ДНК изследвания на свитъците от Мъртво море разкриха, че не всички древни ръкописи са произлезли от пустинята, където са били открити, показва проучване, публикувано в списание Cell.
Свитъците от Мъртво море са съставени от десетки хиляди фрагменти от ръкописи - предимно от пергамент или животинска кожа. Сега учените анализират малки следи от древна ДНК в тези фрагменти, за да съчетаят историята на ранния текст.
През 40-те години на миналия век първите от свитъците от Мъртво море, които датират 2000 години, са открити в пещера близо до археологическия обект Кумран на северозападния бряг на Мъртво море. Оттогава са открити фрагменти от свитъците, разпръснати в 11 пещери близо до Кумран и няколко други места в Юдейската пустиня. Други са открити в колекциите на търговци на антики.
В момента археолозите разполагат с над 25 000 от тези фрагменти, които някога съставлявали поредица от 1000 древни ръкописа на иврит, гръцки и арамейски език. Свитъците включват някои от най-ранните известни текстове от Библията, включително най-старото оцеляло копие от Десетте заповеди, календари, астрономически текст и правила на общността и дори съдържат информация за местоположението на погребано съкровище.
Изследванията върху текстовете продължават от десетилетия и в последното проучване ДНК тестове върху фрагменти от ръкопис показват, че някои не са били първоначално от района около пещерите.
Една от пещерите в Кумран, където са открити фрагменти от свитъци от Мъртво море. Кредит: Shai Halevi, Israel Antiquities Authority
„Части от пъзела“
В миналото учените основно са се опитвали да сглобяват парчетата като пъзел, разказва ЕurekАlert. Но тъй като повечето фрагменти са направени от пергамент (част от тях е направена от други материали като папирус), изследователите решават да ги съчетаят, използвайки един невидим маркер: древната ДНК от животните, от които са направени.
„Открихме чрез анализ на фрагменти от пергамент, че някои текстове са написани върху говежда и овча кожа, докато преди се смяташе, че всички са написани върху козя кожа“, разказва изследователката Пнина Шор (Pnina Shor), която ръководи проекта за изучаване на ръкописите на Израелската агенция на антиките (IAA). "Това доказва, че ръкописите не идват от пустинята, където са намерени", заявява тя за АФП.
През 90-те години изследователите демонстрират, че могат, вземайки малки парченца древна животинска ДНК от свитъците, да извекат информация, използвайки метод, наречен полимеразна верижна реакция (PCR). Но това изследване е правено преди да са били известни пълните животински геноми, преди изобретяването на технологиите за дълбоко секвениране и преди научната общност да научи как да се справя с древната ДНК, за да се избегне замърсяване, разказва водещият автор Одед Речави (Oded Rechavi), молекулярен биолог от Университета в Тел Авив, Израел.
Сега с технологията за дълбоко секвениране, технология, която стана лесно достъпна и предназначена да разкрива специфичната последователност на четири химически градивни блока, съставляващи ДНК на организмите, е възможно да се създаде „пръстов отпечатък“ за животните, от чиито кожи са свитъците
За новото изследване Речави и неговият екип прекават години в анализ на древна ДНК от 26 различни фрагмента.
Това изображение показва малък фрагмент от свитъците, който се взема за проба. Кредит: Shai Halevi, Israel Antiquities Authority
Но "не можем просто да вземем фрагмент и да го смелим", коментира Речави пред Live Science. За да получат проба от ДНК, без да повредят свитъците, изследователите изстъргват малко „прах“ от неизписаната страна на фрагментите. Използвайки PCR, те амплифицираха тази ДНК до откриваеми нива и след това я прекарват през машините за секвениране на ДНК.
Изследователите откриват, че тези проби съдържат както съвременна ДНК - оставена от съвременните хора, боравили със свитъците, - така и фрагментирана древна ДНК от животни. След това те сравняват тези кратки последователности с геномите на 10 животински вида и установяват, че повечето от тези фрагменти са направени от овча кожа.
"Удивително е, че достатъчно количество ДНК може да бъде извлечено от свитъците на 2000 години", коментира Речави. "Те са не само стари и замърсени, но и са били обработени (за да се направи пергамент), което е много вредно за ДНК."
Но точно както парчетата са трудни за сглобяване, защото са фрагментирани, така и ДНК.
"Тъй като ДНК е фрагментирана и замърсена, обикновено е много трудно" да се каже дали ДНК принадлежи на една и съща овца или на различна, отбелязва Речави. "Трябва да използваме множество различни и допълващи се анализи, за да можем уверено да кажем дали две части са от един и същ свитък или не."
В някои случаи е по-ясно, отколкото в други, добавя той. Изследователите откриват, че два фрагмента от свитъците, съдържащи текста на пророческата книга на Йеремия, са направени от говежда кожа. Преди тези открития се смяташе, че един от тези фрагменти съвпада с друг от книгата на Йеремия, изработен от овча кожа.
Фактът, че е трудно да се отглеждат крави в Юдейската пустиня, вероятно означава, че фрагментите върху говежда кожа са били обработени на друго място и след това пренесени в кумранските пещери, според изследователите.
"Не можем да кажем откъде произлизат чуждестранните свитъци, но можем да кажем, благодарение на ДНК анализите се знае, че са от някъде извън Юдейската пустиня", обяснява Речави.
Това вероятно означава, че евреите са били "отворени" за четене на различни версии на една и съща библейска книга, които се разпространяват по това време според автора . Това също означава, че "за тях е важно повече тълкуванието на текста, отколкото за точната формулировка."
Изследователите откриват също, че някои от фрагментите, за които се смята, че произлизат от кумранските пещери, може би са дошли от друго място. Например, копията на небиблейски текст, наречен „Песни на съботното жертвоприношение“, са важни за разбирането на историята и мисленето по онова време. Новият анализ разкри, че копията, намерени в пещерите Кумран, са генетично различни (произлизат от различни овце) от тези, открити на мястото на Масада. Не е ясно дали тези свитъци са били отнесени в Масада от хората след падането на Кумран през 68 г. пр. н. е. или дали са изготвени другаде и работата е популярна в по-голяма област от Кумран, според проучването.
Тези ясно изразени генетични модели предполагат, че културните и познавателните процеси на Кумран може би са били по-широко разпространени, отколкото се е смятало досега.
"Това е много важно, тъй като повечето от това, което знаем за периода в тази област ... се извлича от това, което е намерено в Кумран, и не знаехме преди това дали културата на сектата в Кумран представя културата на други места" в древна Юдея, заявява Речави.
Сега екипът се надява да проучи древната ДНК в още свитъци - поне в онези, от които могат да се вземат проби. „Има 25 000 фрагмента и бихме могли да вземем проби само от няколко“, каза Речави. "Има още много работа за вършене".
Справка: Illuminating Genetic Mysteries of the Dead Sea Scrolls; Sarit Anava, Moran Neuhof, Hila Gingold, Noam Mizrahi, Mattias Jakobsson, Oded Rechavi, Published:June 02, 2020 DOI: https://doi.org/10.1016/j.cell.2020.04.046
Източник:
DNA Analysis Reveals Some of The Mysterious Dead Sea Scrolls Were Made Elsewhere, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари