Мистерията на Бермудските острови се крие в 20-километров "скален сал"

Сега сеизмолозите са разрешили мистерията защо тези вулканични острови, неактивни в продължение на над 30 милиона години, не са потънали обратно в океана

Ваня Милева Последна промяна на 19 December 2025 в 00:00 3312 0

Сателитно изображение от Landsat 8

Кредит NASA Earth Observatory
Сателитно изображение на Бермудските острови от Landsat 8.

В продължение на милиони години архипелагът на Бермудските острови е плавал, което е една от аномалиите на този легендарен район в Атлантическия океан.

Сега сеизмолозите са разрешили мистерията защо тези вулканични острови, без вулканична активност в продължение на над 30 милиона години, не са потънали обратно в океана.

Отговорът не се крие в горещите магмени струи, а в масивен, невиждан досега "скален сал" дълбоко под морското дъно. 

Ново изследване установява, че под океанската кора на Бермудските острови се намира скален слой с дебелина 20 километра.

"Идентифицирахме характеристики, свързани със слой скала с дебелина ∼20 км под океанската кора, които все още не са били докладвани", пишат в статията си изследователи от Научния институт "Карнеги" в САЩ.

"Този ​​дебел слой под земната кора вероятно е бил образуван, когато Бермудските острови са били вулканично активни преди 30-35 милиона години и би могъл да поддържа батиметричното (подводното) възвишение", се добавя в доклада.

Батиметричното възвишение представлява голямо, обширно издигане на океанското дъно, често поради мантийни струи или вулканична активност, влияейки върху дълбочината на водата. А  "батиметрия" се нарича науката, изучаваща подводния терен, с други думи, това е топографията на морското дъно.

Интересното е, че проучването показва, че Бермудското възвишение не се поддържа от горещ мантиен плюм (струя) или дълбока термична аномалия, както обикновено се приема за други големи батиметрични възвишения.

Обобщена схема на интерпретираните в изследването характеристики на Бермудските острови. Обобщена схема на интерпретираните в изследването характеристики на Бермудските острови. Кредит: William D. Frazer et https://doi.org/10.1029/2025GL118279 

Мистерията на плаващите острови

Вулканичните острови като известната Хавайска верига, обикновено са подкрепени от горещи, активни магмени струи, изтласкващи се от земната кора.

Но последното голямо изригване на Бермудските острови е било преди около 30 милиона години. Геологично погледнато, то би трябвало да е отшумяло и да е изчезнало отдавна, тъй като подлежащата литосфера е изстинала.

И все пак, островът си стои, разположен на върха на батиметричното възвишение - голяма, постоянна издатина на океанското дъно.

Тази уникална структура вероятно обяснява продължаващото издигане на Бермудските острови, предотвратявайки потъването им дълго след като вулканичната активност е прекратила преди десетки милиони години.

Използвайки сеизмични данни от постоянна станция на острова, изследователите анализират записи на големи глобални земетресения. Авторите на проучването създават детайлно изображение на земните слоеве до 50 км под Бермудските острови, изучавайки как сеизмичните вълни внезапно променят скоростта си. 

Изненадващо, изследователите откриват уникален, масивен геоложки слой, вклинен между океанската кора и твърдата горна мантия.

С дебелина от 20 км, този слой е различен от всичко, наблюдавано преди под остров, разположен в средата на тектонична плоча.

Освен това, този огромен слой действа като "плаващ сал", защото е по-малко плътен от околната твърда горна мантия, като по този начин поддържа височината на острова.

Как се е образувала плаващата структура

Смята се, че този слой представлява втвърдените останки от магма - или мантийна скала - която е била инжектирана в земната кора по време на последното вулканично изригване на Бермудските острови.

Когато този материал се охлажда и втвърдява, той образува огромен, плаващ масив, който по същество функционира като сал, държейки целия островен комплекс във въздуха.

Според изследователите този 20-километров сал е повдигнал океанското дъно с повече от 500 метра, осигурявайки постоянната плаваемост, необходима за поддържането на архипелага в продължение на милиони години след огненото му зараждане.

"Свързваме най-плитките три слоя с вулканичната структура и двуслойната океанска кора. Най-дълбокият слой е с дебелина около 20 км и вероятно се е образувал по време на или скоро след активността на вулкана, който е образувал Бермудските острови", заключават изследователите.

Бермудските острови са известни с връзката си с Бермудския триъгълник, легендарна област между островите Флорида и Пуерто Рико, известна с предполагаемия голям брой изчезнали кораби и самолети.

Справка: Thick Underplating and Buoyancy of the Bermuda Swell; William D. Frazer, Jeffrey Park; Geophysical Research Letters; First published: 28 November 2025 https://doi.org/10.1029/2025GL118279

Източник: Bermuda mystery solved: 12 mile-thick layer of buoyant, solid rock keeps it afloat, Interesting Engineering

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Земята

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !