Помните ли филма "Марсианецът"? Миналата година той бе блокбастър, който пълнеше киносалоните навсякъде по света. Астрофизик е сам на Червената планета и търси начин да оцелее. В рамките на два часа проследяваме как се справя с атмосферните условия на Марс, как засажда растения, за да има кислород и как не губи вяра, че ще се върне у дома. Дали Марс обаче няма да бъде наш бъдещ дом?
Няма човек, който да не е чувал за Червената планета. По една или друга причина именно с Марс са свързани множество научни проекти. Планетата бе централна тема в новините миналата година, когато от НАСА оповестиха, че са открили вода на Марс. "Марс много прилича на Земята. Там се е случило нещо, което е довело до загубата на водата. Задаваме си въпроса имало ли е живот на червената планета и ако "да", то оцеляло ли е нещо? Днес това, за което говорим, действително е много вълнуващо, защото дава посоката при отговора на тези въпроси. Това не е сухата планета, както мислехме досега", каза един от учените на пресконференцията през септември. Но това откритие е само част от дългогодишния интерес към планетата.
Защо Марс е толкова важен за нас?
Отговорът ще ни даде астрофизикът д-р Владимир Божилов, който на тазгодишния фестивал на науката ще ни разкаже за всички открития свързани с Червената планета и защо "космическите забивки" – било то научни или култури (помислете само колко други филми има) са толкова важни за нас.
Този разказ минава през историята на научното ни любопитство към Марс. Първа спирка е Джовани Скиапарели, който през XIX в. става първият човек, извършил прецизни наблюдения на повърхността на планетата. Той дори успява да картографира Марс, откривайки "морета" и други особености на релефа, наречени от него канали, които по-късно се оказват каньони. Като истински визионер Скиапрели вярвал, че на Червената планета има разумен живот. По-късно физикът Пърсивал Лоуел посвещава целия си научен труд, за да докаже тази хипотеза, но безрезултатно. Особено на фона на мисия "Маринър 4", която през 1964 година праща кадри от Марс и става ясно, че на планетата няма нищо. "В наши дни условията на Червената планета са изключително враждебни дори за микроорганизми. Отровната атмосфера от въглероден диоксид и средна температура от около -60 °C определено не са идеалното място за люлка на живота", разказва Владимир Божилов.
Факт е обаче, че няколко открития промениха из основи представата ни за Марс. Първо мисия "Кюриосити" показа, че назад във времето на планетата е имало течна сладка вода, съдържаща всички съставки, необходими за оцеляването на микроорганизми. После дойде епохалното откритие на мисия MRO, за която стана дума по-горе. Вода е равно на живот. От тук малко ни трябва, за да се върнем отново към вярването на Скиапарели.
Може би точно тази визия на италианския астроном е причина неговото име да се носи от апарат, който ще бъде спуснат на Марс през 2018 година. Роувърът "Скиапарели" е част от мисия ExoMars, която ще изследва атмосферата на Червената планета за следи от метан, а по-късно ще спусне апарат, който ще потърси следи от живот на Марс. Големите надежди на учените са "Скиапарели" да картографира планетата по още по-подробен начин, който би дал материал за нови открития.
Наскоро Стивън Хогинг каза, че се надява човечеството да намери път към друга планета, преди да е унищожило напълно Земята. Дали Червената планета няма да се окаже този дом? Очакваме всички отговори от д-р Владимир Божилов на 13 май само в рамките на Софийски фестивал на науката!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12323
2
18.05 2016 в 00:22
12656
1
04.05 2016 в 23:59
Последни коментари