Диво растение, удвояващо биомасата си за два дни, може да помогне при липса на храна

Ваня Милева Последна промяна на 21 февруари 2024 в 07:47 9085 0

 Каролинската азола, срещаща се в източната част на САЩ, има отличен потенциал за използване като бързорастяща, краткотрайна култура, която изисква минимални вложения, поддръжка и преработка, твърдят изследователи от Пенсилвания. Растението - понякога нар

Кредит Penn State. Creative Commons

Каролинската азола, срещаща се в източната част на САЩ, има отличен потенциал за използване като бързорастяща, краткотрайна култура, която изисква минимални вложения, поддръжка и преработка, твърдят изследователи от Пенсилвания. Растението - понякога наричано водна папрат - може да се използва за увеличаване на доставките на храна.

Един пренебрегван вид водно растение, което може да удвои биомасата си за два дни, да улавя азот от въздуха - което го прави ценен зелен тор - и да се използва за храна за домашни птици и добитък, може да послужи и като животоспасяваща храна за хората в случай на катастрофа или бедствие, сочи ново проучване.

Според резултатите, публикувани наскоро в Food Science & Nutrition, дивият вид Azolla cristata или Аzolla caroliniana, известно като каролинска азола, произхождащо от източната част на САЩ, би могло също така да облекчи продоволствената несигурност в близко бъдеще. Изследователите са установили, че сортът азола "Каролина" е по-смилаем и хранителен за хората, отколкото сортовете азола, които растат в дивата природа, а също така се отглеждат в Азия и Африка за храна на добитъка.

Изследването, което е ръководено от Даниел Уинстед (Daniel Winstead), научен сътрудник в лабораториите на Майкъл Джейкъбсън (Michael Jacobson), професор по наука и управление на екосистемите, и Франческо Ди Джоя (Francesco Di Gioia), доцент по наука за растителните култури, е част от по-голям интердисциплинарен изследователски проект, наречен "Устойчивост на храните в условията на катастрофални глобални събития", провеждан в Колежа по селскостопански науки.

"Други видове азола се използват по целия свят от няколко хиляди години като храна за добитъка и като "зелен тор" за наторяване на култури поради способността на растението да фиксира азот", заявява Джейкъбсън. "Смяташе се, че използването на азола за консумация от човека е ограничено от високото й общо съдържание на полифеноли, което пречи на усвояването й. Но това изследване показва, че съдържанието на феноли в сорта Каролина е много по-ниско, а готвенето на растението го намалява още повече."

Полифенолите, които са естествено изобилстващи съединения, открити в растенията, в по-ниски концентрации са полезни за човешкото здраве поради антиоксидантната си активност, но високите концентрации на полифеноли могат да ограничат усвояването на хранителните вещества в организма и да действат като антихранителни фактори, обяснява Джейкъбсън. Галовата киселина е стабилен фенол и се е превърнала в стандартна мярка за определяне на съдържанието на феноли в храните.

Каролинската азола. Кредит: PictureThis (CC BY 4.0 DEED)

В проучването каролинската азола - която е описвана като имаща хрупкава текстура и неутрален вкус - е отглеждана в оранжерия, разположена в кампуса на Пенсилванския университет. Изследователите установяват, че общото съдържание на феноли в каролинската азола е около 4.26 грама, еквиваленти на галова киселина на килограм сухо тегло.

Уинстед посочва, че тази стойност е сравнима с тази на плодовете, които обикновено са с концентрация между 1.4 и 6.2; на боба - от 1.2 до 6.6; и на ядките - от 0.5 до 19. За сравнение, добавя  Джейкъбсън, други видове азола, които растат в Азия и Африка, съдържат между 20 и 69 грама еквиваленти на галова киселина на килограм сухо тегло - твърде много, за да могат хората да ги усвоят спокойно.

Изследователите тестват три метода на готвене - варене, готвене под налягане и естествена ферментация - които според множество изследвания могат да намалят съдържанието на полифеноли в храните, с цел да се намалят антихранителните фактори, които потенциално ограничават консумацията на азола както от хората, така и от добитъка. Тестовете показват, че общото съдържание на феноли намалява съответно с 88 %, 92 % и 62 % при варене, готвене под налягане и естествена ферментация в сравнение със суровото растение.

Каролинската азола - наричана понякога водна папрат - притежава отличен потенциал за използване като бързорастяща, краткотрайна култура, която изисква минимални вложения, поддръжка и обработка, отбелязва Уинстед, добавяйки, че растението може да се използва за увеличаване на предлагането на храни.

"Нашето проучване подчертава хранителната стойност и умереното съдържание на протеини в каролинската азола и показва, че методите на готвене лесно и значително намаляват общото съдържание на феноли", посочва Уинстед. "Умереното съдържание на протеини и високите добиви на минерали в азолата правят този вид желан за култивиране."

Изследователите са тествали три метода на готвене, за които множество изследвания са показали, че могат да намалят съдържанието на полифеноли в храните, с цел намаляване на антихранителните фактори, потенциално ограничаващи консумацията на азола - варене, готвене под налягане и естествена ферментация, което е показано тук. Кредит: Penn State. Creative Commons

Лесният и бърз характер на отглеждането на азола я прави идеален ресурс по време на бедствия и катастрофи, както и за редовна употреба от дребни стопанства и райони с ниски доходи, разказват изследователите. Това е многофункционално диво ядивно растение, което притежава голям потенциал за икономически, селскостопански, хранителни и устойчиви ползи, но се нуждае от по-нататъшно развитие, казват авторите.

"Независимо дали става въпрос за бързо решение при катастрофи или за дългосрочен план за устойчивост, каролинската азола има потенциала да осигури големи количества протеини и калории за хората и добитъка", посочва Уинстед, отбелязвайки, че растението дори е било разглеждано за включване в космическата програма на САЩ. "Ако системите за отглеждане и подготовка на азолата могат да бъдат направени по-ефективни, отглеждането ѝ на закрито или на открито след природни бедствия може да осигури допълнително производство на хранителни вещества, които са устойчиви на климатичните промени."

Това проучване е свързано с други текущи систематични прегледи на същите изследователи от щата Пенсилвания, които разглеждат регионални, устойчиви на засушаване хранителни култури и увеличено агробиоразнообразие в условията на все по-чести бедствия, които често водят до нарушения в хранителната система. Например в един от документите, публикувани в Frontiers in Sustainable Food Systems, се разглеждат множеството рядко използвани в момента диви ядливи растения в Северна Америка, които някога са били използвани масово от индианците.

"В момента правим прегледи в африканските региони", казва Джейкъбсън. "Надяваме се, че разкриването на жизнеспособността на по-рядко използваните растения може да помогне на обществото да бъде по-подготвено да осигури устойчива хранителна система."

Справка: Daniel Winstead et al, Nutritional properties of raw and cooked Azolla caroliniana Willd., an aquatic wild edible plant, Food Science & Nutrition (2024). DOI: 10.1002/fsn3.3904

Източник:

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !