Хората имат по-адаптиращ се мозък от шимпанзетата

Основната разлика между човешкия мозък и мозъка на нашите братовчеди примати е, че нашата нервна система има по-висока пластичност и по-лесно се поддава на влияния на околната среда, установи ново проучване, публикувано в "Proceedings of the National Academy of Sciences".

Спорът дали някакво качество е "вродено" или "придобито" не е от вчера в научните среди. Дали психологическите черти се дължат на гените или на условията на околната среда? Дали интелигентността е наследствена характеристика или се придобива в ранните етапи на живота? 

Към настоящия момент няма ясен отговор, защото е невероятно трудно да се сравни ефекта на наследствените генетични характеристики с придобитите качества на мозъка с течение на времето. Няма "контролни групи" от хора, които да не са получили възпитание от родителите си.

За да изяснят този въпрос, учени от университета Джордж Вашингтон са сравнили 218 човешки мозъка и 206 на шимпанзета по организация и размери. Това е постигнато с помощта на ядрено-магнитен резонанс и регистриране на активността на различните райони в мозъка, съобщава Science news.

Изследваните мозъци са на близнаци (при хората) или на близки роднини - майки и тяхното потомство, полубратя и сестри, в случая на шимпанзетата.

Шимпанзетата и хората са имали общ прародител преди около 7 милиона години - кратък период от гледна точка на еволюцията - което прави тези наши интелигентни братовчеди отлична база за сравнение при подобни проучвания.

"Открихме, че анатомията на мозъка на шимпанзето е по-силно контролирана от гените от тази на човека, което предполага, че оформянето на човешкият мозък е по-зависимо от неговата среда и по-малко от генетиката", заяви Аида Гомес Роблес от Центъра за изследване на човешката палеобиология на университета Джордж Вашингтон и водещ автор на изследването.

По отношение на размера, не е имало голяма разлика в мозъците между близките роднини. И хората, и шимпанзетата са склонни да имат много сходни обеми на мозъка в рамките на едно семейство. А гените всъщност най-силно влияли на това колко голям може да стане мозъка.

Но гънките показват друго. Близките роднини при хората имат значително по-вариращи по форма и разположение гънки в мозъчната кора, отколкото шимпанзетата. Двама братя шимпанзета ще имат по-близки гънки от двама братя-близнаци хора, например. Това означава, че шимпанзетата имат по-големи ограничения за начина, по който техните мозъци могат да се развиват и върху способността им да усвояват нови умения или поведение в сравнение с хората.

Това интересно свойство на мозъка на хората може да бъде свързано и частично се обяснява с това, че мозъкът на човешките деца продължава да расте и да се изменя и след като напуснат утробата на майка си.

И шимпанзета и хората притежават мозъци, които са забележително "пластични", тоест лесно се адаптират към нови условия на околната среда и могат да разрешават нови проблеми без предварителни знания за тях. Това ниво на пластичност обаче е много по-високо при хората.

Може би именно увеличението на пластичността в нашето еволюционно минало е това, което е позволило на нашите предци да развият по-висока приспособимост и интелигентност в сравнение с нашите братовчеди примати.

Още по темата

25/10/2015

Защо

Могат ли животните да мислят?

09/07/2015

Човекът

Шимпанзетата използват инструменти не по-зле от хората от каменния век

02/07/2015

Медицина

Епигенетиката - механизми и роля

07/05/2015

Животът

Как е изчислено, че имаме 98% общ генетичен материал със шимпанзетата