Слънцето може, но светът го ползва неправилно

Слънцето е основният енергиен източник на Земята, а и обещава независимост, така че фокусът върху използването му в последните години изглежда логичен. Резултатите са впечатляващи – произвеждането на „собствена и зелена“ енергия е на мода сред екологично отговорните фирми и домакинства. Май имаме решение! За съжаление нещата не са толкова прости и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии вече заемат голям дял, който ни позволява да наблюдаваме ефекти, които в останалата част от света все още не са толкова явни.

Има две основни опции за собствен добив на слънчева енергия – за затопляне на вода или производство на електричество. И двете не са някакво съвременно изобретение – първата се използва от древността, втората – от около век. И при двете наблюдаваме голям спад на цените на модулите, а и енергийните нужди за осигуряване на топла вода и електричество (ако не се ползва за отопление) в домакинствата в Европа са почти еднакви. Приликите обаче са само дотук.

Модерните термални колектори – били те плоски или вакуумно-тръбни – са в състояние да превърнат до 90% от радиацията в топлина, докато фотоволтаичните панели имат коефициент на полезно действие от 15-20%. Двойка термални панели могат да осигурят топлата вода на средно европейско домакинство, докато за електричеството ще трябват поне 10-12 панела, а те със сигурност няма да работят точно, когато е нужно осветление. Затоплената през деня вода може да се складира в бойлер и да се използва вечер, докато електричеството практически не може да се складира на ниво домакинство , тоест фотоволтаикът има смисъл само ако си свързан с мрежата и си в състояние да продаваш излишъка на висока цена и получаваш захранване в моментите на пиково потребление. Термалните колектори обикновено заместват потреблението на вносен газ, тоест реално допринасят за енергийната независимост. От друга страна, фотоволтаиците изискват наличието на газови централи, които да подсигуряват пиковете, тоест практически налагат вноса на газ.

Като се има предвид горното, сравнението изглежда очевидно – термалните колектори са логичният избор. Неслучайно къщата ми изглежда така, а през месец август не съм включвал електрическия нагревател на бойлера.

Резултатите и на свободния пазар са впечатляващи – до 2008 г. ежегодното инсталиране на такива системи стабилно расте (до почти 5 млн. м2 плоски системи, които са най-разпространени в Европа) и преди всичко в страните, които разполагат с най-голям ресурс като Кипър, Гърция и Испания. Оттогава започва спад, който продължава и днес – през 2016 г. има инсталирани само 2.5 млн. м2 (източник: Solar Heat Europe), а всички данни сочат, че и през 2017 и 2018 г. спадът продължава.

Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в идеята за тотална декарбонизация на енергетиката, започнаха масово да субсидират фотоволатичните панели и създадоха огромно изкривяване в търсенето. Медиите ги боядисаха в зелено и хората бяха стимулирани да слагат от тях, вместо термални – все пак всеки има ограничен ресурс за инвестиции. За съжаление, колкото повече панели има в един регион, толкова повече растат както излишъкът в пиковото производство, така и недостигът в пиковото потребление. Крайното въздействие на този процес върху електроенергийните системи е катастрофално – неефективна работа на базовите централи, огромни инвестиции за складиране, пренос, трансформация и подсигуряване и нулев контрол – и цената на тока се изстреля нагоре. За много кратко време слънцето стана синоним на „скъпо“ и „далавера“, бюрократите се пробудиха и балонът се пръсна. След 2011 г., когато инсталациите стигнаха 22 GW, имаме ежегоден спад и при фотоволтаиците и днес сме на около 6 GW годишно.

Вместо да остави пазара да наложи конкурентно използване на слънцето в домакинствата, Европа го насочи към задънена улица и го вкара в капан. Така днес и двете технологии са в застой и мечтаната декарбонизация спря – както вносът на газ, така и въглеродните емисии на континента отново растат.

За съжаление, останалата част от света бързо последва Европа и същият модел се прояви дори в страни с уж рационално-планово мислене като Китай. За разлика от фотоволтаичните, пазарът на термални системи в Китай винаги е бил много по-голям, отколкото в Европа. Днес покрива 71% от световния инсталиран капацитет, като доминират вакуумно-тръбните системи. Ръстът там е до 2013 г., когато започва масово инсталиране на фотоволтаици, което предизвиква силен спад на термалните. Резултатът е видим на световно ниво (виж графиката по-долу, източник Solar Heat Worldwide 2018) – след 2013 г. имаме ежегоден спад на глобалните инсталации (кривата на кумулативния капацитет започва да се хоризонтира вместо да става още по-стръмна) като през 2017 г. са добавени само около 30 GW, което е двойно по-малко от функциониралите през 2000 г. системи.

При допускане за 20 г. ефективен живот и продължаващ спад на ежегодните инсталации съвсем скоро – малко след 2020 г. – ще станем свидетели на пазарната смърт на цяла енергийна технология – функциониращата кумулативна инсталирана мощност на слънчеви панели за топла вода ще започне да намалява. Убиецът е известен – политиците, които субсидираха производството на слънчево електричество, отнеха финансовия ресурс и го вложиха в нещо, което – с изключение на множество конкретни приложения и географски локации – е много по-неефективно, скъпо и създаващо зависимости.

Убеден съм, че един ден положението отново ще се промени и всичко ще си дойде на мястото – в дългосрочен план свободният пазар винаги побеждава. В България например, където енергийният сектор навреме спря тоталното изкривяване, забелязваме все повече къщи с термални колектори. Защото Слънцето може, но трябва да се използва смислено и без твърде големи очаквания.

Текстът се базира на авторска публикация от юнския брой на Forbes България.

***

Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Оригиналната статия със заглавие "Слънцето може, но светът го ползва неправилно" е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.

Още по темата

06/08/2018

Земята

Боян Рашев: Пазарът проваля политиката за въглеродните емисии

26/07/2018

Земята

Боян Рашев: ВЕИ революцията залязва

12/08/2018

Земята

Боян Рашев: Само с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия!

24/02/2018

Скептик

Боян Рашев: Моите прогнози се сбъдват