Истината за опитомяването на котките и защо те ни обичат

Ваня Милева Последна промяна на 21 март 2023 в 00:01 8844 0

 котки

Кредит Пламен Мандаджиев

Котките ни обичат повече, отколкото предполагаме.

Котките имат репутацията на независими и непокорни, но последните проучвания показват, че те може би са по-приспособени към хората, отколкото предполагаме. Тези открития може да ви накарат да погледнете на котката си в нова светлина.

За разлика от кучетата, които са зависими от нас за всичко, включително и за емоционалното си благополучие, котките изглежда са социопати. Повечето собственици на котки (ако изобщо думата "собственик" е подходяща) са имали подозрения, дали котката им не гледа на тях само като източник на храна. Разбира се, те понякога се гушкат, но може би просто търсят топлина. Всъщност, въпреки че котките живеят сред хората от хиляди години, е съмнително дали това е допринесло за тяхното укротяване.

Възможно е обаче просто да не разбираме котките си. В сравнение с кучетата те се изразяват много по-фино, така че много от нас не разбират какво означават техните жестове и поведение. Последните експерименти показват, че котките са по-социално интелигентни и настроени към познати хора, отколкото си мислим. Тези изследвания дори показват, че котките ни харесват (знаем, трудно е да се повярва). Нещо повече, генетичните изследвания показват колко опитомени са котките в действителност. Откритията може да ви накарат да погледнете на своето коте в съвсем нова светлина.

Котките и кучетата са най-популярните домашни любимци в света, но въпреки това те се държат много различно с нас. Кучетата ще се втурнат към входната врата от вълнение, когато се приберете, докато котките изглеждат сдържани и безразлични. Историята на това как тези видове са заживели заедно с хората предлага някои отговори на въпроса защо.

Кредит: Rawpixel

На първо място, дивите предци на котките са били доста самотни, докато кучетата са произлезли от вълците, които са изключително социални същества. Изглежда, че котките са започнали да се опитомяват преди около 10 000 години в Източното Средиземноморие, наричано понякога Близък изток. Археологическите доказателства включват доклад от 2004 г., според който котка е била погребана заедно с човек на остров Кипър в гроб, датиран на 9500 години. Тази древна връзка между котката и човека се подкрепя от все повече генетични доказателства.

Лесли А. Лайънс (Leslie A. Lyons) от Университета на Мисури и екипът ѝ събира ДНК от котки в продължение на три десетилетия и изследва редица генетични маркери, за да проучи еволюционната им история. През 2008 г. успяват да съберат ДНК проби от повече от 1100 екземпляра от пет континента.

"Най-голямото разнообразие обикновено е в Близкия изток", което показва, че именно оттам произхожда популацията, уточнява тя.

По подобен начин в проучване от ноември 2022 г. Лайънс и колегите ѝ получават ДНК от над 1000 котки и отново установяват, че Източното Средиземноморие е мястото на опитомяването им.

Важно е кога е станало това. Котките се срещат с хората по времето, когато жителите на Източното Средиземноморие започват да се занимават със земеделие, вместо с лов и събирателство. Тази промяна в начина на живот е означавала, че хората са натрупвали запаси от зърнени култури като пшеница.

"Това е привлякло гризачи и други вредители", разказва Даниела Попович (Danijela Popović) от Варшавския университет в Полша. "Увеличеният брой гризачи привлича котките."

С други думи, няма причина да се предполага, че хората умишлено са опитомили котките.

"Котките са открили, че е добре да са близо до хората, защото храната е там", обяснява Попович. "Също така хората са открили, че е добре да имат котки наоколо."

Така че, котките са се опитомили сами.

През 2014 г. екип, в който участва и Лайънс, описва първата пълна геномна последователност на домашна котка, получена от абисинска котка на име "Канела". В сравнение с дивите котки няколко области от този геном показват признаци, че са еволюирали под въздействието на естествения подбор. Те включват гени, за които се смята, че участват в обуславянето на страха - способността да се развиват страхови реакции към предишни безобидни стимули - и обучението за награди. Ключовият преход изглежда е станал, когато някои котки са станали по-толерантни към хората, може би защото са били по-смели или по-малко уплашени. Тези котки са успявали да се прехранват с мишки - и така еволюцията е облагодетелствала котките, които са се страхували по-малко от хората.

Пътят към опитомяването

С течение на времето отношенията между хората и котките се задълбочават. В Древен Египет хората често мумифицирали котки. Лайънс и нейните колеги са използвали ДНК, извлечена от тях, за да докажат, че те са били домашни, а не диви. По-късно Римската империя разпространява домашните котки по огромната си територия.

В изследване, публикувано през ноември миналата година, Попович и колегите ѝ намират доказателства, че африканските диви котки всъщност може да са се разхождали чак до Полша преди 8000 години - или може би са се кръстосвали с евразийски котки, които в резултат на това са взели част от тяхната отличителна ДНК. Това може да обясни проучване от 2018 г., което показва, че котките, живеещи в Централна Европа, вече са носили някои от генетичните маркери, открити при домашните котки, 2000 години преди римляните.

Кредит: Rawpixel

Дивите предци на домашните котки се наричат африкански диви котки или близкоизточни диви котки, в зависимост от това кого питате. Объркването възниква, защото различните видове и подвидове диви котки се кръстосват до известна степен. Това свободно кръстосване продължава и до днес.

Едва през последните 200 години хората са започнали да развъждат котките селективно, обикновено с цел постигане на определен външен вид, а не с практическа цел. Но повечето котки не са част от тези програми за развъждане и се чифтосват, както им харесва - за разлика от кучетата, които от векове са селективно развъждани за различни цели - от лов до поставяне в чанти. За разлика от кучетата, повечето котки все още излизат навън и изпълняват естествените си поведенчески модели, като например ловуването. Всъщност котките имат значителен контрол върху своето ежедневие в сравнение с другите опитомени животни.

"Тук се стига до идеята, че котките са полудомашни", коментира Лайънс. "Ако всички котки бяха пуснати на свобода, вероятно щяха да се справят доста добре, просто да живеят сами, да излизат и да ловуват птици, мишки, плъхове и гущери и да оцеляват."

Това означава, че котките просто нямат толкова силна нужда от хората.

Те все пак ни обичат

Това обаче не ни пречи да ги антропоморфизираме в голяма степен. Чудили ли сте се някога дали сте единствените, които говорят на котката си със същия нежен, благ глас, с който се обръщаме към бебетата и децата? Собствениците на кучета разговарят с домашните си любимци по този начин, а в проучване, публикувано миналата година, Шарлот дьо Музон (Charlotte de Mouzon) от Парижкия университет "Нантер" и нейните колеги показват, че собствениците на котки също го правят. "Записахме хора, които разговарят с котките си", разказва тя, "и всички го правеха."

Заблуждаваме ли се? Може би не. Внимателното изучаване на поведението на котките разкрива, че те са по-привързани към нас, отколкото предполагаме, и това не е само любов към шкафа с храна.

Те може би са по-приспособени към хората, отколкото предполагаме. Кредит: Pixabay

"Съществуват много стереотипи за поведението на котките", разказва Кристин Витале (Kristyn Vitale) от Unity College в Мейн. "Много от тези идеи обаче не са подкрепени от съвременните научни изследвания."

Котките например знаят кога им говорим. В проучване от октомври миналата година дьо Музон и колегите ѝ записват собственици на котки, които говорят както на висок глас, така и нормално. Те записват и непознати, които казват същите неща. Когато котките чуели стопаните си да говорят на висок глас, те променяли поведението си: поглеждали наоколо, ставали неподвижни или движели ушите и опашките си. Те обаче не реагирали на непознатите, които говорели на висок глас.

"Те не смятат всички хора за еднакви", отбелязва дьо Музон. "Те наистина имат специално усещане, когато стопанинът им се обръща към тях."

Това е само един от подходите, които хвърлят светлина върху социалните умения на котките. През последните няколко години група японски изследователи правят поредица от изненадващи открития. През 2019 г. изследване, ръководено от Ацуко Сайто (Atsuko Saito) от Токийския университет, установи, че домашните котки разпознават имената си - ушите и опашките им се движат по различен начин, когато чуят записи на собствениците си, които казват имената им, в сравнение с други думи, които звучат подобно. Но вашата домашна котка вероятно все пак ще ви игнорира, когато я повикате.

"Котките не са еволюирали, за да реагират на човешките сигнали", обяснява тогава Сайто пред New Scientist. "Те ще общуват с хората, когато искат. Такива са котките."

Те не смятат всички хора за еднакви. Кредит: Pxhere

Други изследвания разкриват, че котките са настроени към своите стопани по други начини. През 2021 г. японският екип, този път ръководен от Сахо Такаги (Saho Takagi) от Университета в Киото, показа, че котките могат мислено да "картографират" къде в стаята се намират техните стопани само като слушат гласовете им. Когато записани гласове се пускат от различни високоговорители, така че да звучи сякаш човекът се е телепортирал от единия край на стаята в другия, котките движат ушите си и се оглеждат - очевидно изненадани.

"Ето колко внимателно те слушат хората", подчертава Такаги.

По подобен начин в изследване, публикувано онлайн през септември миналата година, дьо Музон и колегата ѝ Жерар Лебуше (Gérard Leboucher), също от Парижкия университет "Нантер", установяват, че котките се приближават по-бързо, ако изследователите кажат имената им и предложат ръката си, в сравнение само с един от тези начини на комуникация. Това показва, че котките могат да интегрират множество сигнали от хората. Освен това Такаги и нейните колеги са установили, че котките проявяват ревност - което те са проверили, сравнявайки реакцията на котките, когато техният собственик гали реалистично изглеждаща котка-играчка (потенциален съперник) или пухкава възглавница.

Може би най-поразителното доказателство идва от Витале. В проучване от 2017 г. тя и колегите ѝ представят на котките избор от четири стимула: храна, играчка, аромат или взаимодействие с човек. За повечето котки човекът е бил техен фаворит, а храната е била на второ място.

Емоционална привързаност

Витале продължава с проучване от 2019 г., в което изследва естеството на емоционалната привързаност на котките към техните собственици. Тя използва тест, който се прилага, с известни изменения, и при човешките бебета. Едно по едно 70 котета на възраст от 3 до 8 месеца са заведени от собствениците си в непозната стая. След 2 минути стопанинът си тръгва, а котето е оставено само за 2 минути. След това собственикът се връща. Повечето от котенцата - 64% - проявили със сигурност емоционална привързаност.

Когато стопаните им се върнали, котенцата веднага осъществили контакт с тях и изглеждали доволни, че ги виждат, а след това, успокоени, уверено продължили да изследват стаята. Това е подобно на реакциите на човешките бебета, които имат силни взаимоотношения с родителите си и лицата, които се грижат за тях.

"Котките виждат в своя гледач източник на комфорт и сигурност", коментира Витале. "Това изследване показва, че котките могат да създават силни връзки с хората."

Изглежда, че не сме разбирали правилно котките си. Част от това объркване се дължи на факта, че те не демонстрират силни жестове, както кучетата, подчертава дьо Музон. "Те са много фини същества."

Например котките не са развили мускулите, които им позволяват да повдигат вежди, за да покажат кучешките гримаси. Но доказателствата, натрупани през последното десетилетие, показват, че въпреки това котките са развили много социални умения, които им помагат да се ориентират в света на хората.

Интересно е дали котките се променят и постепенно стават по-домашни, тъй като прекарват все повече време на закрито в крайградските къщи и все по-малко във фермите.

За съжаление, в момента няма как да разберем това: никой не е провеждал поведенчески тестове на котките през Средновековието (когато, според скорошен анализ на ръкописи от това време, те са играли централна роля в ежедневието). А и все още не разполагаме с времева поредица от ДНК на котки от различни векове, за да видим дали те все още еволюират.

Но е ясно, че котките наистина изпитват привързаност към своите придружители от човешкия род. 

Домашни експерименти с котки

Предлагаме ви няколко теста, които можете да опитате с вашата котка, базирани на опростени версии на експерименти за изследване на котешкото поведение.

ЗНАЕ ЛИ КОТКАТА ВИ ИМЕТО СИ?

Кажете името на домашния си любимец и сравнете реакцията му с тази, когато кажете друга дума със същия тон на гласа. Ако котката ви знае името си, тя трябва да движи ушите, главата или опашката си по-често в сравнение с момента, в който чуе другата дума, или сама издаде звук.

МОЖЕ ЛИ КОТКАТА ВИ ДА ЧЕТЕ ПОГЛЕДА ВИ?

Поставете храна в една от двете купички на различни места. Привлечете вниманието на котката си, като я повикате, след което обърнете поглед към правилната купичка. При тестовете котките успяват да проследят погледа до правилната купичка в 70 % от случаите. Погледът е важен за социалните животни, но не се знаеше дали котките притежават тази способност.

ПОДДАВА ЛИ СЕ ВАШАТА КОТКА НА ОПТИЧНИ ИЛЮЗИИ?

Създайте илюзия за квадрат (известна като илюзията на Каниса), като изрежете четвъртинки от четири черни кръга и ги подредите като ъгли на квадрат. Много котки са податливи на този трик и ще седнат в илюзорния квадрат.

Справка:

  1. Early Taming of the Cat in Cyprus
    J.-D. VIGNE, J. GUILAINE, K. DEBUE, L. HAYE, AND P. GÉRARDAuthors Info & Affiliations
    SCIENCE. 9 Apr 2004, Vol 304, Issue 5668, p. 259, DOI: 10.1126/science.109533
  2. Monika J. Lipinski, Lutz Froenicke, Kathleen C. Baysac, Nicholas C. Billings, Christian M. Leutenegger, Alon M. Levy, Maria Longeri, Tirri Niini, Haydar Ozpinar, Margaret R. Slater, Niels C. Pedersen, Leslie A. Lyons,
    The ascent of cat breeds: Genetic evaluations of breeds and worldwide random-bred populations,
    Genomics, Volume 91, Issue 1, 2008, Pages 12-21, ISSN 0888-7543, https://doi.org/10.1016/j.ygeno.2007.10.009.
  3. Nilson, S.M., Gandolfi, B., Grahn, R.A. et al. Genetics of randomly bred cats support the cradle of cat domestication being in the Near East. Heredity 129, 346–355 (2022). https://doi.org/10.1038/s41437-022-00568-4
  4. Jennifer D. Kurushima, Salima Ikram, Joan Knudsen, Edward Bleiberg, Robert A. Grahn, Leslie A. Lyons,
    Cats of the pharaohs: genetic comparison of Egyptian cat mummies to their feline contemporaries,
    Journal of Archaeological Science, Volume 39, Issue 10, 2012, Pages 3217-3223, ISSN 0305-4403,
    https://doi.org/10.1016/j.jas.2012.05.005
  5. Krajcarz, M., Krajcarz, M., Baca, M., Golubiński, M., Bielichová, Z., Bulatović, J., . . . Popović, D. (2022). The history of the domestic cat in Central Europe. Antiquity, 96(390), 1628-1633. doi:10.15184/aqy.2022.128
  6. Baca, M., Popović, D., Panagiotopoulou, H. et al. Human-mediated dispersal of cats in the Neolithic Central Europe. Heredity 121, 557–563 (2018). https://doi.org/10.1038/s41437-018-0071-4
  7. Saito, A., Shinozuka, K., Ito, Y. et al. Domestic cats (Felis catus) discriminate their names from other words. Sci Rep 9, 5394 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-40616-4

Източник: The truth about cats' domestication and why they really quite like us, Michael Marshall, New Scientist

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !