Чували сте фразата „Той все пак не е мозъчен хирург“, която изразява явното превъзходство на тази професионална група над сравнявания субект. Сред англоговорящите пък е популярен изразът „Това не е ракетна наука“ (It’s not rocket science), тоест това е несравнимо по-просто от сложната наука за проектиране и изграждане на ракети.
Британски учени (че кой друг?) се заемат да подложат тези стереотипи на строг научен контрол.
Смята се, че фразата „Това не е ракетна наука“ произхожда от Америка през 50-те години на миналия век, когато германски учени, специалисти по ракетостроене, са привлечени да подкрепят разработването на космическата програма и проектирането на военни ракети – явно начинания, смятани за интелектуално предизвикателство. До 70-те години на миналия век „Това не е ракетна наука“ се е наложило в американската култура, когато започва да се появява във вестникарски статии. Произходът на „Това не е мозъчна хирургия“ е по-малко ясен - вероятно се смята, че този, който бърника в органа, на където се помещава разумът на най-умните същества на планетата, трябва по дефиниция да е най-интелигентен.
Взаимозаменяемото използване на „Това не е ракетна наука“ и „Не е мозъчна хирургия“ и връзката им с професиите прави сравнението неизбежно. В скеч на британските комици Дейвид Мичъл и Робърт Уеб един самохвалко неврохирург е поставен на негово място от ракетен учен, който казва „Мозъчна хирургия. . . това не е точно ракетна наука, нали?" . И въпреки публичната дискусия, изглежда, че двете фрази не са били подложени на строг научен контрол.
Група британски учени решават да проверят дали неврохирурзите, така и аерокосмическите инженери не са поставени ненужно на пиедестал. Изследователският екип има намерение в своя бъдеща работа да проучи дали друга професия не заслужава всъщност повече да бъде поставена на този пиедестал.
Изследователите дават на 329 аерокосмически инженери и 72 неврохирурзи серия от задачи, за да тестват тяхната интелигентност. Проучването включва последователност от 12 задачи от библиотека, достъпна на сървъра на Cognitron (www.cognitron.co.uk). За попълването на теста са нужни около 30 минути.
Резултатите, публикувани в British Medical Journal (в раздела Christmas 2021: What if . . .?), показват малко разлики с членовете на обикновеното население на Обединеното кралство.
Професионалистите от двете групи са оценени онлайн в шест когнитивни области, като се използва „Great British Intelligence Test“, първоначално разработен в Имперския колеж, Лондон.
Шестте области (четири от резултатите от задачите и два от времето за реакция) съответстват на работна памет, способност за решаване на пространствени проблеми, решаване на семантични проблеми, умствена манипулация и внимание, скорост на решаване на проблеми и скорост на извличане от паметта.
Участниците в проучването са разпитани преди това за тяхната възраст, пол и опит в индустрията.
След това резултатите са сравнени между двете групи и данни, събрани преди това от 18 000 обикновени британци.
Изгладени оценки на разпределението и графики на разсейване и плътност на резултатите от 6-те области: Кредит: doi: https://doi.org/10.1136/bmj-2021-067883
При сравнение на резултатите между групите, неврохирурзите показват значително по-високи резултати при решаване на семантични проблеми, като дефиниране на редки думи. Авиокосмическите инженери показват значително по-високи резултати при внимание и ментална манипулация като въртене наум на изображения на обекти.
Не е открита разлика между групите в резултатите на критерия за работна памет, решаване на пространствени проблеми, скорост на решаване на проблеми и скорост на извличане от паметта.
В сравнение с публичните резултати обаче, ракетните учени не показват значителни разлики в нито една област. Неврохирурзите, от друга страна, отбелязват различен резултат само в две области: по-голяма скорост на решаване на проблемите, но с паметта са по-бавни.
Изследователите предполагат, че това може да се дължи на изискването за по-бързи реакции в неврохирургията „... или може би, макар и по-малко вероятно, продукт на обучение за бързо вземане на решения в критични във времето ситуации“.
Изследователите съобщават, че тяхното проучване е отчасти проведено, за да се види коя професия има интелектуално предимство и да се разбере дали обществените възприятия за секторите са реално обосновани.
„Възможно е както неврохирурзите, така и аерокосмическите инженери да са ненужно поставени на пиедестал“, пишат авторите на проучването. „Други специалности може да заслужават повече на този пиедестал и бъдещи проувания трябва да има за цел да определят най-заслужаващата професия.“
Тъй като и в двата сектора се прогнозира, че нямат достатъчно персонал през следващите десетилетия, изследователите предполагат, че поставянето под въпрос на стереотипите може да бъде от полза за бъдещото набиране на кадри в тези научни области.
Сякаш никак не е случайно, че именно британски учени са се заели с това не съвсем сериозно проучване, тъй като изследователите от Обединеното кралство станаха персонаж на многобройни вицове като двигател на нелепи изследвания на странни теми. Припомняме ви, че именно британски психолози от Университетите в Бристол и Екзитър в изследване, достъпно в списание PLoS Biology, обясняват защо се е случило така.
Според статията вината е в критериите за финансиране на научните изследвания, които притискат учените да публикуват сензационни констатации.
А може би това се дължи на пословичното английско чувство за хумор и самоирония.
Справка: “It’s not rocket science” and “It’s not brain surgery”—“It’s a walk in the park”: prospective comparative study
BMJ 2021; 375 doi: https://doi.org/10.1136/bmj-2021-067883 (Published 13 December 2021)
Източник: Rocket scientists and brain surgeons aren't necessarily more clever - study, BBC News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари