"Не гледай в кукувицата, тя носи смърт"
Едва ли има човек, който да не е чувал тази реплика или производна на нея. В българските вярвания кукувицата се възприема като зла поличба и хората избягват контакт с нея. Но така ли е наистина и какво се крие всъщност зад тези суеверия?
Как суеверията пазят животните?
Всъщност в заглавието на тази статия няма нищо вярно. Костенурките нямат крила, нито змиите нокти. Но животните около нас носят белега на човешките суеверия, които малко или много залягат в отношението към тях. Интересно е откъде тръгват тези вярвания и кога пълната им измислица всъщност започва да пази животинските видове. За да бъдем верни на науката, поканихме ентомолога д-р Николай Симов, който дълги години изследва тази суеверна лингвистика и най-добре от всички може да обясни защо кукувицата всъщност не носи смърт. Според него, повечето суеверия всъщност пазят животинските видовете. Когато хората се боят от нещо, гледат да не го закачат. Под "закрилата на суеверията" попадат и хищници, и храстоядни. И много познати, но и много непознати животни.
Повечето хора смятат, че невестулката е зло животно. Че е отмъстително и че ако му направиш нещо, ще ти се "изплюе в яденето". Това безумно суеверие обаче запазва невестулката от изтребване в миналото. Същото се случва и с костенурката. Подобно на невестулката, в миналото тя е възприемана като нежелан гост, от който е по-добре да се пазиш. Това вярване запазва костенурките на територията на България допреди 20, когато малко по малко хората започват да го забравят. Думите губят стойност, суеверията се променят и днес природозащитниците дори подават сигнали за особено жестоко изяждане на костенурки – в някои области на страната хвърлят все още живото животно в огъня, за да се опече. Зверство, което няма никакво оправдание. В такъв момент започваме да гледаме с умиление на безумните суеверия, които са защитници на животинските видове. Там, където хората отказват знанието да им носи разумни избори, идват на "помощ" нелогичните вярвания. Прочее в повечето области на Франция няма никакви сухоземни костенурки. Подобно на това, което се случва при нас, те са изядени изцяло, но през 17 век.
Д-р Симов ни разказа откъде тръгва интереса му към изследване на суеверията към животните. Всичко започва преди години в Калиманци, където трябва да проучват околността. Децата от селото постоянно са придружавали екипа от учени и винаги са им казвали, че над селото има "куна и там не бива да се пипа, защото тя пази". Куна е другото име на невестулка и хората в Калиманци възприемат вида като пазител на дадено място. На учените им се струва много трогателно, че децата имат такива вярвания и започват да проучват това унаследено възприемане на света на животните. Подобно се среща и към повечето видове змии. Особено смоците. Навремето хората са се радвали, когато смок се засели в къщата и са го наричали пазител на дома. Днес не е така, въпреки че хората са по-образовани.
В капана на суеверията попадат всякакви видове, и то откакто има заселение по земите ни. Повечето проучвания на д-р Симов са на базата на предания, които са записвани от края на 19 век. Твърди се, че съществуват и малко писмени паметници от Средновековието. А корените на някои суеверия се крият още в античността. Какво обръща символите от една в друга посока няма еднозначен отговор. Например вярването, че ако кукумявка се засели в къщата, носи смърт напълно противоречи на възприемането на птицата в античността. Всъщност тогава тя е била символ на мъдростта. Атина носи кукумявка и латинското й име на вида е Атене. Прочее откакто са записвани имената на животните и съществува систематиката, повечето видове носят имена на божества.
Суеверията и вярванията към животните са видни не само в живия език, но и в литературата. Шекспир често прибягва до подобни похвати (рецептата на трите вещици в Макбет), а д-р Симов ни обещава още много примери от поезията на Вион. И преди да си помислим, че суеверията вече са отпаднали, нека се сетим кога си гледахме последно хороскопа. Още повече интересни факти от "животинската лингвистика" ще чуем и видим от презентацията на д-р Николай Симов на фаталния петък 13 май, от 16:00ч. в Театър София, в рамките на Софийски фестивал на науката.
Страница на статията : 0102
