Промените в климата създават условия за навлизането на чуждоземни видове. Статията разказва за това какво представляват инвазивните видове и дава два конкретни примера за навлизането на чужди видове растения в нашата страна. Това са обикновеният кактус и китайският мехурник, като се разглежда тяхното негативно влияние.
Терминът „invasio“ (лат.) (нападение, нашествие) все по-често бива обвързан със заплахите към биоразнообразието на планетата. Инвазивни видове, независимо дали става въпрос за представители на флората или фауната, са организми, които не са естествено срещани на дадена територия, но са се разпространили в нея под действието на различни фактори. Важна особеност е тяхното негативно въздействие върху местните представители на биосферата, което може да доведе до увреждане и на цялата локална екосистема. Неслучайно те са считани за втората най-голяма опасност за биоразнообразието на планетата, нареждайки се непосредствено след загубата на местообитания.
Инвазивните видове конкурират успешно местните такива за жизненоважни ресурси като светлина, хранителни вещества и вода. Бързото размножаване и растеж на индивидите им дава голямо предимство пред заобикалящите ги организми. Обикновено притежават различни възможности за разпространение, както и широка екологична пластичност – умеят да се приспособяват лесно към разнообразни промени в условията на средата, което от гледна точка на постоянните промени в климата е една изключително ценна особеност.
За съжаление, инвазивните видове не са подминали и нашите земи. В текущата статия ще бъде обърнато по-специално внимание на два от тях, като данните са по Петрова и други (2012).
Обикновеният кактус Opuntia humifusa (Raf.) Raf. е представител на семейство Кактусови и представлява вечнозелен сукулент, достигащ височина до повече от половин метър. Видът произхожда от Централна и Източна Америка, като у нас за първи път е съобщен от черноморския Змийски остров, където са пренесени екземпляри от Ботаническата градина в Братислава.
Обикновен кактус Opuntia humifusa (Raf.) Raf. Кредит: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz/Creative Commons ASA - 4.0 International
Кактусът цъфти през юли-август и се опрашва главно от пчели. Семената му са добре защитени от дебела обвивка, което е черта на тяхната висока приспособимост. Разпространението им е чрез хидрохория и зоохория (пренасяне, съответно от вода и животни). Предпочита слънчеви местообитания, но понася и частично засенчване. Често расте върху песъчливи и скалисти местообитания и представлява сериозна опасност за биоразнообразието там, защото бързо потиска развитието на местните видове и завзема техните територии. Днес е установен в района на Побитите камъни край Варна, Южен Пирин, Лозенска планина и др. С оглед на климатичните промени и честите увеличения на температурите и засушаванията, до които водят, кактусът се очаква да разшири инвазията си в цяла Европа, включително и в България.
Вторият инвазивен вид е китайският мехурник или Koelreuteria paniculata Laxm. Той е представител на семейство Сапиндусови и представлява листопадно дърво, достигащо височина от 10 м. Произхожда от Югоизточна Азия и по-точно от териториите на Япония и Северен Китай.
Китайски мехурник Koelreuteria paniculata Laxm. Кредит:Wouter Hagens/Wikipedia
Опрашването най-често отново е от различни видове пчели, а в последствие семената се характеризират с дълго запазване на жизнеността си. Орнитохорията (разпространение чрез птици), анемохорията (чрез вятъра) и хидрохорията (чрез водата) са типични за вида. Китайският мехурник е крайно адаптивен вид, който успешно конкурира местните видове за ресурси. За първи път е споменат у нас от началото на миналия век, когато е въведен като декоративен вид. Днес се среща по Черноморското крайбрежие, в Дунавската равнина, Предбалкана, Родопите и др., като климатичните промени, свързани отново със засушаване и затопляне, предоставят все по-добри възможности за него за по-голямото му разпространение в страната.
Фокусирането в статията само върху два инвазивни вида съвсем не означава, че те са единствените с потенциално по-широко разпространение в страната. Климатичните промени създават условия за навлизането и на други инвазивни видове в България, като тази опасност не бива да бъде пренебрегната, защото това е потенциална заплаха за отнемане на ресурсите на местните видове.
В публикацията са използвани материали от:
1. Петрова, А., В. Владимиров, В. Георгиев, 2012. Инвазивни чужди видове растения в България. ИБЕИ-БАН, София, 320 с., ISBN: 978-954-9746-27-3.
Източник: Два инвазивни вида растения в България, благоприятствани от климатичните промени, Климатека
Авторът Борислав Григоров е главен асистент съм в ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил съм бакалавър „География и биология“ към Биологическия факултет на СУ, магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология“ и докторантура в катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в СУ. Автор и съавтор съм в над 20 научни статии, публикувани в български и международни издания и съм представял доклади в страната и в чужбина.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари