Ако сте разсеян може да е признак, че мозъкът ви работи правилно, тоест по-добре отделя зърното от плявата, пише Джонатан O'Калаган (Jonathan O'Callaghan) на страницата на IFLScience.
Тази идея е изказвана и преди, но сега едно ново проучване, проведено от Университета на Торонто в Канада и публикувано в списание Neuron, подкрепя това твърдение.
Изследователите откриват, че растежът на нови неврони в хипоталамуса, част от мозъка ни, свързана с паметта, като че ли способстват за забравяне. Целта най-вероятно е да се направи място за по-важна информация и да се премахнат по-безполезни неща.
"Винаги се възхищаваме на тези хора, които с лекота побеждават в игри с любопитни факти, но смисълът на паметта не е да може да помни кой печели купата Стенли през 1972 г.", отбелязва професор Блейк Ричардс (Blake Richards) от Университета на Торонто, водещ автор на изследването.
"Смисълът на паметта е да ви направи интелигентен човек, който може да взема решения с оглед на обстоятелствата и важен аспект, който ви помага да направите това, е да можете да забравите някаква информация".
Това всъщност е изтъквано и преди. Още през 2007 г. изследователи използват функционален магнитен резонансна томография, за да проследят мозъците на 20 здрави възрастни, докато те изпълняват прост тест за паметта. Той показа, че хората по-добре запомнят противоречива информация, а не повтаряща се или лесна информация.
"Процесът на забравата има важно функционално предназначение", коментира тогава Майкъл Андерсън (Michael Anderson) от Университета на Орегон пред New Scientist. "Това, което тези момчета са направили, ясно определя невробиологичната основа за този процес".
В по-ново изследване Ричардс с колегата си Пол Франкланд (Paul Frankland) не представят нови експериментални доказателства. Вместо това те провеждат метаанализ на вече публикувани статии, за да направят изводите си. И намират достатъчно доказателства, подкрепящи идеята, че забравянето е доста полезно.
Има няколко ползи от него. От една страна, мозъкът иска да се отърве от стара безполезна информация като стари пароли например. Ако постоянно пазим стари неща, от които не се нуждаем повече, е по-трудно да вземем конкретно решение. Също така е по-лесно да обобщим предишни събития като например няколко посещения в магазин, вместо да помним всеки конкретен детайл от всяко посещение.
Един от примерите, които Ричардс и Франкланд отбелязват е експеримент, при който мишки търсят изход на лабиринта, разказва Science Alert. Ако изходът е бил преместен, мишките го намират по-бързо, ако са поели препрат, който ги е накарал да забравят мястото на стария изход.
Така че следващия път, когато ви е трудно да си спомните отговора в някоя викторина, не се тревожете. Вашият мозък може просто да чака по-полезна информация.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари