Анализ на 133 авторитарни политически режима през последните 150 години установи, че те рядко се свързват със силни икономики и много по-често - със слаби.
Работата на австралийските икономисти обхваща данни за икономическия растеж, политическите режими и политическите лидери от 1858 до 2010 г. и тя показва, че положителният икономически растеж не е резултат от действията на едноличен диктатор, но затова пък като последица от неговото управление неизбежно се появява икономически спад.
Проучването е публикувано в научното списание The Leadership Quarterly.
„Избирателите с готовност заменят политическите си свободи срещу обещания за високи икономически показатели. Ето защо е важно да се разбере дали такива влиятелни фигури като Доналд Тръмп, Владимир Путин или Реджеп Тайип Ердоган наистина могат да осигурят икономически растеж", заяви Ахмед Скали (Ahmed Skali), икономист в Кралския технологичен университет в Мелбърн.
Изследователи от Кралския технологичен университет в Мелбърн и Университета на Мелбърн Виктория решават да проверят популярното твърдение, че диктатурите създават силни икономики и откриват следния модел:
- Автократите, чиито държави са имали по-голям икономически растеж от средния, са открити толкова често, колкото биха се появили на базата на случайността.
- За разлика от това, автократите, при които се наблюдава икономически спад, са установени значително по-често, отколкото би могло да е случайно.
"Взети заедно, тези два резултата пораждат сериозно съмнение относно мнението, че авторитарните лидери са успешни в насърчаването на икономическия растеж", отбелязва Скали.
Математическият модел на прекъсната (дискретна) регресия разкри, че редките случаи на положителен растеж по време на автокрация започват предимно от пет до десет години преди идването на власт на диктатора. Така че авторитарните управници до голяма степен са били „на правилното място, в подходящия момент“ и се носят на вълната "на вече съществуващия растеж".
Данните показват, че автокрациите също така не водят до повишаване на жизнения стандарт, здравето и образованието, нито до намаляване на безработицата.
Същият анализ, приложен върху диктатори, поели властта в бедни икономики, за да се види дали те просто са се оказали на грешното място в неподходящия момент, установи, че икономическият растеж е спаднал значително вследствие действията на авторитарния управник.
Икономиката на Демократична република Конго при Мобуту. Забележка: Вертикалните линии означават годините на влизане и слизане от власт на Мобуту. Кредит: World Development Indicators.
Накратко, доказано е, че диктаторите имат незначително влияние върху икономическия растеж, но често имат по-голям принос за неговия спад.
Защо е толкова лесно да се заблуждаваме относно положителното влияние на автокрацията?
Човекът има склонност да приписва съзнателни намерения на явления, които нямат такива, обяснява съавторът и поведенчески икономист от Университета Виктория Стефани Рицио (Stephanie Rizio).
"В дивата природа това е успешна еволюционна стратегия, дори ако води до фалшиви резултати", отбелязва тя.
„По-добре е шумоленето в близкия храст да се интерпретира от хищник или злонамерен съперник и да бъде погрешно, отколкото да се припише на вятъра и да бъде неправилно. Тази тенденция остава с нас и до днес".
Като социални примати, обяснява Рицио, също така сме склонни да приемем авторитета на един човек, алфа-примата.
Тези две характеристики на човешката психология могат да доведат до това, че резултатите на груповото ниво се приписват на действията на лидерите - и следователно - на авторитарните форми на управление. Исторически силните диктатори често се смятат за двигатели на икономическия растеж.
"Може би това е причината, поради която редовно приписваме резултатите на ниво група на действията на лидерите, дори когато лидерите нямат контрол над резултатите, което може да ни накара да приемем авторитарните стилове на лидерство", коментира Рицио.
Във времена на несигурност редът и предвидимостта, осигурени от силно йерархична система, могат да направят идеята за автократично ръководство по-привлекателна.
Изследването е не само интересно за теориите на икономическото развитие и на политическото лидерство, но и навременен въпрос, тъй като „силните лидери“ стават все по-предпочитани, заяви Скали.
Справка: How often do dictators have positive economic effects? Global evidence, 1858–2010, The Leadership Quarterly
Източник: Strongman leaders make for weak economies, study finds, ЕurekАlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
4061
1
23.07 2019 в 12:03
И от там целия извод е грешен, силния лидер си води баш до силна икономика !
Последни коментари