Човешките бебета израстват много през тези девет месеца между зачеването и раждането, за да имат шанс да оцелеят те и техните сложни мозъци.
Не е ясно как еволюцията е осигурила на хората такъв сравнително бърз пренатален растеж.
Като се има предвид, че растежът на мозъка е от решаващо значение за ранното развитие на човека, а размерът на главата от своя страна влияе върху размера на челюстите, изследователите подозират, че зъбите могат да съдържат ценна информация за бременността на нашите предци.
Зъбите започват да се формират на около 6 седмици от бременността, но не развиват втвърдените си външни слоеве до второто тримесечие. Оттам нататък растящите слоеве могат да запазят записи за историята на живота им - от отбиването до сексуалната активност.
"Останките от зъби са най-изобилните части във фосилния запис", обяснява палеобиологът Леслеа Хлуско (Leslea Hlusko) от испанския Национален изследователски център за човешка еволюция (CENIEH), което прави зъбите идеален кандидат за разгадаване на подобни биологични загадки, ако може да се установи връзка между тях и въпросния процес.
Ултразвук на 26-седмично бебе.Кредит: Tesla Monson/CENIEH
Предишни изследвания на екипа при маймуни установяват, че по-бавният растеж на нероденото животно е свързан с липсата на развитие на третия молар, затова Хлуско, палеоантропологът от Университета на Западен Вашингтон Тесла Монсън (Tesla Monson) и колегите им измерват съотношенията между дължината на третия и първия молар при все още живи днес видове примати, за да получат относителния размер на моларите.
Те установяват, че скоростта на пренаталния растеж, размерът на главата и относителният размер на моларите действително следват едни и същи закономерности при всички примати. Така че изследователите използват този установен модел, за да надникнат в нашата еволюционна история, анализирайки вкаменелости на примати отпреди 6 милиона до 12 000 хиляди години, обхващащи 13 вида хоминиди.
Млад австралопитек, възрастен австралопитек, възрастно шимпанзе, младо шимпанзе и възрастен Homo erectus (в центъра). Кредит: Tesla Monson/UO Museum of Natural and Cultural History/CENIEH
Както черепните, така и зъбните останки показват, че темповете на пренатален растеж са се увеличили през последните 6 милиона години. Заедно с фосилната анатомия на таза и главата тези находки подкрепят теорията, че дългите бременности, подобни на човешките, са се развили през последните няколкостотин хиляди до милион години, през плейстоцена.
Когато приматите преминават към ходене на два крака през ранния плиоцен преди около 5.333 млн. години, признаци за което започват да се забелязват във фосилите на австралопитеците и ардипитеците, техните темпове на пренатален растеж все още са по-близки до живеещите днес маймуни и човекоподобни маймуни, отколкото до нашите.
Но с еволюцията на Homo erectus в ранния плейстоцен, преди около 2 580 000 години, настъпва определена промяна, която се отразява и на тазовата им анатомия.
"Промяната в тазовата анатомия, ендокраниалният обем и прогнозираните темпове на пренатален растеж - всички те предоставят независими доказателства, които потвърждават, че бременността и раждането, подобни на човешките, се развиват през плейстоцена при по-късните видове Homo, преди появата на Homo sapiens", пише екипът в своята статия.
Тези промени съвпадат с разширяването на пасищата и популациите на тревопасните животни, които може да са осигурили на рода Homo допълнителни ресурси, необходими за увеличаване на размера на новородените и удължаването на майчините грижи.
Напредъкът в инструментите, който също е настъпил през този период, може да е отражение на нарастващия размер на мозъка на нашия прародител, както и на вероятната еволюция на груповия лов, който от своя страна би осигурил още повече ресурси.
"Тази обратна връзка на свой ред може да е позволила еволюцията на още по-големи мозъци и увеличен черепен капацитет при по-късния Homo, което е довело до H. sapiens", заключава екипът.
Справка: Teeth, prenatal growth rates, and the evolution of human-like pregnancy in later Homo
Tesla A. Monson, Andrew P. Weitz, Marianne F. Brasil and Leslea J. Hlusko
PNAS. October 3, 2022; 119 (41) e2200689119
https://doi.org/10.1073/pnas.2200689119
Източник: There's a Weird Link Between Teeth And The Evolution of Pregnancy, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари