Вечнозелените дървета Уолемия, за които се смята, че са изчезнали преди 2 милиона години, са открити отново през 1994 г. Сега учените се надяват да възстановят вида в дивата природа в рамките на инициатива за опазване, което може да продължи векове.

Боровете от вида Уолемия са открити отново в Австралия 2 милиона години след като се смяташе, че са изчезнали.

Учените засаждат "живи вкаменелости" на тайни места в опит да върнат изгубения вид от ръба на изчезването - начинание, което може да отнеме векове.

Смята се, че Уолемия нобилис (Wollemia nobilis) са изчезнали преди около 2 милиона години. Вкаменелостите на вида, датиращи от периода креда (преди 145 до 66 млн. години), показват, че оттогава външният му вид почти не се е променил.

Реплика на вкаменелост на екземпляр на 90 милиона години от Уолемия. Кредит: McGrath/Getty Images

Дейвид Ноубъл (David Noble)

Но през 1994 г. реликтови насаждения от тези древни иглолистни дървета са преоткриити от Дейвид Ноубъл (David Noble), служител на Националните паркове и органите за опазване на дивата природа на Нов Южен Уелс, Австралия, по време на обиколка на каньон с дълбочина над 500 метра в националния парк Wollemi. В чест на Дейвид Ноубъл е наречен вида (nobilis означава и "благороден").

Там сега са останали само около 60 от екземляра от тях. Те са застрашени от Phytophthora cinnamomi, патогенна водна плесен, която причинява изсъхване, и от бурните горски пожари, които периодично бушуват в този регион на Нов Южен Уелс.

След повторното им откриване дърветата от вида Уолемия се отглеждат в ботанически градини и частни пространства по целия свят. А партньорство между австралийски правителствени учени и природозащитници, наречено Wollemi Pine Recovery Team (екип за възстановяване на Уолемия) работи за разсаждане в три места в националния парк "Уолемия".

"Местата са високо разположени пясъчникови ждрела, които са достатъчно дълбоки, тесни и със стръмни склонове, за да осигурят убежище от честите, интензивни пожари и суша", съобщават представителите на инициативата в изявление за Live Science. "Няма данни за инфекция с патогенни видове Phytophthora на нито един от двата обекта, когато са изследвани непосредствено преди преместването, и има малка (но не нулева) вероятност за неразрешено посещение поради отдалечеността им."

След пилотното пресаждане през 2012 г. екипът за възстановяване започва по-интензивен проект през 2019 г. Над 400 фиданки са пресадени на две места и - поради условията на засушаване - по-късно екипът е пренесъл няколко хиляди галона вода до растенията, за да им помогне да оцелеят. По-късно същата година значителен брой от дръвчетата са били унищожени от пожарите. Само 58 фиданки доживяват до 2023 г.

През 2021 г. на местата са засадени още 502 дървета Уолемия, за да заменят загубените при пожарите.

Мъжки и женски шишарки на Wollemia nobilis. Кредит: Natalie Tapson/ Flickr (CC BY-NC-SA 2.0 DEED)

"Преживяемостта значително надхвърли очакванията, което отчасти се дължи на няколкото години на благоприятни условия на Ла Ниня след увеличаването на популацията през 2021 г.", споделят изследователите.

Ла Ниня е периодичен климатичен модел, който се характеризира с по-студени от средното води в централната и източната част на екваториалния Тихи океан. Повишените валежи, дължащи се на климатичното явление, са били от полза за новите разсадници - но това е към своя край. Свлачищата, причинени от проливните дъждове през 2022 г., унищожават някои дървета, но повече от 80 % от тях оцеляват. През 2024 г. ще бъдат засадени още растения.

Екипът е предприел широкообхватни мерки за предотвратяване на проникването на Phytophthora в участъците.

Местоположението на новите разсадници е скрито от обществеността и дори екипът за реинтродукция ограничава времето си в близост до растенията. Те многократно дезинфекцират обувките си, за да намалят вероятността да попаднат на следи от водната плесен. Дори няколко спори могат да означават смърт за тази зараждаща се популация.

Освен това умишлено са разположили някои от младите дървета в райони, които могат да бъдат подложени на пожари в храсталаците, "за да се научат повече за реакцията им и способността им да понасят пожари", съобщава екипът.

Въпреки че новите популации се наблюдават интензивно, съдбата на вида в дивата природа далеч не е сигурна.

Самотен пътешественик в националния парк Wollemi Canyon River Cave. Каньонът на речната пещера е красив каньон дълбоко в гората на националния парк Wollemi в платото Newnes, Нов Южен Уелс, Австралия. Кредит: Getty Images

Младите дървета растат с по-малко от 1 сантиметър годишно, така че ще са необходими десетилетия, за да достигнат зрялост и да произведат семена. Някои от тях могат да произвеждат издънки, но кога ще започнат да се размножават по този начин, остава неизвестно.

Пожарите и други проблеми, свързани с климата, като например намалените валежи, вероятно ще попречат на усилията за възстановяване през следващите години. Учените смятат, че усилията им са насочени към няколко поколения: през следващите десетилетия на тяхно място ще трябва да застане нова група стопани.

"За да бъдат успешни, пренесените популации трябва да станат самоподдържащи се, а критерий за това е появата на разсади от второ поколение", казват изследователите. "Като се има предвид бавният растеж и съзряване на боровете от вида Уолемия нобилис в дивата природа, за това вероятно ще са нужни много десетилетия, ако не и векове. Като се има предвид прогнозираното увеличаване на честотата и силата на пожарите и засушаването поради изменението на климата - вероятно двете най-големи заплахи за тези популации - тяхната дългосрочна сигурност далеч не е гарантирана."

Източник: 'Living fossil' tree frozen in time for 66 million years being planted in secret locations, Live Science

Още по темата

04/12/2023

Животът

Саговите палми са се спасили от участта на динозаврите благодарение на симбиоза

16/04/2022

Животът

Учените откриват десетки древни вируси, замразени в тибетски лед

02/03/2022

Животът

Микроби са прехвърлили гени на древни растения, помагайки им да еволюират на сушата

19/03/2021

Земята

Някога Арктика е била зелена. Скоро тя може отново да стане такава