Гълъбите могат да се научат да четат къси думи (видео)

Наука ОFFNews Последна промяна на 20 септември 2016 в 09:00 5800 0

Кредит Damian Scarf / University of Otago

Гълъбите могат да се научат да различават истински думи от съчетания, които не са думи, и дори да четат, според едно изненадващо ново проучване на изследователи от Университета на Отаго, съобщава ScienceAlert!.

Това прави гълъбите едни от малкото животни на Земята, които са научени да четат - хора, маймуни и едно куче, наречено Уилоу.

Д-р Демиън Скааф (Damian Scarf), водещ автор на изследването, и екипът на от Университета на Отаго в Нова Зеландия, започват експеримента си с 18 гълъба (Columba Livia) и отсяват най-умните четири.

В експеримента гълъбите бяха обучени да кълват четирибуквени английски думи, когато се покажат на екрана или вместо това да кълват символ, когато се появи четирибуквени съчетания, които не са думи като "URSP", разказва Sci-news.

В случая се използват поредица от прости английски думи като "very", а "не-дума" е поредица от букви, които нищо не означават като например "vrey".

Символът е икона на звезда, която птицата е обучена да клъвне, ако мисли, че показаната дума е неправилна. Всеки път, когато птицата правилно идентифицира дали вижда дума или не-дума, е възнаградена с храна.

Учените добавят думите една по една за четирите гълъба в проучването като изграждат речници, вариращи от 26 до 58 думи и над 8000 съчетания, които не са думи.

В един определен вид тест - заместване на някои букви (например вместо "door" - "daar") - четирите най-умни птици се правят дори по-добре от маймуните в предишни експерименти.

"По този показател, изпълнението на гълъбите е по-сравнимо с това на грамотните хора, отколкото на изпълнението на павианите", пишат изследователите.

За да проверят дали гълъбите са се научили да разграничават думите от не-думите, а не просто да ги запаметяват, те въвеждат думи, които птиците никога преди това не са виждали.

Гълъбите правилно идентифицират новите думи като думи със скорост значително над случайността.

Според д-р Скааф те успяват да направят този подвиг чрез проследяване на статистическата вероятност двойки от последователни букви като "EN" и "AL" да са по-вероятно свързани с думи или не-думи.

Съавторът проф Онур Грюнтюркюн (Onur Güntürkün) от департамента по биопсихология в Рурския университет, Германия, заяви, че "гълъбите, които са разделени от 300 милиона години еволюция от хората и имат много различни мозъчни архитектури, показват удивителна способност да четат думи".

"Ние трябва сериозно да преосмислим използването на термина "птичи мозък" като унизително определение", добавя съавторът проф Майкъл Коломбо (Michael Colombo) от Университета на Отаго.

По какви ли не поводи гълъбите са използвани като пример за глупост: "Да спориш с глупав човек е като да играеш шах с гълъб". Дали не е време да си изберем други примери?

Парадоксът на четенето

Без значение на езика или културата, четенето активира област на мозъка за визуалириране на формата на думата (VWFA или visual word form area).

Но писаното слово съществува само от около 5400 години, така че може да се окаже, че способността за четене е нещо, което се развива.

Хипотезата за невроналното рециклиране, предложена от Станислас Деан (Stanislas Dehaene) в областта на когнитивната невронаука се опитва да обясни основните невронни процеси, които позволяват на хората да придобият наскоро изобретени познавателни възможности.

Тази хипотеза е формулирана в отговор на "парадокса на четенето", който гласи, че тези познавателни процеси са твърде отскоро развили се културни изобретения, за да бъдат продукт на еволюцията. Парадоксът се състои в това, че междукултурните данни свидетелстват за конкретни области на мозъка, че са свързани с тези функции. Концепцията на невроналното рециклиране решава този парадокс като твърди, че новите функции всъщност използват и "рециклират" съществуващи в мозъка вериги. След като тези когнитивни функции намерят кортикална зона, посветена на подобна цел, те могат да се намесят в съществуващата схема.

"Една интригуваща възможност е VWFA да е продукт на невроналното рециклиране, техните [на гълъбите] неврони да се обучават да дешифрират визуални дразнители (т.е. думи), които значително се различават от тези визуалните обекти, заради които са се развили да декодират първоначално", пишат авторите.

Това отваря възможностите за примати и както показа това проучване - за по-умните гълъби.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !