По-малко известно проявление на въглерода и значението му за екосистемите
Мангровите гори, подводните „ливади“ с морска трева и крайбрежните блатисти територии играят ключова роля като склад за въглерод и осигуряват редица други екосистемни ползи и услуги за нас при смекчаването на климатичните промени.
Химичният елемент въглерод (C) е по-познат не като отделна химична единица, а като съединение наречено въглероден диоксид (CO2), получено от взаимодействието на въглерода (C) с два атома кислород (О2). Повечето читатели вероятно са запознати със значението на въглеродния диоксид за функционирането на климата на планетата; за тези които не са, препоръчваме авторската ни статия Въглеродният двуокис и климатът. Той има основна роля за поддържане на температурата на Земята – без него на повърхността щеше да бъде много по-студено и дори непригодно за живот в познатата ни форма. Въпреки тази очевидна полза обаче натрупването му в по-големи количества в атмосферата повлиява на естествения ход на т.нар. парников ефект, което води до повишаване на средната температура на Земята.
Целта на настоящата статия е свързана не толкова с въглерода, като градивна единица на молекулата на въглеродния диоксид, а с едно друго по-малко познато негово проявление – синия въглерод.
Синият въглерод (Blue carbon) е въглерод, който се складира в крайбрежните и океанските екосистеми. Примери за такива са мангровите гори (фиг. 1), подводните „ливади“ с морска трева (Zostera marina L.) и крайбрежните блатисти територии, за които е известно, че складират повече въглерод на единица площ от горите на сушата. Освен резервоари за въглерод, крайбрежните екосистеми осигуряват и защита от бури, предпазват крайбрежията при повишаване на нивото на океана и при брегова ерозия, и не на последно място, осигуряват местообитания за редица организми.
Само мангровите гори осигуряват над 1,6 млрд. долара годишно под формата на екосистемни услуги (ползите, които човек получава от природата; повече за тях тук). Правилното функциониране на крайбрежните екосистеми води до задържането на въглерод в техните рамки. При нарушаването на тяхната цялост обаче се стига до различна степен на деградиране, което от своя страна води до освобождаване на складирания въглерод, съединяване с кислородни молекули и образуване на въглероден диоксид.
Фиг. 1. Мангрови гори
Крайбрежните екосистеми имат огромен капацитет да играят ролята на резервоари на въглерод, а не на негови източници. Те могат да отнемат въглероден диоксид от атмосферата и по този начин да се превръщат в трайни въглеродни складове и така да смекчават силата на климатичните промени.
Фиг. 2 Разположение на крайбрежни екосистеми по Pendelton et al. (2012)
Като потвърждение за важността на крайбрежните екосистеми е създадена „Международната инициатива за син въглерод“ (International Blue Carbon Initiative), която представлява световна програма за смекчаване на климатичните промени, координирана от Международния съюз за защита на природата (IUCN) и Междуправителствената океанографска комисия на ЮНЕСКО (IOC-UNESCO). Според данни на програмата, между 340 000 и 980 000 хектара от крайбрежните екосистеми биват унищожавани всяка година, което ги прави едни от най-уязвимите екосистеми на планетата и води до отделянето на огромно количество въглерод в атмосферата.
Именно подобни данни показват колко е сериозен проблемът с опазването на тези екосистеми, с оглед на важността им при смекчаване на климатичните промени. За тази цел обществените усилия трябва да бъдат насочени към тяхното опазване или възстановяване, ако вече има наличие на нарушение в структурата им. По този начин ще бъдат следвани по-плътно и заложените цели в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
Източник: Синият въглерод и климатичните промени, Климатека
Авторът Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”.





















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"