За изследване, което проследява как спомените преминават от краткосрочната към дългосрочната памет, разказва кратък редакционен материал на Science.
Статията на екип учени от САЩ и Белгия е публикувана в списание Science.
Паметта може да се раздели на два типа - краткосрочна и дългосрочна. Краткосрочната, или работна памет, отговаря за способността да "имаме на ум" малко количество информация, необходима за завършване на краткосрочни действия. В краткосрочната памет информацията се съхранява няколко секунди. След това, ако информацията е важна, тя отива в дългосрочната памет чрез процес, наречен консолидация на паметта. В дългосрочната памет информацията за сметка на постоянно променящите се невронни връзки може да се поддържа за неопределено време.
Досега се смяташе, че работната памет се основава на непрекъсната активност на невроните, обработващи информацията, която мозъкът използва "в момента". Но последните проучвания показват, че информацията може да се съхранява в краткосрочната памет, не само за сметка на повишената невронна активност, но и за сметка на краткосрочни промени в силата на синапсите (краткосрочна синаптична пластичност), основана на временно изменение на концентрацията на калциевите йони в пресинаптичното пространство.
Резултатите на екипа подсказват, че има няколко начина, по които нашите мозъци съхраняват краткосрочни и дългосрочни спомени - в зависимост от очакванията кога дадената информация ще потрябва.
"Съществуват редица проучвания, които подсказват, че работната памет представлява много повече от активирани неврони", коментира Нелсън Коуан (Nelson Cowan), който изучава работната памет в Университета на Мисури и няма роля в настоящата работа. "Изследването представя вълнуващи доказателства в подкрепа на тази теория".
"Много от поведенческите проучвания на работната памет измерват какво количество информация може да бъде съхранено за кратко в работната памет. Новото изследване подсказва присъствието на допълнителна информация в латентно (б.а. скрито) състояние, която може да бъде пропусната от тези измервания", обяснява Томи Спраг (Tommy Sprague), който също не участва в изследването, пред Тhe Scientist.
В предишната си работа, Брадли Постъл (Bradley Postle) и негови колеги успяват да покажат, че не цялата информация в работната памет е необходимо да се поддържа от невронна активност. Новата работа на научния екип демонстрира пряко, че синапсите, отговарящи за съхранението на дадена информация в краткосрочната памет, може да бъдат неактивни и въпреки това споменът да остане достъпен и лесно да се върне във фокуса на вниманието.
Авторите на новата статия решават да проследят информацията точно в този момент, когато тя вече не се кодира от активността на невроните, но все още не е попаднала в дългосрочната памет.
Чрез функционална магнитно-резонансна томография, Постъл и негови колеги измерват и анализират активността на целия мозък на участници в изследването, които изпълняват проста задача за последователно визуално разпознаване - на дума, лице или посока на движение, в рамките на 30 секунди.
На изследваните лица се показват два различни обекта и им се съобщава на кой от тях ще бъдат тествани първо. Единствено мозъчните области, свързани с приоритетния обект, остават активни, докато кореспондиращата на другия предмет мозъчна активност намалява до базово равнище - т.е. наблюдава се отсъствие на невронна активация. "С нашите методи установихме, че активността при предмета, върху който на участниците е казано да не се фокусират, спада до базово равнище - по същия начин, както се случва със забравена информация", обяснява Постъл.
Впоследствие ако на участниците се каже да се подготвят за тест върху неприоритетния предмет, предишната активност се връща.
В последващ експеримент учените стимулират мозъка на участниците периодично - и неочаквано, с транскраниална магнитна стимулация, записвайки активността на енцефалограма. Тази стимулация е достатъчна, за да възстанови съсредоточаването върху неприоритетния предмет, но само когато участниците очакват да си припомнят информацията по-късно в експеримента.
"Предметът се намираше в някакво приоритизирано състояние, защото успяхме да го активираме наново чрез импулса", коментира Постъл. "Импулсът, ние смятаме, довежда информацията обратно в съзнанието". Но ако участниците получават стимулацията, когато не очакват споменът да е от значение по-късно, техните мозъчни региони, свързани с предмета, остават неактивни. Това подсказва, че те са способни активно да приоритизират тези краткосрочни спомени.
Наблюдаваното състояние на паметта вероятно попада между краткосрочно достъпната информация в обхвата на нашето активно внимание и дългосрочните спомени, които се формират с течението на дни и години и изискват синтез на протеини. "Новото тук е, че този тип спомени могат да бъдат съхранявани преходно - не чрез дългосрочните механизми, но чрез краткотраен начин, който задържа информацията при отсъствие на повишена невронна активност", обяснява Постъл пред The Scientist.
"Пренасочването на вниманието в работната памет е демонстрирано многократно преди, но в този случай учените наблюдават неволево повторно активиране на скритите в работната памет предмети при външна невростимулация, което е нещо ново", коментира Спраг. "Доколкото ми е известно, нищо подобно не е наблюдавано досега при хората".
"Сега ни остава да разберем как мозъкът осъществява повторното активиране на спомена и как това се вписва във всекидневните когнитивни сценарии", допълва той.
По-нататък екипът на Постъл възнамерява да проучи подробно механизма за съхранение на спомени - както при здрави доброволци, така и при пациенти, преминали през неврохирургична интервенция.
Според Спраг и Коуан резултатите от настоящото проучване може да повлияят на начина, по който невроучените измерват капацитета на човешкия мозък за съхранение и работа с информация. "Водещата теория е, че работната памет и вниманието налагат ограничения на когнитивните процеси при хората", уточнява Коуdн. Последните открития подсказват, че мозъкът приоритизира информацията, като оставя част от нея извън съзнанието, но с възможност да я върне обратно при необходимост.
Според Спраг наличието на допълнителна информация налага преосмислянето на начина, по който се интерпретират границите на капацитета на работната памет.
Резултатите потвърждават предположението, че освен "класическата" памет, основана на невронната активност, има и друг тип, който авторите наричат "приоритетна дългосрочна памет" (prioritized long-term memory). Дали тя се основава на краткосрочнaта синаптична пластичност или други механизми, още не са ясно.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари