На 28 септември, 1969 г., пада метеоритът Мърчисън

На 28 септември 1969 г. в приблизително 10:58 сутринта местно време, близо до Мърчисън, щата Виктория, Австралия, е наблюдавано ярко огнено кълбо да се разделя на три фрагмента, преди да изчезне, оставяйки облак дим. Около 30 секунди по-късно се чува трясък.

Многобройни фрагменти са открити разпръснати върху площ, по-голяма от 13 квадратни километра, с индивидуална маса до 7 килограма. Един от тях, тежащ 680 грама, пробива покрив и пада в сено. Общата събрана маса на метеорита надхвърля 100 килограма.

Класифициран като въглероден хондрит, тип II (CM2), този метеорит се предполага, че има кометен произход поради високото си водно съдържание (12%).

Изобилието от аминокиселини, открити в този метеорит, е довело до интензивно проучване на неговия произход.

След анализ в него са открили повече от 90 извънземни аминокиселини, а също и мастни киселини. И няколко други интересни вещества, около 250 въглеводороди, включително карбоксилни и синилни киселини, ароматни и полярни въглеводороди, фулерени, амини и амиди. Повечето аминокиселини нямат земни аналози, но присъстват 8 от 20-те, (най-вече глицин), които изграждат белтъчините. Но никаква РНК или ДНК засега не са открити нито в метеорита или където и да е във Вселената.

За извънземния произход на откритите аминокиселини говори факта, че в този метеорит има приблизително равен брой аминокиселини с лява и дясна оптична асиметрия. Аминокиселините, влизащи в състава на всичко живо на Земята, имат само лява оптична асиметрия. В метеоритите са намерени и малко лявоориентирани захари, каквито не съществуват в естествено състояние на Земята.

Парадоксален е фактът, че метеоритът Мърчисън съдържа същите аминокиселини, като получените от Стенли Милър в лабораторията му и даже в същите относителни пропорции. Милър, заедно с Харолд Юри извършва химичен експеримент през 1952 г., който симулира условията, за които се е смятало, че по това време са преобладавали в ранната история на Земята, с цел изследване на теорията за химичния произход на живота.

През януари 2020 г. астрономите съобщават, че частиците силициев карбид от метеорита Мърчисън са определени на възраст 7 милиарда години, 2.5 милиарда години по-стари от възрастта на Земята и Слънчевата система от 4.54 милиарда години и са най-старият материал, открит на Земята до момента.

Още по темата

31/12/2020

Животът

Най-голям, най-дълъг, най-стар. Научните рекорди, счупени през 2020 г.

25/11/2019

Космос

На два метеорита е открита рибоза, захар, необходима за възникването на живота

29/04/2019

Животът

Животът може да се е развил преди формирането на Земята

22/03/2015

Скептик

За и против теорията за панспермията