Светът е загубил над 1/3 от обработваемите си земи само за 40 години

Почти една трета от световните обработваеми площи са изчезнали само за последните четири десетилетия, поради интензивните земеделски практики, които значително са изтощили земеделските земи, показва ново изследване.

Експерти смятат, че този проблем ще продължи да се задълбочава, ако не се предприемат мерки съвсем скоро, тъй като съвременните методи за обработване на земята постепенно могат да доведат до бедствие в сферата на производството на храни в близкото бъдеще.

"Степента на ерозия в изораните площи е около 10-100 пъти по-висока от темпа на образуване на нова почва и близо 33% от обработваемата земя на планетата е била загубена поради ерозия или замърсяване през последните 40 години," алармира Дънкан Камерън (Duncan Cameron), биолог специалист по почви и растения към Шефийлдския университет във Великобритания. "Това е катастрофално, само като се замислим, че при нормални условия отнема около 500 години, за да се формира едва 2,5 см. повърхностен почвен слой."

В нов доклад представен тази седмица на конференцията по Климатични Промени организирана от ООН, учените предупреждават, че днешните интензивни земеделски практики са неустойчиви, при използването на огромни количества изкуствени торове - самите те консумират 2% от енергията, която добиваме годишно - които разрушават здравите почви навсякъде по света.

"Спомняйки си за мъртвите зони (dust bowl) през 30-те години на миналия век в Северна Америка, ние трябва да разберем, че ситуацията ще се насочи натам на много места, ако не съумеем да предприемем нещо," споделя Камерън пред The Guardian. "Увеличаваме скоростта на загуба на почвите и ги свеждаме до тяхната гола минерална компонента. Ние създаваме почви, които не стават за нищо друго освен да държат растенията изправени."

Решението според учените е отчасти да се върнем към прединдустриалните селскостопански практики, които са спомогнали за запазването на обработваемите площи преди въвеждането на модерната система с използване на големи количества изкуствени торове.

"Исторически, доброто управление на почвите включвало събирането и прилагането на човешки екскременти - практика, която се прилагала до средата на 20-ти век," разказва един от изследователите, Колин Озборн (Colin Osborne). "При този исторически пример за кръгова икономика, това затваря цикъла на хранителните вещества, като рециклира органичния азот и фосфор обратно в почвата."

Употребата на тор директно в почвата и обмена на културите може да осигури възможност за възстановяване на органичната материя в почвата, нейната структура и способността ѝ да задържа вода и хранителни вещества, обясняват учените. 

"Налага се да изолираме почвите от производството за дълго време, за да им позволим да се възстановяват и да станат отново стабилни," твърди Камерън. "Вече имаме огромни площи - те се използват като пасища за месната и млечната промишленост. Вместо да ги държим настрана, трябва да въведем ротационен принцип, така че да има повече земя в системата и по-малка част от нея се използва във всеки момент."

Освен това, учените смятат, че технологията може да ни помогне да изкараме културните растения от "изкуствения свят" на изкуствените торове, като им дадем шанс да възстановят симбиозата си с почвените микроорганизми. Няма да е лесно да се постигне такава революция в цялата селскостопанска система, но изследователите смятат, че просто няма друга алтернатива.

"Не можем да виним фермерите за случващото се. Трябва да осигурим необходимите средства, за да им помогнем, вместо просто да заявим "Ето такава е новата политика - следвайте я," коментира Камерън пред The Guardian. "Имаме технологията. Имаме нужда само от политическата волч, за да ни се осигури шанс да се борим за разрешаването на този проблем."

Източник: Science Allert

Още по темата

30/11/2015

Земята

Скептично за конференцията за проблемите на климата в Париж

18/11/2015

Животът

Лоша перспектива за бъдещето на бананите (видео)