Как Древна Гърция почти откри еволюцията преди Дарвин

Въпреки че им е липсвал механизъм, някои древногръцки философи са били на прага на еволюционните идеи, търсейки естествени обяснения за развитието на живота.

Доста впечатляващо е да се помисли, че докато повечето древни общества, включително това на Древна Гърция , са се фокусирали върху тълкуването на волята на боговете, малък брой философи вече са обмисляли дали животът може да се е развил естествено чрез еволюция, а не от божествената сила.

Това е особено забележително, защото тези идеи не биха получили широко внимание още две хилядолетия, тъй като човечеството доста плахо е изследвало обяснения отвъд простите митове за сътворението.

Идеята за еволюцията в Древна Гърция

Анаксимандър е чудесен пример за мислител, който отказва да приеме установените вярвания на своето време. Живял около VI век пр.н.е., той предлага изненадващо модерно звучащи идеи, които биха били скандални за неговите съвременници. Той предполага, че първите живи същества са се появили от влага, затворени в някакъв защитен слой (това, което сега бихме могли да наречем примитивни мембрани). След това разсъждава върху логиката на човешкото развитие.

Смел мислител за времето си, Анаксимандър оспорва установените вярвания, като предполага, че хората са еволюирали от риби - забележително логична идея, предвид ограничените му инструменти. Кредит: NYU edu, Wikimedia Commons, Public Domain

Анаксимандър твърдял, че човешките бебета са безпомощни твърде дълго, така че хората едва ли са били първите същества. Макар че това разсъждение е логично, то е било радикално в период, когато всичко се е смятало за човекоцентрично. Анаксимандър предположил, че хората трябва да са еволюирали от нещо по-самодостатъчно, като например рибата.

Това наистина е хипотеза, основана на наблюдения и разсъждения, а не на научни експерименти. Впечатляващо е обаче, като се има предвид, че той не е имал достъп до вкаменелости или секвениране на ДНК.

Век по-късно Емпедокъл измисля още по-смела теория. Той си представя ранната Земя като хаотична смесителна купа, където произволни части от тялото - ръце, крака, глави - се носят свободно и понякога се комбинират. Повечето от тези комбинации, подобни на тези на Франкенщайн, се провалят и бързо изчезват, но понякога оцелява някоя функционираща комбинация.

Въпреки че може да звучи като фантастична приказка, когато се премахне поетичният език, Емпедокъл по същество описва процес, подобен на естествения подбор. Съществата, които функционират добре, оцеляват - тези, които не могат, загиват. Тази концепция формира основния принцип на теорията за еволюцията, широко приета днес.

Емпедокъл, предсократовски гръцки философ, най-известен с това, че е създал теорията за четирите класически елемента (земя, въздух, огън и вода). Фреска на древногръцкия философ Емпедокъл, нарисувана от Лука Синьорели в Cappella di San Brizio (Параклис "Свети Брицио") в катедралата Орвието в Умбрия, Италия. Фигурата се появява в декоративна гротескна рамка, рамкираща по-големия апокалиптичен и есхатологичен фресков цикъл на Страшния съд. Кредит:  Flickr, Slices of Light (CC BY-NC-ND 2.0)

Защо еволюцията не е получила широко разпространение в Древна Гърция?

Както е известно, особено в контекста на събитията през Средновековието, еволюционните теории на Древна Гърция не са получили трайна подкрепа. .

Тези ранни еволюционни мислители са били по-близо до реалността от повечето си съвременници, но техните идеи са били напълно засенчени от предразсъдъци и по-късни философи. Например Платон развива своята теория за съвършените, непроменящи се форми, а Аристотел полага основите на по-късната "велика верига на битието" - строга йерархия, в която всичко има своето място и цел. Нито една от двете не се е доближила до концепциите за естествен подбор или еволюция.

Мирогледът на Аристотел е бил изключително влиятелен и е съществувал векове наред. Всичко е било замислено, всичко е имало причина и нищо наистина не се е променяло. Този начин на мислене е бил в пълно съответствие с християнската теология и е доминирал в западната мисъл в продължение на около 1500 години, до епохата на Просвещението.

Най-поразителното при Анаксимандър и Емпедокъл и техните революционни, но в крайна сметка пренебрегвани идеи, е готовността им да търсят естествени обяснения във време, когато суеверията до голяма степен диктуват човешките вярвания. В свят, където е много по-лесно да се каже "боговете са го направили", тези мислители са се стремели да разберат как всъщност работят нещата чрез наблюдаеми процеси, а не чрез абстрактни, непроверени вярвания.

Очевидно им е липсвал научен метод и следователно не са могли да провеждат експерименти или да събират данни, както правим ние днес, но са притежавали нещо също толкова важно: любопитство и смелост да задават неудобни въпроси, които са оспорвали общоприетите идеи и наративи. Те са били склонни да предположат, че може би природният свят функционира според принципи, които могат да бъдат разбрани, а не според капризите и плановете на божествата на планината Олимп.

Идеята, че хората са потомци на по-ранни маймуни, става ясна едва след 1859 г., с публикуването на "Произход на видовете" на Чарлз Дарвин, в която той твърди, че новите видове еволюират от по-ранни. Кредит: Stadtpflaenzchen, Wikimedia Commons, Public Domain

От Анаксимандър и Емпедокъл до Дарвин

Когато Дарвин най-накрая публикува "Произход на видовете" през 1859 г., той не е работил в пълен вакуум, както мнозина смятат. Да, той е бил човекът, който е събрал наблюдения и доказателства, каквито древните гърци никога не са могли да си представят, и е разработил прецизно механизма на естествения подбор, но фундаменталното прозрение, че животът се променя с течение на времето чрез естествени процеси, а не чрез божествена намеса, вече е било измислено в древна Гърция.

Понякога хората си представят научния прогрес като постоянен, непрекъснат поход напред, но реалността е далеч по-сложна и често объркана. Добрите идеи могат да бъдат изгубени, забравени или потиснати в продължение на векове, преди да бъдат преоткрити и развити. Гърците са посадили семена, на които са били необходими повече от две хилядолетия, за да се развият, и това забавено разгръщане отразява как функционира самата еволюция.

Прогресът започва с някой, който пита: "Ами ако не е така?" Въпреки че са пропуснали много подробности, Анаксимандър и Емпедокъл са признали, че природата следва откриваеми при внимателни наблюдения и проактивни разсъждения закономерности.

Това е истинското наследство: замяна на суеверието с критично изследване и догмата със съмнение. Наблюдавайте, представяйте си, тествайте, преразглеждайте – това е същият ритъм, който науката следва днес. В крайна сметка любопитството триумфира над сигурността, а смелостта да се постави под въпрос това, което всички останали приемат, е мястото, където започва откритието.

Източник: How Ancient Greece Almost Discovered Evolution Before Darwin, GreekReporter.com

Още по темата

05/05/2022

Животът

"Маймунският процес": На 5 май 1925 г. е арестуван учител, преподавал теорията на Дарвин

26/02/2021

Животът

Произход на живота от хаоса - Дарвиновата еволюция започва преди самия живот?

12/02/2023

Новини

12 февруари - Денят на Дарвин, Денят на еволюцията (видео)

24/11/2022

Животът

На 24 ноември 1859 Чарлз Дарвин публикува "Произход на видовете"