Рискът от суперизригване в Йелоустоун намалява

Ваня Милева Последна промяна на 09 юни 2020 в 00:04 8312 0

Yellowstone, Grand Prismatic Spring Кредит: peakpx.com

Видяхме много неща да се объркат през 2020 г.: от мащабните пожари в Австралия до пандемията COVID-19, тук-там разнообразени с инвазии на скакалци и приближаване на астероиди, тази година наистина е доста неприятна. Но всичко това ще бледнее в сравнение с потенциално изригване на супервулкана Йелоустоун.

Ако Йелоустоун наистина изригне, ще се покрие с дим и пепел голяма част от Северна Америка, предизвиквайки захлаждане на климата, което ще продължи десетилетия и ще засегне цялата планета, почти сигурно ще доведе до глад и войни по света - това е наистина катастрофален сценарий.

За щастие вероятността това да се случи е доста ниска, дори по-ниска, отколкото сме мислили според ново проучване.

Често се казва, че Йелоустоун е просрочил времето за новото изригване и макар това да е вярно в известен смисъл, не е вярно в смисъла, за който вероятно повечето си мислят.

Йелоустоун е избухвал преди около 2,1 милиона години, преди 1,3 милиона години и преди 630 000 години. На пръв поглед изглежда, че има цикличност, а също така изглежда, че би трябвало да изригне „сега“, което ще се впише добре в тази времева линия. Но има два проблема с тази обосновка: на първо място, вулканите не следват непременно строг график и второ, най-вече геоложкото „сега” се определя с грешка от стотици хиляди години.

Така че, няма смисъл да се вкарва суперизригването на Йелоустоун в списъка с апокалиптични събития и наистина не би трябвало да бъде там. Но ако все още не сте убедени в това, едно ново проучване може да ни осигури още малко успокоение.

Изследователите са открили доказателства за две древни изригвания, скрити под повърхността на Йелоустоун. Това новооткрито доказателство показва, че способността на Йелоустоун да произвежда суперизригвания всъщност може да намалява.

Геоложка гореща точка

Вулканичната активност на Йелоустоун е свързана с геоложка гореща точка. Горещата точка е зона, захранвана от петно в основната мантия, която е аномално гореща. Хавай и Исландия са два други класически примера за горещи точки.

Особеното на горещата точка е, че тъй като е свързана с мантията, тя остава фиксирана на мястото си, докато тектонските плочи и всичко по повърхността непрекъснато се движи (със скорост от няколко сантиметра годишно). Макар че в сравнение с тектонските плочи, горещата точка също изглежда се движи, всъщност тя остава на мястото си, а всичко останало на повърхността се движи.

Така изливащата магма гореща точка остава на едно и също мястои, но тектоничната плоча се движи и докато се движи, горещата точка оставя следа зад себе си.

Диаграма, показваща следите от горещата точка, причинени от относителното им движение. Кредит: Wikimedia Commons

Такъв е и случаят с Йелоустоун - той не винаги е бил там. Върхът на горещата точка на Йелоустоун е бил в части на сегашните щати Айдахо, Невада, Монтана, Орегон и Уайоминг, което означава, че всички те съдържат следи от миналата вулканична дейност на Йелоустоун.

Използвайки комбинация от химически, магнитни и радиоизотопни техники, екип изследователи анализират тази траектория, простираща се върху десетки хиляди квадратни километри. Те успяват да картографират две неизвестни досега суперизригвания на Йелоустоун.

„Открихме, че находищата, които по-рано се смятаха, че принадлежат към множество, по-малки изригвания, всъщност са били колосални пластове вулканичен материал от две неизвестни досега суперизригвания преди около 9,0 и 8,7 милиона години“, разказва Томас Нот (Thomas Knott), вулканолог от Университета в Лестър и водещ автор на статията.

Сега изследователите предполагат, че двете суперизригвания - изригването Маккалън Грийк (McCullen Creek) и изригването на площадката Грей (Grey's landing eruption) - са се състояли преди 9 милиона години и преди 8,72 милиона години. Първият се простира на площ от 12 000 квадратни км в Южен Айдахо, докато вторият е абсолютно „колосален“, обхващайки 23 000 квадратни км в Айдахо и Невада - това ще стане най-голямото изригване някога откривано около Йелоустоун и едно от първите пет изригвания, открити някога - над 1000 пъти по-голямо от изригването на Сейнт Хелънс.

"Суперизригването на площадката Грей ... е едно от петте най-големи изригвания на всички времена", разказва Нот. „[То] покрива (емайлира) област с размерите на Ню Джърси (23 хил. кв. км) с горещо вулканично стъкло, което моментално стерилизира земната повърхност. Частиците достигат стратосферата, дъжд от фина пепел пада над целите Съединени щати и постепенно обхващат земното кълбо“.

Тази карта показва движението на горещата точка на Йелоустоун през последните 16 милиона години, като съответно са маркирани 7 суперизригвания. Кредит: за изображение: Kelvin Case.

Тези по-стари изригвания са по-големи от тези, които са се случили преди 2,1 милиона години и преди 630 000 години, като мащабното изригване на площадката Грей е с 30% по-голямо от това преди 2,1 милиона години. По-скорошната активност също е по-спорадична - което предполага, че Йелоустоун губи пара, тъй като изглежда изригва както с по-бавни темпове, така и с по-малки изригвания.

„Доказахме, че честотата на рецидивите на суперизригванията на Йелоустоун изглежда са веднъж на 1,5 милиона години“, коментира Нот. „Последното суперизригване е било преди 630 000 години, което предполага, че може да изминат най-малко 900 000 години, преди да се случи друго изригване от този мащаб“.

Но геологът бърза да добави, че тази оценка далеч не е точна и подчертава, че непрекъснатото наблюдение в региона, което се провежда от Геоложкия институт на САЩ, „е задължително“ и че ще се издават предупреждения за всякакво усилване на активността предварително.

Суперизригването на Йелоустоун би покрило Америка в пепел. Кредит: USGS.

Разбира се, това не означава, че сме се отъравали. Технически суперизригване може да се случи по всяко време. Но това, което показва това проучване, е, че може да минат стотици хиляди години, преди да се случи друго изригване и че изригванията се забавят, а не се ускоряват.

Изследователите непрекъснато наблюдават сеизмичната активност около парка, за да прогнозират вероятността от бъдещо изригване.

Справка: Discovery of two new super-eruptions from the Yellowstone hotspot track (USA): Is the Yellowstone hotspot waning?
Thomas R. Knott; Michael J. Branney; Marc K. Reichow; David R. Finn; Simon Tapster; Robert S. Coe
Geology (2020)
https://doi.org/10.1130/G47384.1

Източник: The risk of a Yellowstone super-eruption is actually decreasing, new study finds, ZMEScience

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !