Един пренебрегван вид водно растение, което може да удвои биомасата си за два дни, да улавя азот от въздуха - което го прави ценен зелен тор - и да се използва за храна за домашни птици и добитък, може да послужи и като животоспасяваща храна за хората в случай на катастрофа или бедствие, сочи ново проучване.
Според резултатите, публикувани наскоро в Food Science & Nutrition, дивият вид Azolla cristata или Аzolla caroliniana, известно като каролинска азола, произхождащо от източната част на САЩ, би могло също така да облекчи продоволствената несигурност в близко бъдеще. Изследователите са установили, че сортът азола "Каролина" е по-смилаем и хранителен за хората, отколкото сортовете азола, които растат в дивата природа, а също така се отглеждат в Азия и Африка за храна на добитъка.
Изследването, което е ръководено от Даниел Уинстед (Daniel Winstead), научен сътрудник в лабораториите на Майкъл Джейкъбсън (Michael Jacobson), професор по наука и управление на екосистемите, и Франческо Ди Джоя (Francesco Di Gioia), доцент по наука за растителните култури, е част от по-голям интердисциплинарен изследователски проект, наречен "Устойчивост на храните в условията на катастрофални глобални събития", провеждан в Колежа по селскостопански науки.
"Други видове азола се използват по целия свят от няколко хиляди години като храна за добитъка и като "зелен тор" за наторяване на култури поради способността на растението да фиксира азот", заявява Джейкъбсън. "Смяташе се, че използването на азола за консумация от човека е ограничено от високото й общо съдържание на полифеноли, което пречи на усвояването й. Но това изследване показва, че съдържанието на феноли в сорта Каролина е много по-ниско, а готвенето на растението го намалява още повече."
Полифенолите, които са естествено изобилстващи съединения, открити в растенията, в по-ниски концентрации са полезни за човешкото здраве поради антиоксидантната си активност, но високите концентрации на полифеноли могат да ограничат усвояването на хранителните вещества в организма и да действат като антихранителни фактори, обяснява Джейкъбсън. Галовата киселина е стабилен фенол и се е превърнала в стандартна мярка за определяне на съдържанието на феноли в храните.
Каролинската азола. Кредит: PictureThis (CC BY 4.0 DEED)
В проучването каролинската азола - която е описвана като имаща хрупкава текстура и неутрален вкус - е отглеждана в оранжерия, разположена в кампуса на Пенсилванския университет. Изследователите установяват, че общото съдържание на феноли в каролинската азола е около 4.26 грама, еквиваленти на галова киселина на килограм сухо тегло.
Уинстед посочва, че тази стойност е сравнима с тази на плодовете, които обикновено са с концентрация между 1.4 и 6.2; на боба - от 1.2 до 6.6; и на ядките - от 0.5 до 19. За сравнение, добавя Джейкъбсън, други видове азола, които растат в Азия и Африка, съдържат между 20 и 69 грама еквиваленти на галова киселина на килограм сухо тегло - твърде много, за да могат хората да ги усвоят спокойно.
Изследователите тестват три метода на готвене - варене, готвене под налягане и естествена ферментация - които според множество изследвания могат да намалят съдържанието на полифеноли в храните, с цел да се намалят антихранителните фактори, които потенциално ограничават консумацията на азола както от хората, така и от добитъка. Тестовете показват, че общото съдържание на феноли намалява съответно с 88 %, 92 % и 62 % при варене, готвене под налягане и естествена ферментация в сравнение със суровото растение.
Каролинската азола - наричана понякога водна папрат - притежава отличен потенциал за използване като бързорастяща, краткотрайна култура, която изисква минимални вложения, поддръжка и обработка, отбелязва Уинстед, добавяйки, че растението може да се използва за увеличаване на предлагането на храни.
"Нашето проучване подчертава хранителната стойност и умереното съдържание на протеини в каролинската азола и показва, че методите на готвене лесно и значително намаляват общото съдържание на феноли", посочва Уинстед. "Умереното съдържание на протеини и високите добиви на минерали в азолата правят този вид желан за култивиране."
Изследователите са тествали три метода на готвене, за които множество изследвания са показали, че могат да намалят съдържанието на полифеноли в храните, с цел намаляване на антихранителните фактори, потенциално ограничаващи консумацията на азола - варене, готвене под налягане и естествена ферментация, което е показано тук. Кредит: Penn State. Creative Commons
Лесният и бърз характер на отглеждането на азола я прави идеален ресурс по време на бедствия и катастрофи, както и за редовна употреба от дребни стопанства и райони с ниски доходи, разказват изследователите. Това е многофункционално диво ядивно растение, което притежава голям потенциал за икономически, селскостопански, хранителни и устойчиви ползи, но се нуждае от по-нататъшно развитие, казват авторите.
"Независимо дали става въпрос за бързо решение при катастрофи или за дългосрочен план за устойчивост, каролинската азола има потенциала да осигури големи количества протеини и калории за хората и добитъка", посочва Уинстед, отбелязвайки, че растението дори е било разглеждано за включване в космическата програма на САЩ. "Ако системите за отглеждане и подготовка на азолата могат да бъдат направени по-ефективни, отглеждането ѝ на закрито или на открито след природни бедствия може да осигури допълнително производство на хранителни вещества, които са устойчиви на климатичните промени."
Това проучване е свързано с други текущи систематични прегледи на същите изследователи от щата Пенсилвания, които разглеждат регионални, устойчиви на засушаване хранителни култури и увеличено агробиоразнообразие в условията на все по-чести бедствия, които често водят до нарушения в хранителната система. Например в един от документите, публикувани в Frontiers in Sustainable Food Systems, се разглеждат множеството рядко използвани в момента диви ядливи растения в Северна Америка, които някога са били използвани масово от индианците.
"В момента правим прегледи в африканските региони", казва Джейкъбсън. "Надяваме се, че разкриването на жизнеспособността на по-рядко използваните растения може да помогне на обществото да бъде по-подготвено да осигури устойчива хранителна система."
Справка: Daniel Winstead et al, Nutritional properties of raw and cooked Azolla caroliniana Willd., an aquatic wild edible plant, Food Science & Nutrition (2024). DOI: 10.1002/fsn3.3904
Източник:
















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"