Глобалните климатични промени може да накарат над милиард души да напуснат домовете си в следващите 30 години, тъй като екологичните бедствия и въоръжените конфликти по света предизвикват масови миграции.
Според доклад на Института за икономика и мир IEP в Сидни, около 1,2 милиарда души може да са мигрирали до 2050 г. Климатичните промени са в сила за всички стани, но най-бедните и уязвими народи ще се справят най-трудно.
В доклада са използвани данни от международни организации като ООН, Организацията по прехрана и земеделие FAO и предишни изследвания на IEP. С помощта на тези данни, от института изчисляват относителната заплаха за увеличаване на населението, водната криза, несигурността с храните, суши, наводнения, циклони и повишаването на температурите и нивото на океана. Според доклада повече от милиард души живеят в 31 страни с ниска устойчивост на тези кризисни фактори, което означава, че те не са подготвени да се справят с въздействието на екологичните промени в идните десетилетия. Регионите в най-голям риск са Субсахарска Африка, Южна Азия, Близкия Изток и Северна Африка.
Страните с по-големи ресурси в Северна Америка и Европа ще се справят по-добре с ефектите от тези бедствия, но вероятно ще посрещнат големи вълни от климатични бежанци, се предупреждава в доклада.
"Това ще окаже огромно социално и политическо влияние, не само на развиващите се, но и на развитите страни, защото масовото изселване ще доведе до по-големи бежански вълни към най-развитите страни", обяснява основателят на IEP Стив Килелеа (Steve Killelea) и добавя, че тази екологична промяна е "следващата голяма глобална заплаха за планетата".
Недостиг на храна и вода
Населението на света в момента е 7,8 милиарда души. Очаква се до 2050 г. то да достигне 10 милиарда, които да преживяват от вече сериoзно експлоатираните природни ресурси, цитира докладът данни на ООН. По-голямата част от това увеличение на броя на населението вероятно ще се случи в страни с продължаващи въоръжени конфликти, както в някои страни от Субсахарска Африка.
В доклада са цитирани данни от проучване на неправителствената организация World Resource Institute, според които към 2050 г. глобалната нужда от храна ще се повиши с 50% и 3,5 милиарда души може да страдат от недостиг на прехрана.
Още по-сериозен проблем може да се окаже недостигът на вода - в момента повече от 2,6 милиарда души живеят в силен или екстремен недостиг на вода, защото или нямат достатъчно вода за да обезпечат нуждите си, или водоизточникът им е застрашен.
Климатичните промени предизвикват намаление на дъждовете, увеличение на температурите и други екологични изменения, които вече създават криза с водата - през 2019 г. шестият по големина град в Индия, Ченай, почти остава без вода. За да се обезпечат нуждите на населението водата е докарвана от други щати с водоноски, а хората чакат часове на опашка, за да получат полагащото им се количество вода.
Към 2040 г. общо 5,4 милиарда души - или повече от половината от населението, прогнозирано към тази дата - ще живее в страни със силен или екстремен недостиг на вода. Индия и Китай, двете страни с най-голямо население в света, ще са измежду тези засегнати страни, се съобщава в доклада. Това може да предизвика още по-сериозни конфликти, които не само да дестабилизират икономиките, но и да доведат до масови миграции. Само в последното десетилетие, инциденти с насилие, свързани с липсата на вода, са се увеличили с 270% по света, съобщават от IEP данните на компанията WorldWater.
Подобни са и предвижданията на Цветан Цветанов - български адвокат и автор на фантастични разкази, наричан още "Българският Жул Верн", заради футуристичните си прогнози, които често се сбъдват. Настоящият доклад на IEP съвпада и с неговите предвиждания за бъдещето, споделени в серия интервюта още през 2018 г. Цветанов прогнозира както проблемите с недостига на вода, така и с увеличаването на населението и глобалните климатични промени.
"За съжаление, драстична промяна на климата с възможни рискови последици за живота на човека и за околната среда, необратимо изчезване на животински и растителни видове. Цялото човечество трябва да се подготви и да вземем отсега много сериозни мерки", предвижда преди две години Цветанов.
"Тежка водна криза се задава на планетата, което при неумереното разрастване на световното население може да доведе до тежък проблем - загуба на плодородност на почвите и оттам жестока криза с изхранването, както и до нови и то мащабни мигрантски процеси към по-богатите с такива ресурси страни и обезлюдяване на отделни огромни райони на планетата. Въпрос е дали ще бъдат избегнати страшните конфликти, които съпровождат такива събития", добавя Цветанов.
Природни бедствия
В последните години светът става свидетел на драматично повишение в броя на природните бедствия, случващи се по света, за което експертите отдавна предупреждават, че е показател за влошаваща се климатична криза - като например горските пожари в САЩ и Австралия, топлинните вълни в Европа и др.
Регионът на тихоокеанското крайбрежие на Азия е между най-засегнатите - 29% от всички природни бедствия в последните 30 години са се случили именно там. Европа е следващия регион с най-голям брой природни бедствия в световен мащаб. А през 2019 г. в Индия се случва най-голямото преселване на население, дължащо се на природно бедствие - 5 милиона души са принудени да напуснат домовете си, се посочва в доклада. В света 25 милиона души са се преселили заради природни бедствия през 2019 г., а броят им вероятно ще продължи да расте.
Тези катаклизми засягат най-тежко най-бедните страни, те погубват седем пъти повече хора в по-неразвитите страни, в сравнение с развитите, се съобщава в доклада, използвайки социоикономически показатели от предишни изследвания на IEP за устойчивостта. Това не означава, че в по-бедните страни природни бедствия се случват по-често или с по-голяма сила, а че тези нации са по-застрашени, заради по-малките способности на държавите да се справят с кризата.
Съчетанието от всички тези заплахи създава мигрантски кризи, които след това оказват ефект върху политическата стабилност, глобалната несигурност и отношението към мигрантите. Международното сътрудничество и помощ за развиващите се страни ще бъде от особено значение за справянето с подобни кризи в бъдещето.
Цветанов посочва, че едно възможно решение на тези глобални кризи може да е откриването и използването на нови енергийни иточници и нови технологични решения.
Източник: CNN - Climate crisis could displace 1.2 billion people by 2050, report warns
Още по темата
Земята
Синият въглерод и климатичните промени
Земята
Климатични модели отпреди 50 години успешно са прогнозирали глобалното затопляне
Животът
Климатичните промени могат да повлияят дори на едни от най-устойчивите животни на планетата
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари