Сондата "Касини" най-накрая потвърди наличието на океан под ледената кора на Енцелад, спътник на Сатурн и намери следи от горещи гейзери на повърхността, откривайки пясък, изхвърлен от дълбините на океана в космоса, в близост до планетата, според доклад, публикуван в списание Nature.
"Преди десет години се чудехме защо някои околности на Сатурн не са запълнени с ледени частици, а със зърна от силициев пясък. Сега разбираме, че не сме се излъгали и че приборите на "Касини" наистина са видели силиций. Сега научихме, откъде се вземат тези силициеви частици и защо ги виждаме. Открихме нещо много неочаквано и затова ми харесва това разследване," - каза Саша Кемпф (Sascha Kempf) от Университета на Колорадо в Боулдър.
През 2005 г. "Касини" наблюдава на Енцелад струи от частици воден лед и пара, които се изхвърлят в космическото пространството от паралелни пукнатини около Южния полюс - т.нар. "тигрови ивици". Това откритие поставило пред учените въпроса за източника на това явление.
През следващите години, при допълнителните наблюдения с помощта на "Касини", "Хъбъл", а също и събраните данни за химическия състав и размера на праховите зърна, учените окончателно стигнали до извода, че съществува океан под повърхността на Енцелад.
Следейки промените в концентрацията и загадъчни свойства на силициевия прах, астрофизиците с изненада установили, че източникът им е Енцелад. Ако се съди по това, че пясъчните гранули са почти еднакви, миниатюрния им размер и необичайния им за околностите на Сатурн химически състав, те не биха могли да са се образували в резултат на раздробяване на скали на Енцелад или от паднали върху него астероиди.
След като разгледали всички възможни механизми за формиране на зърната от кварцов пясък с гейзерите на Енцелад и след проверка в лаборатория, авторите стигат до извода, че те могат да се получат само ако Енцелад има топъл воден океан, по чието дъно има много геотермални извори. Водата около тях се загрява до 90 градуса и затова разтваря големи количества минерални соли, включително силикати.
Когато гейзерът изригне, потокът от тази кипяща минерализирана вода се издига към повърхността на Енцелад и преминава през слой на относително студена вода. В резултат на това температурата пада рязко, и част от силициевите соли се утаяват и се превръщат в малки пясъчни частици с размер от няколко нанометра. Нещо подобно може да се наблюдава при подводни гейзери на дъното на Атлантическия океан.
Подобни гейзери и геотермални източници, съчетаващи благоприятна температура, богатство на химични елементи и ниска киселинност, се смятат от много еволюционисти за мястото, където може би животът се е зародил за първи път на ранната Земя.
Потвърдената хипотеза за топъл океан, благоприятен за живот, под леда на Енцелад прави по-нататъшното изследване на този малък спътник на Сатурн още по-вълнуващо.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари