Площта на ледената покривка в северните морета бързо намалява, но също толкова бързо нараства броят на местните китообразни, съобщи NewScientist. 

Сю Мур (Sue Moore), сътрудник на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) е събрала и изследвала данни за полеви наблюдения на китовете в Чукотско море и околностите в продължение на последните 30 години. В статия, публикувана в списание Biology Letters, Мур разказа, че ако през 1980-те години по тези места не са забелязвани гърбати китове, финвали, китове джуджета, то днес срещите с тях са доста често срещано явление. Изглежда са нараснали и местните популации на гренландски кит.

Тези промени неслучайно съвпадат с процеса на бързо намаляване на арктическия ледедена покривка, която за 30 години е намаляла с милиони квадратни километра - около 10% на десетилетие. Огромни райони са напълно лишени от лед. Това допринася за развитието на фитопланктона, който може да получава така повече слънчеви лъчи и да фотосинтезира. Той, от своя страна, подхранва огромна маса зоопланктон, който се храни с фитопланктона. Освен това откритите води имат повече контакт с вятъра, който носи прах и много органична материя, която се разбърква енергично. 

Изследователите отбелязват значително нарастване на популациите и подобряване на състоянието на арктическите китове през последните десет години - което вероятно също е свързано с бума на планктона и изобилието от храна. Тези процеси се повтарят във всички хранителни вериги в северните морета.

Този бум отеква високо в хранителната верига. Появяват се и хищни китоподобни като косатки и кашалоти във все по-високи географски ширини, отбелязва Патрик Милър (Patrick Miller) от Университета на Сейнт Андрюс във Великобритания.

Още по темата

13/02/2016

Земята

Няма лед за разбиване за ледоразбивачите в Арктика