Ето защо стадният имунитет не е решение на пандемията от COVID-19

Авторът на оригиналната статия Гидиън Мейероуитц-Катц (Gideon Meyerowitz-Katz) е епидемиолог, занимаващ се с хронични заболявания в Сидни, Австралия. Той е автор на здравен блог, посветен на комуникацията на науката и общественото здраве.

Трудно е да предвидим нещо при пандемия. Ситуацията се променя толкова много ежедневно, че всичко, което сме смятали, че знаем миналата седмица, може да се окажат погрешни днес. Нещата се променят толкова бързо, че дори нещата, за които сме били сигурни, като репродуктивното число, симптомите на инфекцията - основите на създаването на ефективна карантина, са под съмнение и се определят наново.

Но между цялата тази несигурност, мога да кажа с убеденост, че изобщо не бях предвидил едно - обсъждането на стадния имунитет. Това толкова ме изненада първия път, когато журналист ме попита за мнението ми дали ще е ефективна мярка в борбата с коронавируса, аз буквално се изсмях, защото предположих, че се шегуват.

И ето, все пак сме тук. Безбройни статии и мнения върху COVID-19 смятат, че въпреки потенциалните рискове, постигането на стаден имунитет може да е един отговор на кризата. Много от тях описват стадния имунитет като превантивна стратегия, която може да смали вълната на разпространение на заболяването, която толкова много други предвиждат.

Всичко това е невярно. Стадният имунитет без ваксина по дефиниция не е превaнтивна мярка.

Нека обясня.

Стадният имунитет е епидемиологична концепция, която описва състоянието, при което популация - най-често човешка - има достатъчно силен имунитет срещу заболяване, така че инфекцията да не се разпространява в тази група. С други думи, достатъчно много хора не могат да се заразят - или чрез ваксинация, или чрез природен имунитет - така че онези, които са поддатливи, остават предпазени.

За вземем за пример заушката. Заушката е силно заразно заболяване, което макар и относително доброкачествено, е много неприятно и може да предизвика усложнения за цял живот. За него съществува много ефективна ваксина, която е направила тази болест изключително рядко срещана в нашето съвремие. 

Заушката има базово репродуктивно число (R0) 10-12, което означава, че в популация, в която всички са поддатливи на заболяването, т.е. никой няма имунитет, всеки човек, който се зарази, ще предаде заболяването на 10-12 други хора.

Това означава, че без ваксина, около 95% от популацията се заразява с времето. Но дори за заболяване, което е толкова заразно, има едни 5% от популацията, които не се разболяват, защото всички други имат имунитет и няма от кого да прихванат заболяването.

Този процент може да бъде повишен чрез ваксиниране, защото то дава на хората имунитет срещу инфекциите, но също така спира предаването на болестта от заразените хора, към всички други, които щяха да се разболеят в противен случай. Ако можем да дадем на достатъчно много хора имунитет срещу заболяването, тогава то ще спре да се разпространява в популацията.

В общи линии това представлява стадният имунитет.

При заушката е необходимо 92% от населението да имат имунитет към болестта, за да спре напълно разпространението й. Това е така нареченият праг на заболяването. За щастие COVID-19 е много по-малко заразно заболяване от заушката, с базово репродуктивно число, определено около 3. 

С това репродуктивно число, частта от хората, които трябва да бъдат заразени е доста по-ниска, но все пак висока - около 70% от цялата популация.

Което ни отговаря защо стадният имунитет никога не може да бъде считан за превантивна мярка.

Ако 70% от населението са заразени със заболяване, по дефиниция това не е превенция. Как може да бъде? Повечето хора в страната са болни! И безумните надежди, че може да се достигнат 70%, заразявайки само младите хора, са просто абсурдни. Ако само младите имат имунитет, тогава ще има групи от възрастни хора без никакъв имунитет, което прави изключително рисково за всеки над определена възраст да излезе от вкъщи, защото може да се зарази.

Струва си да помислим и за последствията от такъв ужасен сценарий - в най-добрия случай процентът на смъртност от COVID-19 е около 0,5-1%. Ако 70% от цялото население се разболее, това означава, че между 0,35 и 0,7 % от хората в страната може да починат, което е катастрофален изход.

С приблизително 10% от заболелите, при които се налага болнично лечение, ще има и огромен брой хора в тежко състояние, което също ще доведе до големи последици за цялата страна.

Тъжната истина е, че стадният имунитет не е решение на проблемът с пандемията. Да, накрая може да се получи така или иначе, но да се надяваме, че това ще ни спаси, просто не е реалистично. Времето да обсъждаме стадния имунитет е тогава, когато имаме разработена ваксина, и нито секунда по-рано, защото към този момент ще бъдем наистина способни да спрем епидемията в развитие.

Но докато нямаме ваксина, всеки, който говори за стадния имунитет като превантивна стратегия срещу COVID-19, просто греши. За щастие има други начини за предотвратяване на разпространението на инфекцията, като всички се свеждат до избягване на контакт със заразени хора. 

Така че останете вкъщи, пазете се и спазвайте физическа дистанция възможно най-много.

Източник: Science alert - Here's Why Herd Immunity Won't Save Us From The COVID-19 Pandemic

Още по темата

25/03/2020

Човекът

Как да преживеем по-лесно изолацията? Ето пет съвета от астронавти

24/03/2020

Човекът

Защо СЗО въвежда термина "физическа дистанция" вместо "социална дистанция"

22/03/2020

Човекът

Ето 4 начина децата ви да останат спокойни и щастливи по време на изолацията

15/03/2020

Математика

Математика на социалната дистанция. С колко и какви хора е безопасно да се срещаме