Колосалното океанско течение, обграждащо Антарктида – по-силно от всички реки в света взети заедно – е изиграло далеч по-сложна роля във формирането на климата на Земята, отколкото учените са смятали досега.
Нови изследвания показват, че то не се е образувало само защото са се отворили океанските канали между Антарктида, Южна Америка и Австралия, а е изисквало изместване на континентите и мощни ветрове, за да се подравни.
Това изместване е помогнало за извличането на въглероден диоксид от атмосферата, допринасяйки за голямо охлаждане, което е превърнало Земята в покрит с лед свят.
Антарктическото циркумполярно течение носи повече от 100 пъти общия поток от всички реки в света взети заедно. То обикаля Антарктида, без да бъде спирано от суша, което го прави един от най-важните двигатели на глобалната климатична система. Ново изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, изследва как и кога това огромно течение се е развило за първи път преди приблизително 34 милиона години и какви фактори са го оформили.
Учени от Института за полярни и морски изследвания "Алфред Вегенер" провеждат подробно моделиране на климата на Земята през епохата Олигоцен. Те откриват, че силните западни ветрове, които започват да духат през Тасмановия проток, след като Австралия се отдалечава достатъчно от Антарктида, изиграват ключова роля. Само при тези условия е можело да се развие напълно Антарктическото циркумполярно течение (Antarctic Circumpolar Current - ACC).
"Нашето проучване показва, че Циркумполярното течение в начален стадий на развитие е повлияло на климата по много различен начин от напълно развитото съвременно ACC“, разказва климатичният моделатор Хана Кнал (Hanna Knahl), водещ автор на статията.
Турбулентност в симулация на климатичен модел на Антарктическото циркумполярно течение. Кредит: Lisa Beal et al
Проучването показwа също, че в началото течението не е било непрекъсната обиколка около Антарктида. Силни течения са съществували в секторите на Атлантическия и Индийския океан, докато секторът на Тихия океан е бил относително спокоен.
Тази промяна е имала сериозни последици за климатичната система на планетата. Според геолога от Института за полярни и морски изследвания "Алфред Вегенер" д-р Йохан Клагес (Johann Klages):
"Това разбиране е от решаващо значение, тъй като формирането на ACC силно е стимулирало усвояването на въглерод от океана. Това намаляване на концентрацията на парникови газове в земната атмосфера по този начин е имало потенциала да инициира по-хладния климат на така наречената кайнозойска ледников период, който продължава и до днес с постоянно покрити с лед полярни ледени шапки, в които се редуват топли и студени периоди. Следователно това ново познание ще ни помогне да интерпретираме по-надеждно последните промени в циркулацията на Южния океан."
Тези открития предоставят по-ясна картина за това как океанските течения, атмосферните условия и изместващите се континенти са работили заедно, за да променят климата на Земята, предлагайки ценен контекст за разбиране на бъдещите промени.
Справка: Hanna S. Knahl, Johann P. Klages, Lars Ackermann, Katharina Hochmuth, Lu Niu, Nicholas R. Golledge, Gerrit Lohmann. Configuration of circum-Antarctic circulation at the last green- to icehouse climate transition. Proceedings of the National Academy of Sciences, 2026; 123 (15) DOI: 10.1073/pnas.2520064123
Източник: Earth’s most powerful ocean current didn’t form the way we thought, Alfred Wegener Institute, Helmholtz Centre for Polar and Marine Research
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"