Първата пещерна риба в Европа е открита от водолаз в пещера в Германия. Рядката възможност да се датира началото на адаптацията й към подземния начин на живот дава уникален поглед за еволюцията.
Бледорозовата риба, показана горе, е представител на вида щипок от рода Barbatula. Смята се, че е попаднала в тази труднодостъпна карстова пещера Лоуч в Южна Германия, след като ледниците от последния ледников период са се отдръпнали преди около 16000 до 20000 години, съобщи NewScientist.
Изследването е публиковано в списание Current Biology.
"Първите ни генетични изследвания, както и знанията ни за геоложката история на региона сочат, че популацията на пещерата Лоуч е изумително млада, със сигурност не по-стара от 20000 години", разказва Ясминка Берман-Гьодел (Jasminca Behrmann-Godel ) от Университета в Констанц, Германия, ръководител на екипа, анализирал рибата. "Независимо от краткия период от време, рибата показва характерни особености на адаптация към пещерния живот в сравнение със щипоците, населяващи повърхностни водоеми наблизо, включително и бледото оцветяване на тялото, много по-малките очи, плюс по-големите ноздри и мустачки".
Това показва, че адаптацията към подземните местообитания може да стане бързо и само няколко хиляди години може да са достатъчни за рибите, за да се адаптират към пещерния живот, коментира Берман-Гьодел. "Пещерни риби могат да съществуват почти навсякъде по принцип и няма основателна причина да се очаква продължителна еволюцията за адаптация към пещерните среди", отбелязва тя.
Странната риба
Карта на пещерната система Дунав – Аахтоп. Geosphere - GSA Publications
Този "пещерен щипок" е открит през 2015 г. от Йоахим Крайзелмайер, любител пещерен водолаз. Той изследва труднодостъпната пълна с вода пещерна система - лабиринт, наречена Дунав – Аахтоп в южната част на Германия, която в крайна сметка се влива в река Рейн. Крайзелмайер е приятел Берман-Гьодел и й изпраща филм и фотографии на странните риби, които е забелязал там.
Водолазът Йоахим Крайзелмайер първи забелязва необичайната риба през август 2015 г. докато изследва най-дълбоките части на подводната система Дунав – Аахтоп, се казва в проучването върху откритието. По думите на Крайзелмайер не повече от 30 души са достигали до мястото, където той е попаднал на рибата.
Карстовият район Дунав-Аахтоп. Geocaching
Крайзелмайер разказва, че секторът, обитаван от рибата е изключително труден за проникване, достъпен само в сухи периоди, когато подземната река е достатъчно спокойна и бистра, за да позволи проучване. "За да се стигне до зоната с рибата е нужен час и включва периоди на декомпресия, които правят отиването и връщането цели 3 часа", коментира той.
Досега Крайзелмайер е върнал пет живи екземпляра за Берман-Гьодел. "Като сравнихме външния й вид и генетика с повърхностните роднини на рибата, открихме доказателства, че това е първата европейска популация пещерна риба с наистина различен произход и със собствени адаптации", разказва Берман-Гьодел.
Освен това данните за местната геология дава възможност да се датира раждането на новата генеалогична линия. Пещерната система е била запечатана в продължение на стотици хиляди години, но има отвор, наречен извор Аах, който е бил достъпен, когато алпийските ледници са се оттеглили преди около 16000 до 20000 години. Това позволява на щипоците от повърхността да навлязат в системата за първи път и да продължат по своя собствен еволюционен път.
Повърхностен вид щипок. Wikimedia Commons
Особености на пещерния живот
Очите на пещерната риба са около 10% по-малки от тези на повърхностните щипоци, а също и мустачките им са по-дълги. Те нямат и люспи. Най-очевидното е, че са загубили тъмнокафявите си петна, характерни за повърхностните им роднини.
"Удължаването на мустачките изглежда е адаптация за тактилно ориентиране на тъмно", разказва Рой Холцман (Roi Holzman) от Университета в Тел Авив, Израел, който изучава навигационните приспособления на пещерните риби. "При други пещерни видове риби мустачките са оборудвани с хемосензори, които им помагат да идентифицират храната в утайките".
Новооткритият вид пещерен щипок. Снимка: Jasminca Behrmann-Godel
Най-известните пещерни риби се намират в Северна Америка и Китай, но досега не са виждани в Европа. Откриването на пещерни риби в Германия бе изненада, разказва Берман-Гьодел, защото пещерните системи в Южните Балкани те са далеч по-богати на живот - там има стотици подземни видове, включително и странни "дракони" - опашати земноводни, протеи, но не и пещерни риби, поне досега.
"В Словенския карстов район на Динарите няма истински пещерни риби, само повърхностни видове, които от време на време проникват надолу", разказва Янез Мулец (Janez Mulec) от Научноизследователския институт за карста в Постойна, Словения. "С откриването на немските пещерни риби нашето познание за подземните екосистеми показва, че те са по-сложни и че има достатъчно често хранителни вещества за поддържане на сложни хранителни вериги".
Холцман добавя, че знанието на източника и скоростта на еволюцията е нещо необичайно и безценно. "Това ни дава поглед, за да видим еволюцията в сравнително ранен стадий, което не е често", отбелязва Холцман.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари