Площта на ледената покривка в северните морета бързо намалява, но също толкова бързо нараства броят на местните китообразни, съобщи NewScientist.
Сю Мур (Sue Moore), сътрудник на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) е събрала и изследвала данни за полеви наблюдения на китовете в Чукотско море и околностите в продължение на последните 30 години. В статия, публикувана в списание Biology Letters, Мур разказа, че ако през 1980-те години по тези места не са забелязвани гърбати китове, финвали, китове джуджета, то днес срещите с тях са доста често срещано явление. Изглежда са нараснали и местните популации на гренландски кит.
Тези промени неслучайно съвпадат с процеса на бързо намаляване на арктическия ледедена покривка, която за 30 години е намаляла с милиони квадратни километра - около 10% на десетилетие. Огромни райони са напълно лишени от лед. Това допринася за развитието на фитопланктона, който може да получава така повече слънчеви лъчи и да фотосинтезира. Той, от своя страна, подхранва огромна маса зоопланктон, който се храни с фитопланктона. Освен това откритите води имат повече контакт с вятъра, който носи прах и много органична материя, която се разбърква енергично.
Изследователите отбелязват значително нарастване на популациите и подобряване на състоянието на арктическите китове през последните десет години - което вероятно също е свързано с бума на планктона и изобилието от храна. Тези процеси се повтарят във всички хранителни вериги в северните морета.
Този бум отеква високо в хранителната верига. Появяват се и хищни китоподобни като косатки и кашалоти във все по-високи географски ширини, отбелязва Патрик Милър (Patrick Miller) от Университета на Сейнт Андрюс във Великобритания.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари