпреки че все още предстои да се направи пълна оценка за  последиците от дима върху здравето.

Пожарни сезони с такъв интензитет са станали поне 7 пъти по-вероятни поради климатичните промени, докато до края на юли пожарите в района Квебек са били с 50% по-интензивни, според World Weather Attribution.

Застудяването в Афганистан

Сред най-смъртоносните явления беше рязкото застудяване в Афганистан в началото на януари миналата година. Тогава в страната починаха над 160 души, след като температурите се понижиха до -34°C, по време на най-студената зима в страната от 15 години насам. Загинали са и близо 80 000 селскостопански животни. Студът беше съчетан със снеговалежи, виелици, които доведоха до редовни прекъсвания на електрозахранването. 

Фигура 7. Студеното време в Афганистан доведе до много човешки жертви. Източник.

Една от причините за многото жертви е хуманитарната криза, която започна след като страната беше отново превзета от талибаните през 2021 г. Преди застудяването международни агенции за хуманитарна помощ предупредиха, че повече от половината от 38-милионното население на Афганистан гладува, а близо 4 млн. деца страдат от недохранване.

Наличието на студени екстремуми не е изключено дори и при затоплящ се климат, въпреки че като цяло честотата им намалява. От друга страна, е възможно да има нарастване на определени типове студено време, като например такива, свързани с полярния вихър.

Наводненията в Китай

През лятото на 2023 г. в Китай бяха регистрирани безпрецедентни наводнения, в следствие на интензивни валежи от мусонния сезон и преминаващи тайфуни.

От 29 юли насам поне 16 града и провинции в Североизточен Китай преживяха рекордни валежи и наводнения вследствие на тайфуна “Доксури”, петият тайфун в Тихия океан през 2023 г. В Пекин паднаха най-силните валежи от 140 години насам, като само за 83 часа дъждовете надхвърлиха 60% от дъждовете за една типична година.

Фигура 8. Щети след рекордния валеж в Хонконг на 7-и септември 2023 г. Източник.

Август донесе още екстремни дъждове и тайфуни, като в много райони от страната имаше внезапни наводнения и кални свлачища, което постави под огромен натиск земеделието и инфраструктурата. 

На 2 септември тайфунът “Саола” достигна до Южен Китай, като предизвика евакуацията на повече от 880 000 души.

На 7 септември в Хонконг падна рекорден валеж, като Обсерваторията на Хонконг регистрира повече от 158 мм дъжд между 23:00 ч. и полунощ, което е най-високото почасово количество валеж в рамките на един час от началото на метеорологичните наблюдения в града през 1884 г., според китайското правителство.

Засушаване в Африканския рог

Дългосрочната суша в Големия африкански рог от последните години беше прекъсната от проливни дъждове в началото на дъждовния сезон (април – юни) за част от района. През 2023 г. беше регистриран за шести пореден път  отсъстващ дъждовен сезон. В целия Африкански рог метеорологичните явления са довели до разселването на 1,4 млн. души (към юни 2023 г.), в допълнение към 2,7 млн. души, разселени от петте предишни последователни сезона на суша. Засушаването намали капацитета на почвата да абсорбира вода, което увеличи риска от наводнения, когато дъждовете започнаха през април и май. 

Фигура 9. Сушата продължи в по-голямата част от района на Африканския рог. Източник.

Метеорологичните условия имат неблагоприятно въздействие върху селскостопанското производство и се очаква да бъде отчетено намаление на производството на зърнени култури 2023 г. в сравнение с 2022 г.

Засушаване от такъв тип в региона е малко вероятно, ако светът не се беше затоплил с 1,2°C, според анализ на World Weather Attribution.

Каква е човешката и икономическата цена на тези явления?

Явления, като изброените по-горе, не изчерпват наблюдаваните екстремуми от изминалата година. През февруари 2023 г. в Чили изгоряха над 430 000 хектара земи, вследствие на пожари, причинени от необичайно горещото и сухо време. Пожари през лятото имаше и на Хавайските острови, а наводнения с човешки жертви също така се случиха в Пакистан и Филипините.

Продължителна гореща вълна, обвързана с климатичните промени, беше наблюдавана в Южна Бразилия, Пaрагвай и Северна Аржентина през месец септември в началото на пролетта на Южното полукълбо, когато температурите достигнаха над 40°C. Вероятността за такъв тип явление е нараснала поне 100 пъти, според World Weather Attribution.

Средно 189 милиона души годишно са били засегнати от екстремни метеорологични явления в развиващите се страни в периода 1991 – 2022 г. 

(Фиг. 10), според доклада “Цената на забавянето”, изготвен от “Сътрудничеството за загуби и щети” – група от повече от 100 изследователи, активисти и политици от цял свят. 1991 г. е и годината, в която за първи път е предложен механизъм за справяне с разходите, свързани с въздействието на климатичните промени върху бедните държави. 

Фигура 10. Оценка на броя на опасните метеорологични явления в развиващите се страни за периода 1991 – 2022. Източник.

Летните горещи вълни глобално струваха около 0,6% от световния БВП, по предварителна оценка на Алианц.

Интересен е докладът на Christian Aid – “Counting the cost 2023”, в който е направена оценка на икономическата цена на 20 бедствия от изминалата година. Щетите на глава на населението в засегнатите райони възлизат на 4000 долара в Хавай, вследствие на пожарите и до 9 долара в Перу, поради наводнения. Оказва се, че щетите са по-високи в по-богатите страни, поради по-високия стандарт на живот и по-лесните оценки на цените на застраховките. От друга страна, много повече хора са засегнати в сравнително по-бедни страни, а именно там икономическата цена, съпоставена като “процент от БВП” и “БВП на глава на населението”, е най-висока.

В същото време броят на принудително разселените хора в света е достигнал над 114 милиона души към октомври 2023 г., като само за периода май – октомври е нараснал с 4 млн души. Повечето от хората са от бедни страни, по-засегнати от климатичните промени, което ги прави още по-уязвими.

Напомняме, че не всяко екстремно явление е вследствие на климатичните промени, но те са станали по-интензивни и значително по-вероятни, а ако промените продължат, тази тенденция почти сигурно ще се задълбочи. Заради това е важно да се работи не само в посока на смекчаване на климатичните промени, но и в посока на мерки на адаптация – системи за ранно предупреждение, подпомагане на по-уязвимите страни, подкрепа за работещите, жените и децата и др.

В статията са използвани материали от:

  1. https://climate.copernicus.eu/record-warm-november-consolidates-2023-warmest-year 
  2. https://modis.gsfc.nasa.gov/gallery/individual.php?db_date=2023-09-13 
  3. https://reliefweb.int/report/world/provisional-state-global-climate-2023-enarruzh 
  4. https://climateadaptationplatform.com/climate-change-may-have-worsened-libya-storm-daniel/ 
  5. https://www.preventionweb.net/news/cyclone-freddy-was-most-energetic-storm-record-it-harbinger-things-come 
  6. https://yaleclimateconnections.org/2023/07/the-scorching-summer-of-2023-reaches-mind-blowing-high-temperatures/ 
  7. https://www.worldweatherattribution.org/extreme-heat-in-north-america-europe-and-china-in-july-2023-made-much-more-likely-by-climate-change/ 
  8. https://myanmar.un.org/en/234237-cyclone-mocha-latest-example-dire-climate-threat-facing-myanmar%E2%80%99s-children 
  9. https://www.axios.com/2023/05/15/tropical-cyclone-mocha-rapid-intensification-climate-change 
  10. https://www.cnbctv18.com/environment/cyclone-mocha-myanmar-government-claims-435-dead-appeals-for-international-aid-16688751.htm/ 
  11. https://natural-resources.canada.ca/our-natural-resources/forests/state-canadas-forests-report/how-much-forest-does-canada-have/17601 
  12. https://earthobservatory.nasa.gov/images/151507/canadian-smoke-reaches-europe 
  13. https://www.rferl.org/a/afghanistan-cold-weather-deaths/32243751.html 
  14. https://disasterphilanthropy.org/disasters/2023-china-floods/ 
  15. https://www.worldweatherattribution.org/strong-influence-of-climate-change-in-uncharacteristic-early-spring-heat-in-south-america/ 
  16. https://www.aljazeera.com/gallery/2023/2/5/photos-chile-wildfires-spread-as-death-toll-rises 
  17. https://www.lossanddamagecollaboration.org/publication/cost-of-delay-why-finance-to-address-loss-and-damage-must-be-agreed-at-cop27 
  18. https://www.allianz.com/en/economic_research/publications/specials_fmo/global-heatwave-implications.html 
  19. https://reliefweb.int/report/world/189-million-people-year-affected-extreme-weather-developing-countries-rich-countries-stall-paying-climate-impact-costs 

ИзточникКои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?, Климатека

Авторът Николай Петков е завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. В момента следва магистратура специалност “Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !