Близо до Чернобил е забелязано стадо редки диви коне - коне на Пржевалски (видео)

"Животът винаги намира начин"

Ваня Милева Последна промяна на 13 октомври 2026 в 00:00 66025 0

няколко дребни коне на поляна

Кредит facebook.com/zapovidnyk2018
Специалисти от резервата, които публикуваха тази снимка, я описват. На нея се виждат поне седем пасящи коня. Единият от тях е вдигнал глава и се взира в нещо напрегнато. Всеки кон има своя собствена рутина и свой собствен ритъм или начин да се наслаждава на топлия ден.

Стадо редки животни - конете на Пржевалски - е забелязано в Чернобилския радиационно-екологичен биосферен резерват, съобщават служители от резервата.

"През есента тревата не е толкова буйна, колкото през лятото, но конете все още имат много работа - трябва да се хранят добре, да наберат сили и да се подготвят за студа. Някои търсят най-вкусното стръкче трева, други се придържат близо до стадото, а трети просто вдигат глава и проверяват дали всичко е тихо. Всеки има свои собствени задачи, свой собствен ритъм и свой собствен начин да се наслади на този есенен ден", коментират изследователите видяното.

Конете на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), произхождащи от Монголия и някога на ръба на изчезване, се различават от домашните породи, с 33 двойки хромозоми в сравнение с 32 при опитомените коне. Това ги прави напълно отделен и биологично изключително силен и издръжлив вид.

Съвременното им име идва от руския изследовател, който за първи път ги е идентифицирал официално.

История на развитието на популацията коне на Пржевалски в Чернобилската зона

В украинската част на Чернобилската забранена зона по последни данни обитават до 200 коня на Пржевалски според последните научни изследвания, обхващащи периода до 2025–2026 г. Освен тях, още около 50–60 индивида са преминали границата и обитават съседния Полески държавен радиационно-екологичен резерват в Беларус, с което общата популация в целия чернобилски регион достига около 250 коня.

През 1998 г. в Зоната са пуснати първите 31 коня, докарани в района от биосферния резерват "Аскания-Нова" и местна ферма като експеримент за възстановяване на биологичното разнообразие. Двайсет години по-късно чрез камери и преки наблюдения учените преброяват 137–150 коня в украинската част.

Популацията нараства устойчиво, като кончетата съставляват около 18% от общия брой на стадата.

Липсата на постоянно човешко присъствие, въпреки горските пожари и противопехотните военни мини в пограничните райони, превръща Чернобил в неочаквано добро убежище за този застрашен от изчезване вид.

През 2019 г. изследователи от Университета на Джорджия съобщават, че порутените селскостопански постройки и обори в Чернобилската зона на изключване са се превърнали в убежища за редки коне и други местни животни. Конете успешно използват изоставените сгради, за да се крият от суровите зимни условия и летните жеги. Кредит: University of Georgia

През 2019 г. изследователи от Университета на Джорджия съобщават, че порутените селскостопански постройки и обори в Чернобилската зона на изключване са се превърнали в убежища за редки коне и други местни животни. Те са инсталирали камери на различни места и са заснели над 11 000 изображения на конете на Пржевалски.

Конете успешно използват изоставените сгради, за да се крият от суровите зимни условия и летните жеги.

Кредит: chornobyl.in.ua

Влиянието на радиацията върху конете на Пржевалски в Чернобилската зона е един от най-удивителните екологични парадокси на нашето време. Въпреки че животните живеят в среда с хронично радиоактивно замърсяване, те не проявяват признаци на остра лъчева болест, а популацията им нараства устойчиво.

Влияние на радиацията и други рискове за вида

Хроничното излагане на ниски дози радиация, главно чрез храната – трева и лишеи, съдържащи цезий-137, предизвиква само фини повреди на клетъчно ниво и по-висока честота на генетични мутации в ДНК. За разлика от лабораторни условия, в дивата природа негативните мутации се елиминират бързо по естествен път.

Ако някое конче се роди с тежки генетични увреждания, то просто не оцелява в суровата среда или не бива избрано за чифтосване, което поддържа генетичния резервоар на стадото здрав.

Най-голямата генетична заплаха за тези коне в Чернобил не е самата радиация, а близкородственото кръстосване (инбридинг). Тъй като цялата световна популация е възстановена от едва няколко индивида в плен през XX век, генетичното разнообразие е ниско. Учените обаче наблюдават, че разделянето им на отделни хареми (стада) помага за частичното ограничаване на този проблем.

Изследователите предполагат, че конете в Зоната може да имат наполовина или леко съкратена продължителност на живота на отделните индивиди в сравнение с тези, отглеждани в чисти резервати. Тъй като обаче дивите коне по начало имат по-кратък живот от хората, раковите заболявания и туморите не успяват да се развият масово преди животните да починат от естествена смърт или хищници.

Войната

Появяват се обаче нови заплахи.

Заради руската инвазия през 2022 г., докато войските напредват към Киев, боевете стигат до забранената зона, където се копаят укрепления в замърсена почва. Горите са засегнати от пожари, свързани с военните действия.

Суровите военни зими също са дали своя принос. Повредите по електропреносната мрежа оставят околните райони без ресурси, а учените съобщават за увеличаване на падналите дървета и мъртвите животни - жертви както на екстремни условия, така и на набързо построени укрепления.

"Повечето горски пожари са причинени от свалени дронове", разказа Александър Полишчук, който ръководи пожарна група в Зоната. "Понякога се налага да пътуваме десетки километри, за да стигнем до тях."

Пожарите могат да изпратят радиоактивни частици обратно във въздуха.

"Животът винаги намира начин"

Днес Зоната вече не е просто случайно убежище за дивата природа. Тя се е превърнала в строго контролиран военен коридор, маркиран с бетонни бариери, бодлива тел и минни полета.

Персоналът се редува, за да се ограничи излагането на радиация. Чернобил вероятно ще остане забранен за поколения напред - твърде опасен за хората, но изпълнен с живот.

"Фактът, че Украйна сега има свободно движеща се популация, е нещо като малко чудо", коментира Денис Вишневски, водещият природозащитник в Зоната.

След като изчезва човешкият натиск, части от Зоната на забрана сега наподобяват европейски пейзажи от предишни векове, отбелязва Вишневски, добавяйки:

"Природата се възстановява сравнително бързо и ефективно".

Справка:

Przewalsky’s horse (Equus ferus przewalskii) in the Chornobyl biosphere reserve: population status, behaviour, and social structure
December 2025 Theriologia Ukrainica 30:75-87; DOI: 10.53452/TU3009

Zharkikh T.L., Yasynetska N.I., 2008. Demographic parameters of a Przewalski horse (Equus przewalskii Polj., 1881) population in the exclusive zone of the Chernobyl power plant. Bulletin of Moscow Society of Naturalists. Biological series. Vol. 113, No 5. P. 3–9. ; Bulletin-MOIP2008-113-5.pdf

Източници:

В районе Чернобыля заметили стадо редких лошадей: чем они занимались, Лариса Козовая, УНИАН

Лошади Пржевальского обжили заброшенные амбары Чернобыля, mir24.tv

Chernobyl full of life as wildlife reoccupies a radioactive landscape, PBS

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !