Инките се оказват по-квалифицирани хирурзи от лекарите по време на Гражданската война в САЩ

По времето на империята на инките процентът на оцелелите след трепанация е бил по-висок, отколкото по време на Гражданската война в Съединените щати, показва проучване на екипа на проф Дейвид С. Кушнер (David S. Kushner).

Екипът му е изследвал 800 черепи на хора, претърпели трепанация в Перу през периода от ІV в. пр. н. е. до XVI век н. е., разказва Science magazine.

Проучването е публикувано в World Neurosurgery.

Трепанацията вероятно е била начин за лечение при наранявания на главата. След травматично нараняване, мозъкът обикновено набъбва и натрупва течност. Трепацията изчиства такива фрактури и облекчава натиска, така че в много случаи би могла да бъде полезна.

Както можете да си представите, трепанацията е много опасна процедура и пациентът невинаги оцелява. Екипът е проучил 59 черепа от южното крайбрежие на Перу от между 400 пр.н.е. и 200 г. пр.н.е., 421 от централните планини на Перу, датирани от 1000 г. от н.е. до 1400 г. от н.е. и 160 от планините около Куско, столицата на империята на инките, от началото на 15-и век до средата на 16-и век. Много е лесно да се види дали пациентът е оцелял след процедурата - ако има белези на зарастване около раната, значи е оцелял - ако няма - значи не е.

Учените откриват, че перуанските хирурзи постепенно стават по-добри, като инките очевидно достигат забележителни постижения.

"Резултатите са невероятни", разказва Кушнер. Само 40% от най-ранната група са оцелявали при операциите. От следващата група обаче оцеляват 53%, следвани от 75% до 83% от по-късната. Шокиращите 91% от пациентите оцеляват в допълнителната серия от девет черепа от северните планини, датирани между 1000 и 1300 г.

Самите дупки стават по-прецизни и чисти.

"Те не са просто късметлии. ... Хирурзите, които извършват това, са много квалифицирани", отбелязва Кори Рагсдейл (Corey Ragsdale), биоархеолог от Южен Илинойс университет в Едуарсвил, който не е участвал в проучването. 

Впечатляващо е, че инките са били дори по-добри от техните колеги векове по-късно. Според медицинската документация от времето на Гражданската война, когато практиката все още е широко разпространена, около 46% до 56% от пациентите с черепна операция не преживяват процедурата, докато при инките тази цифра е само 17% до 25%.

Ето как Кушнер коментира този парадокс:

"По време на война лекарите рядко са стерилизирали инструменти. Ако отворят череп, то със сигурност са вкарвали пръстите си, изследвайки раната и костите. Не знаем как древните перуанци са предотвратявали инфекциите, но са се справяли добре с тях. Ние също така не знаем какво са използвали като анестезия, но можем да приемем, че това са листа от кока. А може би нещо друго. Липсват писмени доказателства, така че не можем да кажем със сигурност. Но те са познавали детайлно анатомията на главата и целенасочено са избягвали области с обилно кръвотечение. Те дори са знаели, че операциите с малки дупки са по-ефективни, отколкото с големи. Учили са се с времето".

Още по темата

13/09/2017

Животът

Клинична картина и симптоми на инсулта (част 3)

04/05/2017

Човекът

Златно съкровище на предшественици на инките бе случайно намерено от туристи (видео)

24/04/2017

Човекът

Древните инки са писали с възли не само сметки, а и послания (видео)

22/04/2017

Човекът

Кипу - тайнствената писменост на инките