Ако искаме да избегнем бъдещо масово измиране на видовете и да запазим екосистемите, от които зависят всички растения и животни, правителствата трябва да защитят една трета от океаните и сушата до 2030 г. и половината до 2050 г. като се акцентира върху райони с високо биологично разнообразие.
Това заявиха тази седмица водещи биолози в статия на списание Science.
Не става въпрос само за спасяването на дивата природа, казва един от авторите Джонатан Бейли (Jonathan Baillie) от Националното географско дружество (National Geographic Society). Става въпрос за оцеляването и на самите нас.
"Научаваме все повече и повече, че големи области остават важни за цялата жива природа", коментира биологът. "Горите, например, са от решаващо значение за абсорбирането и складирането на въглерода".
Понастоящем само 3.6% от океаните и 14.7% от сушата на планетата са защитени от закона. На конференцията в Нагоя за Конвенцията за биологичното разнообразие от 2010 г. правителствата се споразумяха да защитят 10% от океаните и 17% от сушата.
Кризата на изчезването на видовете
Но това не е достатъчно, казва Бейли. Той и неговият съавтор Я Пинг Цанг (Ya-Ping Zhang) от Китайската академия на науките искат правителствата да поставят много по-големи цели на следващата голяма конференция през 2020 г.
"Трябва да увеличим драстично амбициите си, ако искаме да избегнем кризата на изчезването на видовете и ако искаме да запазим ползите от екосистемите, от които в момента се възползваме", отбелязва Бейли. "Тенденциите са в положителна посока, просто трябва да се движим много по-бързо."
Много е трудно да се определи колко пространство е необходимо за опазване на биологичното разнообразие и ползите от екосистемите, казват изследователите, защото има толкова много неща, които не знаем за живота на Земята - например колко са видовете. Повечето оценки обаче предполагат, че между 25 и 75% от площта или важните екосистеми трябва да бъдат защитени. И ако грешим, нека да е в посоката на предпазливостта, когато си поставяме целите.
Можем ли да изхраним глобалното население, което може да достигне 10 милиарда души до 2050 г., ако се изключи половината планета за решаването на този проблем? Няма да можем да се справим, ако не го направим, отбелязва Бейли. "Затова се нуждаем от една непокътна планета", казва той. "Ако искаме да изхраним световното население, трябва да мислим за поддържането на екологичните системи, които ни позволяват да осигурим това."
Защитена местност "Беглика" по време на фестивала "Беглика".
Кои области трябва да защитим?
"Няма съмнение, че се нуждаем от много повече площи от земята и океаните, за да запазим природата", коментира Джеймс Уотсън (James Watson) от Университета в Куинсланд, Сейнт Лусия, Австралия. "Цели като 50 процента са близо до оптималното, когато става въпрос за минимална площ, необходима за опазване на биологичното разнообразие."
Но Уотсън и другите подчертават, че кои области ще се защитават е по-важно от общото количество.
"Основното е да се защитят правилните райони", подчертава Жозе Монтоя (Jose Montoya) от Станцията за теоретична и експериментална екология в Мули, Франция. "Ако защитим само част от територията, правителствата вероятно ще защитят онова, което е лесно, а това обикновено са области с ниско биоразнообразие".
„Трябва да работим и в двете посоки”, отвръща Бейли. „Не мисля, че те се изключват взаимно”.
Нещо повече, една трета от 3,6-те процента от земята, която вече се води защитена територия, всъщност се експлоатира, съобщи екипът на Уотсън миналия месец. Така че просто обявяването на защитените зони не е достатъчно.
"Тези защитени територии трябва да бъдат добре управлявани", обяснява Дейвид Линденмайер (David Lindenmayer) от Австралийския национален университет в Канбера. "Основата за опазване ще трябва да се промени, за да се превърне в ключова част от икономиките и средствата за препитание".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари