Лоша перспектива за бъдещето на бананите (видео)

Никола Кереков Последна промяна на 18 ноември 2015 в 13:55 11012 5

Ако успеете да се абстрахирате от леко странната текстура, бананите като цяло са перфектният плод. Сладки, големи и пълни с хранителни вещества, завити в плътна кожеста обвивка, която ги предпазва от навлизане на прах и пестициди. Изглежда сякаш са специално разработени, за да могат хората да ги носят лесно със себе си и да ги използват за храна. И това е защото точно такъв е случая с най-популярната разновидност сред бананите. Сортът Кавендиш (Cavendish) отговаря за 99% от ежегодния износ на банани по света, който е на стойност 13 млрд. долара, но всеки един от тези банани всъщност е стерилен мутант и това може да се окаже сериозен проблем.

Не винаги бананът Кавендиш е властвал на пазара, обясняват експерти. Тези банани може и да са най-популярният плод в САЩ в момента, но те са на пазара само от 50-те години на 20-ти век.

Преди това, най-популярният сорт банани е бил Грос Мишел (Gros Michel) - по-голям, по-сладък с по-плътна обвивка, за който се твърди, че може би е в основата на синтезирането на изкуствения аромат на банан, който се използва в редица производства (още по темата може да прочетете тук). Било е същински бананов рай за всички, защото не просто, че Грос Мишел бил по-вкусен и имало много от него, но той не трябвало да се подлага на изкуствено зреене, както Кавендиш разновидността.

Но тогава се появило заболяването "панама". Устойчивият на фунгициди патоген, който произлиза от Централна Америка успял да се разпространи сред повечето от банановите насаждения по света в рамките само на няколко години и ги унищожил навсякъде, с изключение на ограничени райони от Тайланд. "Докато фермерите разберат колко уязвими са насажденията им, сортът Грос Мишел като цяло изчезнал," разказва експерт.

Банановите фермери трябвало да се откажат от Грос Мишел и да се обърнат към единствената налична алтернатива - безсемчестия Кавендиш, който може да се размножава само вегетативно, чрез трансплантиране на част от растението, при което се получават нови генетично-идентични клонинги. Въпреки че тези банани са много по-устойчиви на щама на заболяването панама, което унищожило сорта Грос Мишел, фактът че няма никакво генетично разнообразие в цялата глобална популация на растението го прави изключително уязвимо.

От 80-те години на миналия век, фермерите са силно загрижени за друг щам на заболяването панама, който произлиза от Малайзия, известен като Tropical Race 4 (TP4). "То се причинява от често разпространен вид гъба наречен Fusarium, който вероятно е нормален обитател на почвата там. Малко парче заразена почва е достатъчно да разпали заболяването като горски пожар. То може да се пренася и от вятъра, колите и водата, създавайки огнище на инфекцията навсякъде, където попадне," коментира Дан Койпел (Dan Koeppel), автор на книгата "Бананът: съдбата на плода, който промени света", пред CNN миналия месец. "Всеки, който е имал заболяването микоза (athlete's foot) знае колко трудно е да се справиш с гъбично заболяване."

TP4 вече се е разпространил в Югоизточна Азия и е преминал в Австралия и до 2013-та той достигнал Африка и Близкия Изток. Той вече е предизвикал опустошителни ефекти в различни райони като Мозамбик, съобщава пред CNN Джордж Махуку (George Mahuku), старши специалист по растителна патология към Международния Институт по Тропическо Земеделие.

"Заболяването вече е коствало на Matanuska, компанията, която притежава плантациите в Мозамбик, около 7,5 млн. долара. Общо над 230 000 растения са се разболели и са били унищожени. При сегашния темп на разпространение на инфекцията, фермата губи по 15 000 растения на седмица, което се равнява на 236 хил. долара в загуби," твърди той.

Какво трябва да се направи в този случай? Производителите на банани в момента отчаяно се опитват да проектират генетично по-високо устойчива форма на Кавендиш, но ще отнеме доста време и глобална координация, за да се замени сегашния вид и да се внесе необходимото ниво на генетично разнообразие в банановите насаждения по света.

Така че, ако обичате банани е крайно време да ги оцените - съвсем възможно е скоро да се разделим с тях, а всеки следващ банан може да ви е последен.

Източник: Science Allert

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

19.11 2015 в 15:25

На фунгицида едно че трябва много фино да му нагласим експресията така че да не го ядем ние и друго че тя тая гъбичка ако от дума (т.е. фунгицид) разбираше, някой отдавна да е минал да напръска бананите с него. Даже и да измислим такъв в банана, ще го измислим веднъж - а тя гадината има цялото време и биомаса на света за да трупа мутации. Та не се знае то.

В този смисъл относително усвоените техники за полиплоидия може да са по-лесни за вкарване в проблема, отколкото кръпки от други места.

И да, правилно (макар и доста частно) си ми разбрал идеята.

То си има и разни по-низши организми (низши, низши, колко да са низши) дето могат да си извъртят целия вегетативен процес И в хаплоиден, И в диплоиден вид. Трябва само да убедим банана че не е триплоиден ами хаплоиден и тия хромозоми дето ги мисли за хомоложни всъщност не са. Не е да няма откъде да се преписват идеи.

18.11 2015 в 23:32

100% не става дума за проста работа. Така че чудовищни успехи скоро не очаквам ама все от някъде трябва да се започне. Специално по отношение на гъбичката си мисля за вкарване директно на ген за фунгицид или най-добре за няколко едновременно. Иначе с най-новите технологии включително и CRISPR нещата стават значително по-лесно. Проблемът в момента според мен е че не знаем какво да вкараме за да оправим работата, а не толкова че не можем. Пък като го вкараме... ще мине време докато разберем дали е било успешно.
Това с оплождането доста сложно ми идва. Хем да има семка хем в плода да няма. Това аз го разбирам като някаква форма на растителна партеногенеза, при която основното растение е хексаплоид и дава гамети, които са триплоиди, обаче женските гамети могат самостоятелно да дават организми, които да са пълен аналог на сегашния стерилни растения. И примерно така в една ферма ще има 100тина дървета дето ще са хексаплоидите ("родителски растения") - половото размножаване при тях ще дава нови родителски дървета чрез полов процес и съответното размешване на гените в процеса на мейоза. А пък само плодниците на тия дървета могат да се взимат от растението и в лаборатория да се третират с нещо, дето да ги кара да покълнат и да се превърнат в триплодно "плодно растение". Правилно ли съм разбрал идеята?
Всичко това е спекулация разбира се и е непостижимо със сегашните ни технологии... просто си говорим ;)

18.11 2015 в 18:59

ГМ технология - хубаво ама все още сме далеч от способността да вкараме такива изменения в банана че да свършим работа. Еле па да го правим възпроизводимо всеки път когато гъбичката надобрее. Тъй че докато стигнем до PR етапа има още работа. И съм сигурен че на много места по света тая работа я работят.

Повече си мисля друго - за някакъв начин да се превключва растението от стерилен към семков режим и обратно. Примерно триплоид/хексаплоид или подобно. Или да прави плод независимо дали е оплодено, а да го оплождаме само когато ни трябват семки. А като му счупим гените за цветовете пчелите няма да ни саботират реколтата.

18.11 2015 в 17:15

Точно така! Дивите роднини на банана са пълни с толкова много семки и са толкова ужасни като текстура, че изобщо не стават за консумация. И така в процеса на селекция се е наложило да се направи компромиса за липсата на генетично разнообразие. Интересното е че има още културни растения някои от сортовете на които също са триплоди - като ябълки, безсемчести дини, джинджифил. Това прави и тях подвластни на различни заболявания.
Трябва да отбележим също така, че противно на факта, че приемаме наличието на вируси като лично отношение отстрана на природата насочено изцяло срещу нас, реално повечето вируси по света са по растения. Така заплахата не идва само от гъби. Дори инфекциите от гъби често може да са последствие от инфекция с вируси, която е отслабила способността на растението за естествена защита.
За мен решението на проблема е в ГМ технологиите, които периодично да извършват корекции върху съществуващи сортове. Просто хората все още са негативно настроени. С оглед на това спасяването на емблематичен плод, какъвто е банана би бил чудесен PR в полза на ГМ технологиите.

18.11 2015 в 16:28

Не само Кавендиш, но и Грос Мишел се размножава само вегетативно. И двата, както и другите безсемкови банани са триплоидни хибриди, неспособни да образуват семена да се размножават полово.

То това е и цялата неприятност. Удобният за ядене банан е без семки, ама пък липсата на генетично разнообразие го прави силно уязвим.