Според етнографски изследвания и разкази на очевидци на остров Флорес все още има живи представители на човешки вид, който не е Хомо сапиенс, наречен Homo floresiensis, идентифициран по фосили само преди по-малко от 20 години на същия индонезийски остров.
През 2004 г. научният свят бе разтърсен от откритие на вкаменелости от дребен вид хоминини на индонезийския остров Флорес. Обозначен като Homo floresiensis и датиран от времето на късния плейстоцен, видът очевидно е бил съвременник на ранните съвременни хора в тази част на Югоизточна Азия. И все пак в определени отношения малкият хоминин прилича на австралопитек и дори на шимпанзе.
Преди двадесет години, когато екипът на проф. Грегъри Форт (Gregory Forth) започва етнографска теренна работа на Флорес, чува разкази за човекоподобни същества, които макар и редки, все още обитават острова.
Ръководителят на екипа, открил H. floresiensis, покойният Майк Морууд (Mike Morwood), от Университета на Уолонгонг в Австралия, описва на тези хомининди „хобити“ по фантастичните герои на Толкин. Високият около метър скелет с мозък с размерите на шимпанзе е бил човек, използващ инструменти, палел е огън и е ловувал групово, обитавайки Флорес заедно със съвременните хора преди 13 000 години. Не на последно място се е смятало, че новоописаните изкопаеми видове са изчезнали. В това последното се опитва да се убеди проф. Грегъри Форт.
"...моите заключения вероятно ще изненадат мнозина. Те може да са дори по-стряскащи от откриването на H. floresiensis като нещо равносилно на откриването на космически извънземен", оценява идеята си проф. Форт.
Фокусът на неговата книга "Между маймуната и човека" (Between Ape and Human), достъпна от май 2022 г., за разлика от други книги, занимаващи се с еволюцията на хоминините, не е върху вкаменелостите, а върху местната човешка популация, наречена "Лио" (Lio).
Местните хора разказват за животно (така го описват), което прилича на човек, но не е човек, човек-маймуна.
Професор Форт търси в книгата си най-доброто обяснение – тоест най-рационалното и емпирично най-добре подкрепено – въз основата на разказите на Лио за съществата. Те включват доклади за наблюдения на повече от 30 очевидци, с които е говорено директно. И Форт стига до заключението, че най-добрият начин да се обясни това, което разказват местните хора, е, че хоминин, който не е Homo sapiens, е оцелял на остров Флорес до наши дни или съвсем скоро.
"Между маймуната и човека" също така разглежда общи въпроси, включително как учените изграждат знания за живите същества. Един от въпросите е относителната стойност на различни източници на информация за същества, включително животни, които не са документирани или тепърва ще бъдат документирани в научната литература, и особено информацията, предоставена от традиционно неграмотни и технологично незасегнати общности като народа Лио, който преди 40 или 50 години антрополозите биха нарекли примитивни.
Разбира се, хората Лио нямат понятие от съвременната еволюционна теория, че видообразуването се ръководи от мутация и естествен подбор. Но ако фокусът на еволюционизма е основно върху това как са възникнали различните видове и как се поддържат различията, тогава хората от Лио и другите островитяни от Флорес от дълго време си задават едни и същи въпроси.
Фолклорната зоология и космология на народа Лио включват истории за същества, по-специално хора, които се трансформират за постоянно в животни от друг вид. И те правят това, отчасти, като се преместват в нови среди и възприемат нови начини на живот, като по този начин предполагат квалифициран ламаркизъм.
"Както показа моята теренна работа, подобни установени промени отразяват местни наблюдения на прилики и разлики между предполагаем вид предци и неговите диференцирани потомци. Подобно на повечето от назованите категории в класификацията на животните на Лио, тези производни съвпадат с видовете или родовете на съвременната систематика. В същото време Лио разграничава хората от другите животни по същия начин, както и съвременните западняци, тоест не само по морфологични признаци, но като приписва сложни изрази на култура, език и технологии, които са характерни за хората", разказва проф. Форт.
Жена H. floresiensis. Реконструкция John Gurche. Снимка: Chip Clark
Подобно на други фолклорни зоолози, Лио поставя хората на първо място, най-вече като прародител на другител животни, нещо като дарвинизъм в обратна посока. За разлика от тях, еволюционната теория поставя хората (или хоминините) на последно място, точно както библейската историяе. И все пак във всички случаи позицията придава на Homo sapiens уникален статут, като по този начин ни отделя от останалата част от животинското царство.
За Лио външният вид на човека-маймуна като нещо ненапълно човешки прави съществото аномално и следователно проблематично и обезпокоително. За академичните учени H. floresiensis е подобен проблем, но не толкова заради приликата си с H. sapiens. А по-скоро, защото видът се появява много късно в геоложките записи, оцелявайки до време много след появата на съвременните хора.
Останките на H. floresiensis са открити в отложения в пещерата Liang Bua на о. Флорес през 2003.
Трудно е да се каже дали щеше да бъде по-трудно (или по-лесно) да се приеме, ако H. floresiensis беше интерпретиран като двукрака маймуна, а не като вид човек. Независимо от това е интересно, че Морууд, придържайки се неявно еднолинеен възглед за еволюцията на хоминините и аргументирайки се за включването на вида в Homo и защото малкият хоминин е бродил по Земята сравнително доскоро е сметнал като „добра причина“ да класифицира H. floresiensis в нашия род. Защото това може да означава само, че според този автор, това, което е оцеляло до последно време, няма как да не е от нашия род.
Що се отнася до хората-маймуни, Лио ги идентифицира като животни. Всъщност те са едно от няколкото животни, за които хората от Лио твърдят, че произлизат от хората. Но тази класификация няма нищо общо с геоложкото датиране или каквито и да било палеоантропологични доказателства.
Вместо това, хората Лио, които разграничават естествените от свръхестествените (или духовните) същества по същество по същия начин, по който правят религиозните западняци, тълкуват маймуните като други животни, позовавайки се на видими черти, които ясно ги отделят от невидимите духове, от други, по-познати животни и разбира се от хората. Някои характеристики на хората-маймуни може да предполагат научно неоткрит вид или популация от съвременни маймуни. Но твърденията на Лио най-вече се противопоставят на тази хипотеза, както и всичко, което знаем за биогеографията на Източна Индонезия.
"Подозирам, че първоначалният ни инстинкт е да разглеждаме съществуващите маймуни от Флорес като напълно въображаеми. Но като приемам на сериозно това, което казват хората Лио, не намерих основателна причина да мисля така. Това, което разказват за съществата, допълнено от други видове доказателства, е напълно съвместимо с оцелял вид хоминини или такъв, който е изчезнал едва през последните 100 години. Палеонтолозите и други учени за живота биха направили добре да включат такива местни знания в продължаващите изследвания на еволюцията на хоминините в Индонезия и другаде", коментира проф. Форт.
Засега никой полеви зоолог все още не търси живи екземпляри от H. floresiensis или сродни видове хоминини. Но това не означава, че те не може да бъдат намерени, смята проф. Форт.
Източник: Opinion: Another Species of Hominin May Still Be Alive, Gregory Forth, The Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари