Създаването на материал, който доминира края на 20-ти век се е случило почти 1 000 години по-рано, отколкото смятат повечето историци. Неръждаемата стомана присъства в почти всеки аспект на съвременния живот. Добавката на хром в малки количества предпазва сплавта от ръжда и я прави приложима в толкова много области.
Смята се, че основните принципи за създаване на стоманата са открити около 1800 г. и първото им широко приложение започва в средата на 19-ти век. Но ново проучване в Journal of Archaeological Science показва, че развито стоманообработване е съществувало много преди това.
Ранното стоманообработване е било по-скоро изкуство, отколкото наука. Затова и откриването на следи от хром в древни стоманени оръжия и инструменти е считано за случайност. Но д-р Рахил Алипур (Dr Rahil Alipour) от Университетския колеж в Лондон открива доказателства, че персите са били умели производители на стомана в продължение на стотици години и добре са знаели какво вършат.
Доказателствата за това идват не само от откриваната древна стомана, но и от ръкопис за обработването на материали от 10-ти или 11-ти век по западния календар. Той включва методи за производство на висококачествена стомана и е единственият подобен познат документ от ерата, когато много малко от майсторите ковачи са били грамотни.
Авторът на ръкописа Абу-Райхан Бируни (Abu-Rayhan Biruni) е известен учен-енциклопедист и описва незаменима съставка за направата на стоманата. За съжаление съвременните учени не знаят със сигурност коя е описваната съставка.
В своето изследване Алипур предполага, че това тайно вещество е хром.
"Нашето изследване представя първото доказателство за нарочно добавяне на минерали, съдържащи хром, при производството на стомана", обяснява Алипур.
Древни документи описват древният персийски град Чахак като център на производството на стомана. Алипур и екипът му откриват парчета стомана в леярна в съвременното иранско село Чахак. Тези сплави съдържат 1-2 % хром, много по-малко, отколкото се използва днес при направата на неръждаема стомана, но достатъчно, за да придаде някаква устойчивост на окисление.
Алипур превежда и друг ръкопис от 13-ти век, който слави стоманата от Чахак за красивите й шарки, но описва мечовете като крехки. В ера, когато животът на войните зависи от устойчивостта на оръжията им и разполагат с достатъчно време да ги почистват, устойчивостта на ръжда е по-маловажна от здравината. Въпреки това, ако този метод е бил запазен е можело да доведе до развитието на съвременните техники много преди да бъдат открити отново.
Източник: IFLScience - Chromium Steel Was Invented In 11th-Century Persia, Not 19th-Century Europe
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари